|
Македонски научен институт: Енциклопедията е сбирщина от всички фалшификации на неомакедонизма
14 декември 2009 | 13:16 | Агенция „Фокус”
Ръководството на Македонския научен институт в София изпрати рецензия за т.нар. Македонска енциклопедия. Агенция “Фокус” публикува пълния текст на рецензията на МНИ.
В културната история на цивилизованите народи понякога са се появявали отделни текстове, от които поколенията впоследствие се срамуват. /Такъв беше случаят с чувството за вина сред част от германците, след Втората световна война, породено в резултат от разпространението на идеите залегнали в националсоциалистическата теория лансирани чрез книгите на Адолф Хитлер!/ Подобен процес обаче е възможен само и единствено сред народи, при които науката и културата преди това действително са били базирани върху общоцивилизационните ценности, признати от човечеството като непреходни стойности. А националната интелигенция – главния творец на науката и културата, се е въодушевявала и се въодушевява само от общоприетите правила за съзидателно надграждане, предимно на позитивни компоненти в духовната съкровищница на човечеството.
Практиката на новото време обаче доказа, че от разглежданото класическо правило на х у м а н н о с т та, за съжаление има и фрапиращи изключения. При тях онова, което се е наименувало само като “интелигенция” в съответната държава, с писанията си сее само и единствено духовен разврат сред собствения си народ. Защото системно насажда омраза и негативно политическо мислене към всички околни народи и държави. Грубата фалшификация там е господстващ метод за обяснение на явленията, при досега на въпросната “интелигенция” до абсолютно всички културно-исторически факти или процеси. “Научността” в нейните представи е синоним на политическата провокация и лъжата; “възпитателната сила” на текста е средство за задоволяване на ниски страсти и примитивни стадни инстинкти; в резултат докосването там, специално до историческото четиво от страна на читателите не възбужда у тях градивни емоции, доброжелателност и стремеж за общо полезно сътрудничество със съседите.
Напротив! На практика се получават точно обратните резултати – натрупва се ненавист и духовна агресия; формират се чувства за някакво изкуствена и напълно фалшива надменност. В резултат онова, което претендира да е култура и наука в подобна държава вместо да изгражда европейски тип цивилизовано и толерантно мислене, провокира точно обратните “ерзац продукти” - принизяването, примитивизирането и в последна сметка варваризирането на гражданското мислене. Един процес, който в последна сметка се налага като господстваща тенденция в националната духовност! А подобно общество вече не е, /а и не може да бъде/ съвременно, европейско, а още по-малко е цивилизовано човешко общество. Такова, което заслужава уважение и признание, за да бъде разглеждано и като неразделна част от духовния облик на Европейския съюз.
Класически пример за онагледяване на така очертаната негативна тенденция – изключение от съвременните представи за цивилизованост в междудържавните духовни общувания, е атмосферата насаждана в Република Македония, по отношение на всички нейни съседи. А най-вече спрямо Република България. Последният и безспорно най-впечатляващ факт, който доказва истинността на казаното до тук е така наречената “Македонска енциклопедия”, която беше представена преди два месеца в Скопие.
Терминът “енциклопедия” е с гръцки корен. Извежда се от словосъчетанието “енциклиос пайдея”, което се превежда като “в кръга на учението” или по-свободно като “съкровищница на човешкото познание”! Разглежданата “македонска енциклопедия” обаче е пълно отрицание на класическата представа за подобен род научни и културни факти. Върху 1800 страници, напечатани с максимално дребен и сбит шрифт е събрано всичко родено от безсмислената злоба, враждебността и духовния примитивизъм, които вече 60 години са водещи лайтмотиви , въз основа на които в Скопие творят духовните възпитаници на Йосиф Броз Тито и бившата Югославска комунистическа партия /ЮКП/ - домораслите “академици” и професори на МАНУ /Македонската академия на науките/!
