|
ПЪРВА КНИГА ЦАРСТВА *
* У Евреите: "Първа книга Самуилова".
[1:1] Имаше един човек от Раматаим-Цофим (Тема Рим-София), от Ефремова планина (Стара Планина), името му беше Елкана (Лициний, Никола), син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, - ефратец (тракиец);
[1:2] той имаше две жени: едната се казваше Ана (Мариниана, Рипсимия), а другата - Фенана; Фенана имаше деца, Ана (Мариниана, Рипсимия) пък нямаше деца.
[1:3] И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом (Преслав); там бяха (Илий (Траян Деций, цар Петър І) и) двамата му сина Офни (Херений Етруск, Борис ІІ) и Финеес (Хостилиян, Роман), свещеници на Господа.
[1:4] В деня, когато Елкана (Лициний, комиторул Никола) принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките й синове и дъщери;
[1:5] на Ана (Мариниана, Рипсимия) пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата й.
[1:6] Съперницата й я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата й.
[1:7] Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.
[1:8] И рече й Елкана (Лициний, комит. Никола), мъж й: Ано (Мариниано)! (Тя му отговори: ето ме. И рече й защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?
[1:9] След като ядоха и пиха в Силом (Преслав), Ана (Мариниана, Рипсимия) стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий (Траян Деций, цар Петър І) седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.
[1:10] Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,
[1:11] и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.
[1:12] Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий (Траян Деций, цар Петър І) я гледаше в устата;
[1:13] и понеже Ана (Мариниана, Рипсимия) говореше в сърцето си, а устата й се само мърдаха, и гласът й се не чуваше, то Илий (Траян Деций, цар Петър І) я сметна за пияна.
[1:14] И рече й Илий (Траян Деций, цар Петър І): докога ще бъдеш пияна? отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).
[1:15] Ана (Мариниана, Рипсимия) отговори и рече: не, господарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;
[1:16] не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.
[1:17] Отговори Илий (Траян Деций, цар Петър І) и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.
[1:18] А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече печално, както по-преди.
[1:19] И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама (Рим, София). И Елкана (Лициний, комит Никола) позна Ана (Мариниана, Рипсимия), жена си, и Господ си спомни за нея.
[1:20] След няколко време Ана (Мариниана, Рипсимия) зачена, роди син и му даде име Самуил (Валериан І, цар Самуил), понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.
[1:21] И отиде мъж и Елкана Лициний, комит Никола) и цялата му челяд (в Силом, Преслав), за да принесе годишната жертва Господу и оброците си (и всички десятъци от земята си).
[1:22] Но Ана (Мариниана, Рипсимия) не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.
[1:23] И рече й Елкана Лициний, комит Никола), мъж й: прави, що ти е угодно; остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти). И остана жена му и кърми сина си, докле го откърми.
[1:24] А когато го откърми, отиде с него в Силом ПреСЛАВ), като взе три телета (и хлябове) и една ефа брашно и мех с вино, и дойде в дома Господен в Силом (ПреСЛАВ), и момчето с тях; а момчето беше още дете.
[1:25] (И доведоха го пред лицето на Господа; и баща му принесе жертва, каквато принасяше Господу в отредените дни. И доведоха момчето) и заклаха теле; и (майка му Ана) доведе момчето при Илия (Траян Деций, цар Петър І),
[1:26] и рече: о, господарю мой! да живее душата ти, господарю мой! аз съм оная същата жена, която стоеше тук при тебе и се молеше Господу;
[1:27] за това дете се молих, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих;
[1:28] и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му - да служи на Господа. И тя се поклони там Господу.
Така започва Първа Книга Царства, или „Първа Книга Самуилова” от унищожените „Хроники на Българските царе”. Някой веднага ще скочи и ще каже: „-Защо пък точно Български?” Ами защото щом „Именникът на Българските ханове” отразява историята на царуване на римските, т. е. български царе, то и продължението им трябва да търсим в Първа Книга Царства.
