Обикновенно има тотално неразбиране в средствата за масова комуникация. В случая само 60th до някъде е уцелил съдържанието и степента на сериозността. Този въпрос предстои много сериозно да се дискутира в нашето българско общество. Пълно заблуждение е че семиотика и хералдика започват едва ли не "от блестящите рицарски турнири". Езикът на символите е по-стар от египетската и шумерската цивилизации. Само няколко народа познават тези символи. Няколко знака от тези се разпространяват в Европата чрез юдаизма и католицизма. Тълкуването им е много трудно и в повечето от случаите е погрешно. Трябва да се познава Основния ключ - Основния закон на символите. Само два народа за последните 2 000 год са си позволили да ги ползуват за користни цели - евреи и ватикана. Ефектът от приложението на тези символи е пълен потрес. По едно време си мислех да пусна тема "Какво е общото между Навуходоносор, Александър Велики, Атила, Кубрат, Аспарух". Не ми се искаше да се профанизира дискусията и за това не посмях да го направя. От гледна точка на семиотика и хералдика нещата направо са видими и без никакво усили. И петимата са имали и успешно прилагали сакрални (тайни) познания. Примери в това отношение са много. Доказателство за това са тяхните резултати. Въобще с тази материя трябва да се борави много внимателно.

Според семиотиката (хералдиката е част от семиотиката):

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

Бяло - символ на космоса. Мъдростта на Бог Отец, Бог Син, Бог Дух. Поле на Божествения свят на Славата;

Зелено - символ на астрално ниво за духовна изява на човека. Полето отделя земята от космоса, бога от човека. В зеленото астрално поле е и мястото на словото като висша духовна еманация.Тук е и мястото, което по определени канони, почиващи на многопосочни познания, се образува всеки знак-буква от Свещената българска глаголица.;

Червено - това е представата за земята. Това е полето на видимия материален свят. Изпитание за всеки, който се е родил на Земята.

Анализирайки цветовете на Националното знаме чрез философското тълкуване от езика на символите (семиотика и хералдика) може да се направи следния извод: БЪЛГАРИЯ ИМА НАЙ-ТОЧНОТО И НАЙ-ПОДХОДЯЩО ЗНАМЕ В НАСТЪПВАЩИЯ НОВ ПЕРИОД - ЕРАТА НА ЗЕЛЕНИЯ ВОДОЛЕЙ В СРАВНЕНИЕ С ДРУГИТЕ ЗНАМЕНА НА ДРУГИТЕ НАРОДИ. ХОРИЗОНТАЛНОТО РАЗПОЛАГАНЕ И РАЗМЕРИТЕ НА ЦВЕТОВЕТЕ СА ПЕРФЕКТНИ. По размерите може да се поумува още малко. Недостатък е че нямаме точния символ (тотем) който да връзва трите цвята. По този начин това са просто едни цветове и нищо повече. Хубавото което имаме не можем да реализираме в пълната му степен.

Представянето на избора на цветовете на националното ни знаме от Първото велико народно събрание, като случаен, несистемен, повърхностен и т. н. си е профанация в чист вид. Очевидно някой от народните представители (съветници, съратници, близки, познати, роднини) е поназнайвал нещичко. На тавана на заседателната зала са били поставени и правилните знаци. Реакцията от вън България е дошла светкавично. Мобилизирарни са агентите за влияние. Част от знаците са били свалени и заменени с антибългарски знаци и знаци с обратна сила. Последиците сърбаме и до ден днешен. Естественото продължение на тази тема е разговор по въпросите за другите държавни и национални символи, тяхното пренасяне през вековете и целесъобразно използуване от нашия народ. Бългаския народ е единият от няколкото (броят се на пръстите на едната ръка) които имат (вече са възстановени) тези познания. Въпрос на време е тяхната практическа реализация.

---------------------------------------------------------------

Семиотиката (хералдиката е част от семиотиката) съдържа сакрални (тайни) познания за силата на символите. Предметът е управление на космически енергии с тях. Канон е защото нямаме пълните познани. Без познаване на ключа (основните принципи) и само с няколко знака не можем да имаме претенциите че това е наука.

Не е зле да се знае, че дори неправилно използуване на правилни знаци дава обратен резултат. Моля Ви да се отнесете много внимателно към темата. Дори неуважителното, пренебрежително, отрицателно и т. п. отношение към знаците търпи последствия.