|
В началото на трети век пр. н. е. римската икономическа политика започна да се различава все повече и по-рязко, от елинистичния свят, особено от Египет. В Гърция и Египет икономическата политика постепенно става все по регресивна, лишава хората от свобода да упражняват лична печалба, в производство и търговията, мачка ги в условията на тежкото бреме и репресивни данъци и принуждава работниците да се обединяват в колегии за да защитят правата си. Късната елинистична епоха е и една почти постоянна война, която заедно с пиратството, затваря морето пред търговията, а в градовете олигархията все повече и повече отнема от правата на свободното предприемачество. В резултат на това, предсказуема е стагнацията овладяла древния свят.
Стагнацията и рухналата икономика на държавите от Средиземноморието, частично обяснява лекотата, с която Рим е в състояние да се разшири и намеси в политиката навсякъде, за да стане през времето - от началото на 3 век пр. н. е., до 1 век пр.н.е., безспорен господар на Европа, близкия изток и северна Африка.
Свободен пазар, политиката на Октавиан Август
След убийството на Цезар през 44 пр.н.е., неговият приемат син Октавиан окончателно слага край на междуособиците, с победата си над Марк Антоний в битката при Акциум. Победата на Август в не малка степен се дължи и на модела икономика – Рим на свободните предприемачи и ниски данъци, срещу източния деспотизъм в Египет, представен от Антоний и Клеопатра. Победа на Август и на Запада означава нахлуване на свободния капитализъм и частните предприемачи на територията на държава до тогава управлявана без големи икономически свободи, в която земята е държавна.
Действително Египет след завоюването си от Рим преживява бурен икономически разцвет, падат много от митническите ограничения и провинцията бързо се развива икономически. Дългите години на война, обаче, са се отрази тежко на икономиката на Римската империя. Качващите се и там данъци и искания за доставки от армията, както качващата се инфлацията и затваряне на някой търговски маршрути, сериозно снижили икономически растеж.
Римски цех за хляб и сладки
Преди всичко, бизнесмени и търговци мечтаят за мир и стабилност и за да се възстанови икономиката все по-често се смята, че мирът и стабилността могат да се поддържа, ако политическата власт е централизирана в един човек. Този човек е Октавиан, който приема името Август и става първият император на Рим през 27 г. пр. Хр.
Въпреки, че създаването на Принципата в Рим представлява намаляване на политическите свободи, поне в началото това довежда до увеличаване на икономическата свобода. Август ясно и безусловно облагодетелства частната инициатива, частната собственост и свободната търговия. Тежестта на данъчното облагане е значително намалена чрез премахване на данъка за земеделието и приемане на закони за данъчно облагане. Мирът донася за съживяване на търговията и икономиката, още повече насърчаван от инвестиции в римски пътища, пристанища, акведукти, обществени сгради и бани.
Пекарна
Навсякъде където всъщност стъпват римляните, те се опитват да пренесат и благата на прагматичната си цивилизация, а легионерите в мирно време почти на 50 % от състава си са били заети с обществени строежи, било на пътища било в околните градове, следвайки златното правило във всяка армия "Не оставяй войникът да мързелува"
Повсеместното използване на робите в ежедневието за вършене на черната работа правела търговията с тях изключително доходоносен бизнес
С изключение на малки вносни и износни мита, в размер на 5%, свободната търговия включва цялата империя, а Август почти през целия си живот се стреми да оказва подкрепа на бизнеса в империята, като единствените му по-рестриктивни укази са били против коприната и по-специално забраната му мъже да носят копринени дрехи.
Реконструкция на улица в Помпей
Фиксирането на заплащането и продължителността на службата отбелязва последния етап от еволюцията на римската армия от гражданска в чисто професионална. По него време огромната империя и нейните граници са били защитавани от около 250 000 армия пръсната в различни легиони по хилядите километри граници. Учудващо е но тази армия е била в състояние да запази мира и да пази империята без големи укрепления, разчитайки на професионализма, на високата логистика, организация и мобилност на легионите, който са били в състояние за 5 часа да изминат 40 км. пеш и да влязат в бой.
Тиберий, вторият император на Рим (14-37 г.) заварва добро наследство и разширил обхвата на политиките на Август. Тиберий има силно желание за насърчаване на растежа и създаване на солидна средна класа (буржоазията), което той вижда като гръбнак на империята и в противовес на сената и олигархичния модел. Държавата умишлено насърчават тази дейността на буржоазията, пряко чрез държавните защити от беззакония, либерална икономическа политика, която гарантира свобода на действие на почти всеки, ограничава растежа на "разрешения частен бизнес" и създаването на монополи в империята.
Дребен банкер и сараф пред магазинчето си
Рестрикциите които Тиберий въвежда са предимно върху лукса, като това не са увлечени мита или данъци, а по-скоро забрана на някой предмети на лукса, като има включително и съвсем глупави мерки, като например, забраната да се сервира по време на пир, цял глиган, защото това е излишно пилеене на храна – като декрета на Цезаря е разрешавал сервирането на половин и т. н.
Интериор на стая
Разбира се, икономическата свобода не е универсална на всякъде в империята. Египет, която е лична собственост на римския император, до голяма степен запазва своята социалистическа икономическа система. Но дори и тук, либерализацията се случва. Банкирането в Египет е де-регулирано, което води до създаването на много частни банки. Някои земи са приватизирани, държавните монополи са отслабени, като по този начин се насърчава частната инициатива, въпреки, че икономиката на Египет остава до голяма степен национализирана, за разлика от централна и западна северна Африка, Италия, Галия, Испания и Гърция.
|
Как бюджетния дефицит уби древен Рим