Ако въпросната “енциклопедия” действително е образец за псевдо научен и културен факт, то защо тогава изобщо е необходимо да се занимаваме с нейната оценка? Не е ли подобна дейност напразно губене на време и човешка енергия? Отговорът на тези и подобни въпроси е категоричен :”Не!” Не е празно губене на време! Защо? Кои са наложителните причини, въпросното литературно четиво да бъде подложено на един критичен, макар и общ анализ? Те са толкова много, че ако трябва да бъдат изброявани и анализирани по отделно, вероятно би се наложило изписване поне на още 1800 страници като опровержение. Подобно усилие обаче вече наистина не си заслужава труда, за да бъде оценено нещо, от което добре образования и цивилизован човек буквално би се погнусил, ако му се наложи дори само да докосне с ръце подобна “енциклопедия”! Пред вид на тези съображения в настоящото становище, ще бъдат маркирани само водещите тенденции! Онези видими, явно ръководни идеи, които са били в основата на замисъла да се напише подобна “енциклопедия”. И които са въодушевявали нейните инспиратори и създатели в хода на практическата й реализация. Подредени в известна йерархия, тези ръководни принципи могат да се представят най-ясно в следната последователност:
П Ъ Р В О, Главен производител на това зловредно четиво, озаглавено като “Македонска енциклопедия” е МАНУ! А добре е известно, че МАНУ е държавна институция в Република Македония. Тя е създадена за развитието на науките в тази балканска държава. Поради това МАНУ не се издържа от частни спонсори или събирателни фондове. Тя е пряко финансирано учреждение от държавния бюджет на Република Македония. Този факт не подлежи на никакво съмнение и оспорване! Следователно пределно ясно е, че и кадрите на разглежданата институция работят само това, което е необходимо “на” и съответно е разпоредено “от” страна на официалната власт. Правилото е известно: ”Този който плаща, той поръчва и музиката”!? От тук вече може да се направи и първия актуален политически извод: Всичко което е написано в текстовете на “Македонската енциклопедия”, появила се през есента на 2009 година всъщност отразява оценките, мисленето и амбициите на официалния властващ елит в Скопие! Само малограмотни хора, които не познават авторитарните методи, с които се контролира всяка официална стъпка край река Вардар, не биха повярвали в този факт! Подобна реалност вече означава само едно нещо и то е, че онова, което пише в енциклопедията излязла в Скопие, това всъщност са възгледите и позициите и на официалната власт в държавата. Просто защото МАНУ не може да пише нищо, което не се иска от спонсора – държава, просто защото той няма да го финансира, ако не му е необходимо.
В Т О Р О, главният принос на разглежданата “енциклопедия” се състои в това, че в рамките на тези 1800 страници само са обобщени, подредени са хронологически и са събрани на едно място абсолютно всички стари фалшификации, измислици и груби намеци свързани с възможни териториални претенции, от страна на властващата политическа класа в Скопие. Тоест – тук вече на едно място ясно се казва всичко: точно кое, в каква степен и защо не е “нито българско”, “нито гръцко”, “нито албанско”, “а е само и единствено македонско”! Вечно е било само такова! А щом е било вечно “само македонско”, то съществуват и “абсолютно безспорни” основания в бъдеще, то отново да влезе и остане завинаги само и единствено в духовните и географски измерения на Република Македония!?
Казано по друг начин, ако до сега МАНУ разработваше по отделно фалшификациите си по отделни научни теми, то “енциклопедията” вече на практика се явява като една цялостна, напълно оформена доктрина, чрез която се обявява началото на глобалното настъпление на неомакедонизма във всички посоки на Балканския полуостров. Особеността на ситуацията в случая се изразява само в това, че в Скопие са предпочели, този факт да се експонира не от представители на официалните политически власти, а от техните “формални говорители” или посредници – академиците на държавната МАНУ!
