|
Търсейки изход от критичното военно-политическо положение в което се намираше Нацистка Германия през втората половина на 1944та година ОКВ взима решение за мащабно контранастъпление на Западния фронт. Основната цел на Хитлер е да се разколебае политическият съюз между съюзниците – Англия, Америка и СССР от друга страна и да се сключи приемлив за Третият Райх сепаративен мир. След войната оцелели немски войници и офицери намират това решение на Фюрера за престъпен акт защото според тях е трябвало ударните сили и ресурси на Фашистка Германия да се хвърлят на Източния фронт за да се забавят крупните съветски настъпателни операции които със своят грандиозен размах заплашват с окупация Райха и половин Европа точно както става и впоследствие. Хитлер отдавна още от пролетта на 1941ва година е загубил всякакво чувство за реалност следствие на което прави поредица от фатални грешки като изцяло операция Барбаросса(Нападението над СССР), впоследствие Сталинград, Курск и така нататък…В речта си на 12ти декември 1944та година на съвещанието на висшия команден състав на войските действащи на запад, Хитлер казва:
Трябва да се има предвид следното. В световната история все още не е имало коалиция, състояща се от толкова чужди елементи, преследващи толкова различни цели, каквото създадоха нашите противници…Който следи внимателно събитията, не може да не вижда, че противоречията между нашите врагове от ден на ден повече се засилват. Ако в този момент нанесем по тях няколко мощни удара, всеки момент може да се очаква този “единен”, изкуствено поддържан фронт внезапно да рухне с оглушителен трясък подобно на гръмотевица.”
ОКВ взема решение за мащабното комплексно контранастъпление на Западният фронт в средата на септември месец тоест точно в онзи момент в който на немските генерали им става ясно, че англо-американските войски няма да могат да пробият линията “Зигфрид” Целта на операцията е сочило се в Директивата на Хитлер от 10 ноември 1944та – “чрез унинощаване силите на противника северно от линията Анверпен-Брюксел-Люксембург да се постигне решаващ поврат в хода на войната на Запад, а с това, възможно е и на цялата война. ”В средата на декември на фронт от 640 км съюзниците разполагат с 63 дивизии от тях 15 бронетанкови, 10 000 танка(!!!) и 8000 самолета което е огромна военна сила с каквато Германия трудно би се справила. От своя страна немците имат 74 недобре окомплектовани дивизии от тях 11 танкови и 3 бригади. Некомплектоваността на немските дивизии стига цифри от порядъка на 30-40 процента!Привличане на сили от Източният фронт е изключено и естествено при тези условия е невъзможно да се създаде военна групировка способна да осъществи перспективни планове на Запад…Хитлеристкото ръководство смята да компенсира недостига на сили и средства с изключителната внезапност на удара, а главният проблем с горивото да се реши чрез вземането му от противника. Било е решено настъплението да се проведе в лоши климатични условия така че господстващата англо-американска авиция да не може да нанесе тежки удари по настъпващите немски войски. Немскофашисткото командване възлагало големи надежди на планираната специална диверсионна операция в тила на противника като за провеждането й още на 30ти октомври 1944та Хитлер заповядва да се сформира специална военна част така наречената 150та танкова бригада под командването на Ото Скорциени.
Настъплението на хитлеристките войски в Ардените започва рано сутринта на 16ти декември. Под напора на мощната германска военна сила американските окупатори на Европа се обръщат в безреден бяг. За пръв път от десантът в Нормандия немските военно-въздушни сили Луфтвафе предприемат масирани нападения над различни цели на западните съюзници като приблизително една четвърт от тези немски самолети са свалени от немското ПВО което ги е сметнало за вражески самолети и не е било уведомено за операцията по съображения за пълна и абсолютна секретност. Въпреки добре планираната внезапност и първоначалният успех плановете за контранастъпление на Вермахта започват да се рушат още през първите дни на мащабната настъпателна операция. Шеста танкова армия на SS настъпваща на северния фланг на ударната групировка – на направлението на главния удар и имаща за оперативна задача на втория ден да форсира р.Маас се придвижва на съвсем незначително разстояние. За сметка на това действията на 5та танкова армия настъпваща в центъра са по-успешни: като пробива отбраната на съюзническите войски, до вечерта на 17ти декември тя се придвижва на дълбочина от около 20 км като и на 19ти декември завзема Уфализ, приближава опорния пункт Бастон и след един ден напълно го обкръжава. Но американските части изложени на студ от около –15 градуса по Целзий успешно отразяват атаките на немците и успяват да дочакат идването на деблокиращи подкрепления. Тук генерал Модел отразявайки своята гледна точка за развитието на операцията предлага на Хитлер да пресече англо-американските войски с два дъгообразни удара от север и от юг и да ги изправи пред катастрофа оттегляйки се от Бастон, но Хитлер настоява за продължаване на офанзивата на северозапад което впоследствие води не само до пълен неуспех на настъпателната операция, но и до пълно изчерпване на отбранителните ресурси на германците за защитата на Третият Райх в западно направление.Не се оправдават и плановете на германците за ефективността на действията на диверсионните отряди, те не успяват да завземат преправата през р.Маас. След като получи данни от пленените диверсанти за характера на задачите, съюзническото командване организира истински лов на вещици като за няколко дена са били задържани и след военен съд разстреляни над 130 немски шпиони.
Силният удар на немскофашистките войски в Ардените предизвиква у съюзническото командване голяма тревога. Изхождайки от особеното положение на Западният фронт съюзническото командване взема решение да пресече настъплението на Вермахта в Ардените на всяка цена. На 21ви декември войските на американската армия преминават в настъпление, но първоначално поради липса на авиационна поддръжка то се е развилало бавно. На 23ти декември времето се подобрява, англо-американската авиация излиза на преден план в резултат на което придвижването на американските части се ускорява и на 26ти декември предните им отряди се съединяват с частите отбраняващи обкръженият град Бастон. В резултат на взетите решителни мерки от англо-американското командване германските войски са лишени от възможността да развият настъплението към оперативна цел номер 1 – град Антверпен. Загубите на съюзниците в Ардените възлизат на 76 890 души от които 8607 убити, 47 129 ранени и 21 144 безследно изчезнали. Хитлеристите загубват по време на Арденската операция 81 834 души – 12 625 убити, 38 600 ранени и 30 582 безследно изчезнали.
Арденската операция срива плановете на съюзниците за осъществяването на голямо настъпление в края на 1944та. Но основната цел на контранастъплението в Ардените, в което още веднъж се проявява авантюризмът на немскофашистката стратегия, не е постигната. Антихитлеристката коалиция не е разидена следствие на провалената немска операция, а бойният дух и моралното състояние на немската нация още повече се влошават…
|
Контранастъплението на хитлеристите. Ардените
