Исус призовава Сабазий / Наука / Хуманитарни науки / История

Впрочем евангелието намеква, че на кръста Исус призовава Сабазий. Защото първо никои от юдеите не са разбрали какво казва. "Елои, елои, лама сабахтани" Второ евангелието се опитва да предаде думите дословно, а не преведени. Това показва че те съдържат някакво тайно послание. сабахтани всъщност е Сабазий.
Да не говорим за "изрязаната" част на евангелието от Матей за орфически тайнства извършени от Исус. Сабазий е един от образите на Дионисий според орфиците.

Дионис Сабазий е образ на Бога, на Дионис в дневния му лик, той е силата на слънцето, камъка и освобождението. Самото име СабазийΣαβαδιος, Σαβαζιος означава свободен, така както в Рим Дионис е наричан Либер, liber = свободен. Оттук на старобългарски е свободь, от индоевропейското *swobhodhio-s.

ЗМИЯТА е неотделен атрибут или образ на Сабазий. Диодор (Diod. IV.4,1) показва Сабазий като роден от змеева сватба и по-стар от Дионис. Демостен (Dem. XVIII, 259-260), като описва мистериите в чест на бога в Атина, съобщава за змии, участващи в обреда. Част от украсата на участващите в обреда са венците от копър и бяла топола.

Според Теофраст (Teoph. Charact. XVI, 4, Diels) суеверният (човек, който се съобразява с всички задължения към празници и богове) види ли парейа /змия/ изрича името на Сабазий, т.е Сабазий му се е явил превъплътен като змия, а суеверният се предпазва от беда като огласява името му и по този начин се поставя под закрилата му. Змията е в случая индикатор на силата на слънцето, защото се събужда когато силата на слънцето укрепне и съответно заспива, когато оплодяващата сила на слънцето намалее. Змията, като символ на Сабазий и слънцето се изобразява като s. Въпреки широкото негативно значение, което е получил образът на змията благодарение на християнската религия, древната представа за мъдрата змия и царят на змиите са още живи в приказките и фолклора. Добрият смок, пазител на дома е известен още от древността, тези смоци са вестници на дъжда, те пазят реколтата от градушка и са защитници на плодородието на селото. Сезонната активност на змиите е свързана още от древността с едно умиране и възраждане, с пребиваването на бога Дионис, над земята през лятото и под земята през зимата, змията през деня е слънчевият змей, пазителят на плодородието и справедливостта, а през нощта е огнената змия, носител на наслада и прозрение.

Двата змейски празника през годината са свързани с разделянето й на две почти равни части. Единият е на 14 септември и отбелязва прибирането на змиите, а другият е 25 март, който от своя страна отбелязва излизането им. Двата празника са свързани и с идването и с отиването на самодивите. След 25 март змиите започват като посредници на Сабазий да помагат на хората в селскостопанските им занимания, като молители за дъжд и плодородие. Смоците, покровители на дома, са посредници между небето и земята.

ДИОНИС ЗАГРЕЙ
Дионис Загрей е образ на Бога, на Дионис в нощния му лик, той е силата на нощта и екстаза, ловец на душите и дарител на наслада.Загрей буквално великият ловец. Той е Великият ловец, чиято плячка е пак самият той. Бог на плодородието.
Зевс имал деца и от други богини. Той се влюбил в Персефона, дъщеря на богинята Деметра. Зевс се явил при избраницата си, превърнат в змей. От тази връзка се родил Загрей-Дионис. Той бил най-младият и най-съвършеният от боговете.
Ревнивата Хера го намразила и била готова на всичко, за да го премахне. Зевс знаел това и поръчал на куретите, нимфите и бог Аполон да пазят детето.
Един ден Гръмовержецът тръгнал към далечни земи. Той предал на Дионис мълнията, изкована от циклопите. Хера се надявала малкият бог да изгори, но той я вдигнал в ръце, сякаш е перце. А после спокойно се изкачил на небесния трон. Хера не можела да понесе това. Тя се спуснала в Тартара и освободила титаните, а после с разкошни подаръци улисала куретите.
Титаните успели да влязат в двореца на Олимп. И седемте държали в ръка по една играчка, с която подмамили малкия Дионис. Той оставил мълнията и слязъл от трона. Тогава титаните го нападнали.
Загрей-Дионис побягнал и започнал да се превръща в различни същества, за да се спаси. Първо приел образа на младия Зевс, разтърсващ своя щит, после на немощния старец Хронос. Изведнъж Дионис променил облика си - станал разгневен лъв. Ужасният му рев разтърсил целия свят. Титаните спрели ужасени, а богът приел образа на буен жребец, който със звънко цвилене се втурнал във вихрен бяг. Преследвачите го последвали, но той се превърнал в рогат дракон, който извивал огромното си змийско тяло и съскал застрашително. Само след миг вече бил тигър с ярка като пламък кожа.
При всяко превъплъщение титаните спирали, удивени от силата на бога. Накрая Дионис се преобразил в бик и се втурнал, свел остри рога, към враговете си. Хера разбрала, че без нейна помощ титаните няма да победят младия бог, затова тя вдигнала глава и започнала да мучи като бик. Зверският рев бил толкова силен, че потреперали вратите на Олимп.
Бикът Дионис спрял и бил уловен от титаните. Те го убили и разсекли на седем части. После сложили седемте части в котел, за да ги сварят и тъй като били нетърпеливи, не чакали дълго. Извадили полусвареното месо и започнали да го ядат. Всеки опитал по хапка, но в този миг от далечния край на земята се завърнал Зевс.
Страшно загърмели мълниите му, с които той изгорил титаните. Димът, който се вдигал от черната им пепел се сгъстил и от него се появили първите хора. Затова човек има греховни черти, наследени от титаните, но и добри, тъй като титаните били вкусили от плътта на Дионис.
Бог Аполон събрал разсечените седем части и ги отнесъл при богинята Деметра. Тя ги слепила и възродила Дионис за нов живот.
Тракийският е бил близък до славянските езици и до българския.
"Елои, елои, ламя Сабазий": ламя - змия е символ и образ на Сабазий.