Т Р Е Т О, Най-яркото доказателство за истинността на тези теза е фактът, че въпросната “енциклопедия” беше представена и разпространена в Скопие само два месеца преди датата, на която управляващите там очакват Европейския съюз да даде съгласието си, за започването на преговори с оглед бъдещото приемане на Република Македония като редовен член на Европейския съюз.
За всеки нормално мислещ човек е пределно ясно, че за държава намираща се в подобна ситуация е категорично препоръчително да поддържа възможно най-лоялните и добронамерени отношения със своите съседи. Едно, за да не бъде тълкувано поведението й като източник на напрежение в съответния регион – фундаментално изискване за членство в Евросъюза. И от друга страна, за да не се предизвиква никоя засегната държава, за да наложи тя евентуално вето върху започването и приключването на преговорния процес. Тази логика е класическо правило и към нея са се придържали всички стари и новоприети членове на съюза .
Само и единствено Република Македония прави изключение от подобен правилен подход! Нейната стартови позиция, с която подхожда към началото на възможния преговорен процес е диаметрално противоположна: Два месеца преди очакваната дата за започване на преговорите от страна на Скопие се заявява най-нагло на съседните държави: Добронамереността не е наш стил на мислене и действие! Вашата реакция изобщо нас не ни интересува! Ние искаме да бъдем приети в Европейския съюз и вие “сте длъжни” да ни приемете “такива каквито сме”!? А междувременно се подгответе, защото тепърва ще ви се наложи да признаете , да приемете като реалност и да отстъпите по всички въпроси, които са описани в “кръга на знанието” изложено в нашата “енциклопедия”!?
Казано обобщено: От страна на властите в Република Македония се заявява най-безцеремонно, чрез нейната “енциклопедия”, че като бъдещ член на ЕС тя непрестанно и категорично ще има претенции за културно-исторически права, които от хилядолетия принадлежат и днес се намират в държавните граници на нейните непосредствени съседи! Друго тълкуване на фактологията от страна на нейните най-непосредствени съседи би било непрофесионално. Израз на излишен наивитет и в последна сметка ще им донесе само и единствено проблеми, след едно евентуално приемане на Република Македония в Европейския съюз. Защото ако една интелигенция, спонсорирана от правителството на подобна държава си позволяват да предявяват културно-исторически претенции /при това с груб и обиден език/, преди определянето на дата за започването на преговорите за евентуално бъдещо членство, то всеки може да си представи какво поведение би имала такава държава, вече в качеството си на редовен член на ЕС.
Ч Е Т В Ъ Р Т О, Всички претенции преди определянето на начална дата за започването на преговорния процес, естествено са насочени и към Европейската комисия. Чрез разглежданата “енциклопедия” тя по същество бива информирана, че ръководните тела на Европейския съюз трябва да се запознаят и съответно да признаят за легитимни исканията на неомакедонистите в Скопие. А от там Европейската комисия да се превърне и в “извън балкански гарант” за тяхното удовлетворяване в бъдеще.
Тоест – Република Македония, чрез своята току що издадена официална “енциклопедия” поставя предварителни условия за бъдещи отстъпки не само по отношение на нейните непосредствени съседи. Тази държавица реално се опитва още сега да въвлече и целия Европейски съюз в стила на своето старо, авантюристично и изцяло конфронтационно комунистическо мислене. На Европейската комисия в Брюксел недвусмислено се заявява, че проблематиката, която Република Македония смята като важна за себе си, трябва да се приеме като официален ангажимент, по който Европейския съюз ще трябва да съдейства на властите в Скопие. Тоест да “обслужва” евентуалния си бъдещ нов член, чрез натиск върху съседните суверенни държави и стари членове на съюза!
Ако подобно твърдение не беше вярно, то защо тогава въпросната “енциклопедия” ще трябваше да се разпространява най-тържествено, само два месеца преди очакваното определяне на началната дата за стартиране на преговорите за прием и членство. Дори с цената на провокираните конфликти, по време на представянето на “енциклопедията” с дипломатическите представители на Великобритания и Съединените щати, политиката на които също е критикувана от авторите на енциклопедията, а официалните дипломатически представители на Лондон и Вашингтон реагират остро против подобни произволни политически интерпретации!?
