|
Тема |
мнение |
|
Автор |
whitewolf (free) |
|
Публикувано | 17.03.11 23:49 |
|
|
"Подходът на учения-изследовател на Именника следва да приеме за отправна точка в представата за славянобългарската история не гледната точка на Рим или Цариград, а гледната точка на славянобългарите, живеещи на границата между семитската (ю...дейска и мюсюлманска) и християнската индоевропейска цивилизация. Тяхната гледна точка естествено ще бъде различана, както например е различна и гледната точка на старите книжовни народи, обитаващи земите между Каспийско море и Кавказ - грузинци и арменци. Така предварително по предположения, но методологично сигурно и конкретно, и географски-народностно правилно въпросителната на Именника като цялостен културен текст е очертана, т.е. имаме условието на задачата. Оттук нататък вече според вътрешната логика на документа, според множеството на сродните и близки по тематика и произход текстовете, ученият е в логическото право да извършва успоредни разработки и частични проучвания, да прави построения и разработки, общотеоретични исторически аналогии и текстови препратки. И ако ще се почва отнякъде, то това ще бъдат старобългарските книжовни свидетелства."
Цитирам едно мнение на човек претендиращ да разбира от история.
Човека е автохтонист.
Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.
|
| |
|
|
|