|
|
| Тема |
 Re: второ българско царство [re: ~@!$^%*amp;()_+] |
|
| Автор |
deLake (sir) |
|
| Публикувано | 01.01.10 20:19 |
|
|
|
Тъй като Второто царство е наследник на Първото, пък и се отделило от Византия по време, когато от нея се пръкнали Никейската, Солунската и Трапезундската империи никой не се е задълбочавал много до оспорва титлата, която са си избрали бълг. владетели.
Исак ІІ сключнайки мир с България (т.нар. Ловешки мир) де юхе и де факто признава независима бълг. държава. Текста на договора го няма, но след като вече е бил накаран да признае Фридрих Барбароса за император (до тогава е спорно дали герм. император е бил признат от Византия, а при липса на признание от равните, ще рече, че до тогава е бил самозванец ). Тъй като въпросният Исак ІІ и брат му Алексий успели да съсипят нацяло Византия за известно време той е бил единствения по-значителен православен владетел. Тъй че естествено източните архиереи обърнали надеждите си към него. Така без много разправии за в бъдеще бълг. владетел започнали да го наричат "василевс", т.е. император.
Калоят обаче, с оглед променената полит. обстановка предпочел да е в уния, отколкото единствения православен император, който да е обграден от враждубни кат. държави. Папата вече открито се опънал на императорската титла. Но с Латинската империя нещата не се развили според очакваното. При това положение папата предпочел да запази бълг. владетел като съюзник, вместо да спори за титлата му. Калоян продължил да си се нарича в писмата до папата император, а папата почнал да се прави, че не забелязва. В дипломатическата практика се нарича мълчаливо признаване. И титлата император/кайзер на българите влязла в оборот и на запад. Следващите папи се пробвали да пишат на "краля" на българите да се върне в лоното на кат. църква, но така и не получили отговор. Разбира се Светите отци подходили соломоновски и се пробвали да понижат бълг. владетел така, както той се сдобил с имп. титла, т.е. мълчаливо (наричат го крал и чакат да им отговори), но от съображения да не си отрежат пътищата за присъединяване на България към католицизма, предпочели писанията им да са свързани с призиви за вярата, а не и за титлата на бълг. владетел. А то и една такава дискусия е лишена от смисъл. Папата коронясва за император, а не дава титлата. Титлата се признава от равните, а бълг. владетел е имал такова признание.
Практически, като изключим виз. император, след падането на Рим бълг. владетел е бил най-дълго с безспорен императорски титул. Това обаче доста смущава днешните българи, тъй като сега с Румъния се борим за предпоследното място в Европата. Но тъй е, земната слава не е вечна.
__________________________
| |
| |
| 
|
|