Ясно е! Дори англичаните и американците трябваше да приемат за легитимни всички македонистки писания. А ако това се случеше и от тяхна страна, евентуално не последваха неблагоприятни отзиви, то по логиката на управляващите в Скопие и Европейската комисия не би трябвало да се заема съпротивителна позиция!
П Е Т О, Ако в “Македонската енциклопедия” все пак трябва да се посочи примера за “вечния”, “най-големия”, “най-страшния” и прочие “враг” на македонистите, ако трябва да се посочи с пръст, “коя е най-лошата балканска държава” – то като такъв образец се сочи предимно Република България: В македонистката енциклопедия се твърди тенденциозно, че в Македония “никога не е имало славянско население с българско национално самосъзнание”! Там от 2300 години живеят само и единствено “македонци”, които не са нито българи, нито гърци, а са чисти македонци!; Българският княз Борис І не е поставил основите на българския християнски културен и църковен живот в Македония, въпреки че около Охридското езеро до ден днешен стоят църквите и манастирите построени от него, и носещи и неговия лик; държавата управлявана от цар Самуил “не била българска”, а “македонска”. Тя водила тежка борба против “завоевателната политика на българите”, въпреки че поробителя на тази държава – византийският император Василий ІІ е наречен не от друг, а от хронистите на своето време “българоубиец”! А не “македоноубиец”! Нима тези хронисти не са знаели, кого “убива” Василий ІІ, та са написали “българоубиец”, а не “македоноубиец”!?; в “енциклопедията” се фалшифицира най-безцеремонно животът и делото на поредица от най-видни български политически и революционни дейци като Димитър Благоев, Тодор Александров, епископ Методи Кусев и др., които са родени в градове и села на Македония, но носят ясно българско национално самосъзнание и поради това се преместват да живеят в границите на свободна България. Там съответно създават български политически и културни организации: Димитър Благоев основава “Българската социалдемократическа партия” и до края на живота си през 1924 година остава неин лидер, който живее само в България; Тодор Александров създава “Българска народна македонска организация” също в границите на свободна България; епископ Методи Кусев за известно време е заместник на главата на Българската православна църква /Екзархията8 и т.н. Въпреки всичко това обаче, авторите на енциклопедията обявяват, че въпросните политически дейци не са българи, а “македонски”. Без обаче те да могат да обяснят защо тогава тези личности са създавали и ръководели български политически и културни организации, в границите на държавата България, писали са уставите и правилниците си само на литературен български език и т.н., ако са били от някаква друга /”македонска”/ националност!?
Освен всичко друго във въпросната енциклопедия почти няма страница, на която с груб език и обидни епитети да не се говори за зловредна “българска пропаганда” сред македонците, която целяла да ги превърне в българи, без обаче да се пояснява, че пропаганда може да се прави само там и тогава, когато и където има кой да я разбира и възприема. А това очевидно са били българите в Македония, които е трябвало да бъдат информирани по различни обществено-политически въпроси; непрекъснато в текстовете на “енциклопедията” се прокарва тезата за голямата развращаваща роля, която са изиграли “българските пари”, разпространявани с политическа цел сред населението на Македония; Грубо се извращават фактите, като на редица места се говори за “български окупации”, “за български геноцид” в Македония и т.н., и т.н. Този езиков изказ и доминиращата атмосфера в текста, които са присъщи само и единствено на най-примитивните пропаганди от епохата на Студената война, /а дори от предшестващата я националсоциалистическа пропаганда на Гьобелс/ не говорят за добронамереност и цивилизован подход, към проблематиката която предстои да разрешават с взаимни усилия Република Македония, нейните непосредствени съседи и ЕС!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: “Македонската енциклопедия” издадена през 2009 година от МАНУ, с финансовата подкрепа на държавния бюджет, контролиран от правителството в Скопие, е срамен и позорен факт, разкриващ съществуването на едно примитивно интелектуално равнище у своите вдъхновители и творци. Този текст по своята дълбока и истинска същност е една комплексна политическа програма за поддържане на напрежение в бъдеще на Балканите. Целта е Е С да бъде въвлечен като гарант на една политика и идеология, които са сътворени от Комунистическия интернационал в Москва, още през 30-те години на ХХ век. И която впоследствие е насаждана повече от 60 години в Република Македония от Югославската комунистическа партия, под диктата на Йосиф Броз Тито.
