|
Кога умира Роман-Симеон, братът на цар Борис ІІ? В 997 или по някое време между 1003 и 1014?
Къде умира? В Константинопол или в Абидос?
Може ли да се твърди със сигурност, че е царувал между 977 и 991/1003?
Може ли да се твърди със сигурност, че Самуил се провъзгласява за цар непосредствено след новината за смъртта на Роман?
В отговор на:
Чета си оня ден "Пътуване към Константинопол" на Лиляна Симеонова и попадам на текст за митницата в Абидос, според който в 1003 стратег на града е станал българинът Роман, син на Петър... и е цитиран авторитетен извор: Скилица-Кедрин. Кръстосаха ми се очите. Това не може да е съвпадение на имена, викам си. Отварям "Кой кой е в българското Средновековие" на Йордан Андреев и "Българските ханове и царе" от същия автор, а там си е тиражирана старата версия - че още в 997 Роман, син на цар Петър и брат на цар Борис ІІ е починал в Константинопол като пленник . В "Кой кой е...", дето уж трябва да включва всички българи от Средните векове, за друг Роман, син Петров, че и стратег няма хич никаква статия. Бре! Че кога е умрял тоя Роман? В 997 или някъде от 1003 нататък; в Константинопол като затворник или в Абидос като стратег?
На това отгоре Андреев и в двете си съчинения поддържа, че Роман-Симеон, преживял граничния инцидент, при който загива брат му Борис ІІ, действително е станал цар в Скопие с одобрението на комитопулите Самуил и Арон, след което е бил отново пленен от ромеите (991) и доживял края си в Цариград. Възможността за "царуване" на Роман-Симеон според мен е разбита от един много прост аргумент на Сърджан Пириватрич в "Самуиловата държава": не може скопец да получи трона. На физически увредени лица не се полага да заемат царско място, пък и има немалко случаи във Византия на нарочно членоувреждане, за да се премахне възможността осакатеният дапретендира за монархията. Така че за престоя си в България тази последна злощастна издънка на Омуртаговия (и евентуално Крумов) род вероятно няма как да е била смятана за цар.
За това, че според Талев и гимназиалните учебници Роман-Симеон е умрял като цар, мирно и кротко, в Скопие през 997 няма какво и да се коментира. Скилица явно дава друга информация, а след него, както разбрах, я повтарят коментаторите на съборните решения - Зонара и Валсамон.
Добре, но откъде идва тогава сведението за 997 и защо то е по-популярно? Ясно, Скилица прави грешки (примерно описва протичането на две битки по абсолютно еднакъв начин), така че явно нашите учени по-често предпочитат някаква друга изворова версия за смъртта на "цар" Роман. Лиляна Симеонова също прави грешки (примерно, че "Средиземно море..." на Фернан Бродел засяга епохата на Филип ІІ Френски, а не на Фелипе ІІ Испански, както си е), така че може да се е подвела по Скилица.
Слава Богу, нещата се изясниха. Отворих "Българите във Византия" на Иван Божилов, византийската история на Успенски и вездесъщия Златарски и нещата си дойдоха на мястото. Датировката на смъртта на Роман през 997 идва от арабски автор, наречен Яхия Антиохийски (Яхъя ал-Антаккият). Златарски я е предпочел пред тази на Скилица и сам е допуснал, че Роман-Симеон е бил признат официално за цар по време на престоя си в България (макар че цялата власт я е държал Самуил). Освен това Златарски датира падането на Скопие (а тогава според Скилица за втори път е пленен Роман) чак в 1004. Явно желанието на Златарски да подреди простичко и недвусмислено събитията му е повлияло и в този случай, както и при събитията след смъртта на Крум.
Божилов и Успенски предават и двете сведения, но не изказват предпочитания. Хърватинът Степан Антолjак, който е публикувал своя вариант на "Самуиловата држава" в Скопие още по Титово време (и е направил нелошо изложение, при това без да твърди, че Самуиловото царство е "македонско", а даже говори за Бугариjа - да му се чудиш как са го публикували), направо заявява, че отказва да направи предпочитание пред двата извора.