Политиците и учените на тази балканска държава съвсем очевидно, нищо старо не са забравили. И нищо ново не са научили! Предвид на всичко това първостепенна задача на българската дипломация днес е да осъзнае напълно смисъла на цялата история около създаването, издаването, времето и начина на разпространението на “македонската енциклопедия”. И на тази основа да бъде разработена незабавно една практическа политическа програма, която би трябвало да съдържа задължително поне следните основни елементи:
1.Ясно и убедително да се разясни в Брюксел смисъла и подтекста на всичко онова, което е написано черно на бяло в “най-авторитетната книга”, с която може да се похвали Република Македония днес!
2. Незабавно да се представи пред правителството на Република Македония като условие за подкрепа от българска страна, по отношение членството на Република Македония в ЕС, актуализацията на официалните документи, върху които се базират двустранните ни отношения.
3.Да се постави категорично въпроса за поемането на официални договорни ангажименти от македонска страна за:
- Официална забрана да се използва доминиращия в момента “език на омразата” във всички официални медии на Скопие, по отношение на България.
- Да се гарантира оцеляването и неприкосновеността на българското историческо наследство, сътворено в Македония от предишните поколения.
- Да се промени основно езика, който се използва в училищните учебници, чрез които сред младите хора в Република Македония още от невръста младост се насажда най-краен антибългаризъм. Независимо от това, точно коя политическа партия в даден момент управлява държавата.
- Да се поеме официален ангажимент за отказ от търсенето на някакво несъществуващо “македонско малцинство” в границите на Република България, каквото никога не е съществувало и не съществува и днес.
- Да се гарантира съхранението на паметници и войнишките гробища на българите, загинали за свободата на Македония.
-В науката да се наложи духът на обективността и стриктното придържане към достоверната историческа истина –такава, каквато тя е представена в документалното наследство на отминалите епохи.
В настоящия момент Република България разполага с рядък, но възможно и не много продължителен период от време, да уреди ясно и официално поставените в тази програма изключително важни проблеми, свързани с нейното спокойствие в бъдеще. Ако българската дипломация пропусне този рядък момент, утре когато Република Македония е член на ЕС, всичко подсказва че тя ще се превърне в един от най-неприятните и проблемни съседи на България. Тогава обаче този съсед вече ще разполага с всички предимства произтичащи от редовното членство в Е С и българските правителства ще бъдат принуждавани в бъдеще да отстъпват по жизнено важни въпроси, които ясно са формулирани като програмни намерения за бъдещето, в текстовете на “македонската енциклопедия”!
Ако правителството в Скопие не приеме напълно нормалните и интелигентни искания, предявени от българска страна, защото те са издържани изцяло в духа на европеизма, България е длъжна да постави вето върху приемането на Република Македония в ЕС. До момента в който духът на европеизма не стане стил на мислене и действие на целия политически и културен елит в Скопие.
Уважаеми членове на българската правителство,
Уважаеми членове на Европейската комисия,
Не допускайте потомството ни да се срамува от нас, че не сме били в състояние да гарантираме националната сигурност на България и вътрешното спокойствие на Европейския съюз като цяло.
|
За историци, любители и т.н.