Интересно е, че Яхия Антиохийски не споменава нищо за скопяването на Роман, а Скилица веднъж го споменава и втори път го потвърждава като казва, че освен стратегския пост, Роман получава и титлата препозит, давана по принцип само на евнуси от императорския двор. Подобна конкретност на сведението може би значи, че то може да бъде оценено като вероятно достоверно. Явно има и сериозен момент в твърденията на Скилица. За мен тогава остава открит въпросът защо Златарски е предпочел да датира смъртта на Роман по Яхия.
В ХVІІ в. френският византинист Шарл Дюканж, който не е чел Яхия, а само Скилица, също дава 1003 г. и повтаря сведението за стратегския пост в Абидос. Златарски пък явно е искал да привлече нов извор в историческо обръщение. Похвално, впрочем. Той вероятно е имал своите основания да приеме датировката от единия извор, а част от събитията - от другия.
Излиза, че има две противоречиви сведения на хронисти за края на Роман-Симеон: умрял в 997 в Цариград или в/след 1003 в Абидос като скопец;
една смесена от тях двете наша университетска теория: умрял в 997 като скопец и пленник в Цариград
и едно трето, вече абсолютно невярно твърдение, тиражирано сред учениците: умрял в 997 като цар в Скопие.
Само по себе си това е пълна срамота. Не може в 2010 г. още да няма ясно и еднозначно мнение по въпроса - кога Самуил става цар, бил ли е Роман цар (бил ли е и скопен в такъв случай), кога и къде умира Роман и установими ли са изобщо тези факти.
И в още по-голяма степен не може да се преподава на ученици и кандидат-студенти пълната глупост, непотвърдена от изворите, че Роман е умрял в Скопие. Романите на Димитър Талев може да са много хубави, но са си само романи. Съчиненията на Йордан Андреев пък просто се оказват безполезни.
За нас вероятно трябва да остане изводът, че засега не може да се установи сигурно кога и къде е починал Роман-Симеон, син на св. цар Петър, брат на цар Борис ІІ, внук на цар Симеон Велики на император Роман Лакапин - последният представител на Омуртаговия род (и на Крумовия, ако хан Омуртаг наистина е син на Крум).
Иначе за Роман-Симеон със сигурност се знае горе-долу следното.
Роден (вероятно в Преслав) в 929/30 от брака между цар Петър и Мария-Ирина, внучка на Роман Лакапин. Втори син на Петър (след престолонаследника Борис).
Към 931/32 може да е бил отведен за малко в Константинопол от майка си, царицата, която е присъствала там на погребението на баща си Христофор, сина на Роман Лакапин.
В 969 пленен заедно с брат си Борис ІІ и отведен в Константинопол за триумфа на император Йоан Цимисхий след превземането на Преслав. Скопен скоро след това (вероятно), защото Борис ІІ вече бил възрастен (и бездетен). Целта на ромеите е да прекъснат българската династия.
В 977 Борис и Роман бягат от Константинопол, но Борис е убит вероятно по грешка от граничните отряди на комитопулите, които година по-рано са започнали въстание срещу ромеите при смъртта на Йоан Цимисхий. Роман се настанява в Скопие - дали като цар на българите или просто като управител, е въпрос на интерпретации по изворите. Оттук започват разликите.
По Яхия: В 991 Василий ІІ пленява отново Роман-Симеон, който умира в 997 в Константинопол като затворник. В 997 Самуил се обявява за цар.
По Скилица: В 1003 Василий ІІ побеждава Самуил при Вардар, превзема Скопие, пленява Роман-Симеон и го назначава за стратег на Абидос и препозит. Не е уточнено кога Самуил става цар и кога умира Роман-Симеон.
|
Кога умира Роман-Симеон, син на св. цар Петър?