Накрая Именникът завършваше така:
“След по-преди казаните асирийски царе царува също казания по-преди Навуходоносор 24 години.”
Ще продължим от него. Според традиционната история император Диадумениан е умрял през 218 год. Това е Умор от Именника. След 24 години управление на нашите земи от няколко императора след Диадумениан, влезли в Библията като царуването на Новоходуносор НВХДНСР (Нови Гордианус) НВГРДНС, на власт идва император Трайан Деций (249-251). Това е библейският съдия Илия. Той е царувал в българската столица Преслав (библейският Силом), заедно с двамата си сина Офни и Финеес , „свещенници на Господа”. Това са двамата сина на Траян Деций – Херений Етруск и Хостилиян (Quintus). Нас са ни учили, че Преслав и Плиска са градове, построени от българите и римляните нямат място в тях, но не е така. Ако влезете в тайниците на град Плиска ще видите, че всички те са облицовани с керамични плочи, щамповани с „римски” инициали от ІІІ-ІV век. Не може да повярваме на историците, който се опитват да докажат, че тези плочи са преизползвани от българите и затова се откриват в такива огромни количества на територията на Плиска. Българите са били големи строители и не биха си позволили да преизползват десетките хиляди римски плочи, а биха си ги произвели сами. Старото име на града е било Абоба, а така се е казвала майката на Максимин Тракиец (173-238) - българин по род, който е управлявал Римската империя от този град. Преслав навярно е бил резиденция на Траян Деций и други римски императори царували в Долна Мизия.
Кой е този Елкана, за който се говори в началото на 1 Книга Царства и който после става баща на пророк Самуил? Той има два ярки дубликата в римската и българската история. Ще избързам малко и ще кажа, че римският дубликат на Самуил е император Валериан І (253-260 г.). Негов баща е Лициний и Елкана е опит да се напише това име. Съпруга на Лициний и майка на Валериан І е Мариниана. Тя неправилно е сочена като съпруга на Валериан І, но факта, че има само посмъртно монетосечене ясно говори, че е била негова майка. Това име също отговаря на библейското име Ана, защото е съставено от имената Мария и Ана.
Нека сега да видим как са дадени тези имена в българската история. За баща на цар Самуил се сочи комит Никола, а майка му се е казвала Рипсимия. Никола в обратен прочит става на Лициний, когато е изписан само със съгласни, а в името Рипсимия (РНПСМН) се чете анаграма на Мариниана (МРНН) плюс буквите ПС, които може да означават и друго име, или титла. За комит Никола се предполага, че е бил управител на Софийска област. Библейският Елкана пък е от Тема Рим Цофим, което ще рече Окръг Рим София. Дотук всичко си е така, както трябва да бъде.
[2:21] И посети Господ Ана, и тя зачена и роди още три сина и две дъщери; а момчето Самуил растеше при Господа.
От българската история знаем, че Самуил е имал още трима братя – Аарон, Моисей и Давид, което не противоречи на библейския разказ. По-нанатък историята разказва, как детето Самуил порасва и става пророк Господен. Глава 4 започва с разказ за войната водена от българите.
[4:1] Филистимци (истамбулците и готите на Светослав) се събраха да воюват с израилтяните (българите, римляните). И словото Самуилово бе обърнато към цял Израил. И излязоха на война израилтяните (римляните, българите) против филистимци (истамбулците и готите на Светослав) и разположиха стан при Авен-Езер (Небезери, Хръзград, Разград), а филистимци се разположиха при Афек (Опака).
[4:2] И филистимци (истамбулците и готите на Светослав) се наредиха за бой против израилтяните (българите); завърза се битка, и филистимци (истамбулците и готите на Светослав) разбиха израилтяните (българите), и разбиха от тях на бойното поле до четири хиляди души.
[4:3] Тогава народът дойде в стана; и старейшините Израилеви казаха: защо Господ ни порази днес пред филистимци (истамбулците и готите на Светослав)? Да си вземем от Силом (Преслав) ковчега на завета Господен, и той ще върви посред нас и ще ни спаси от ръката на враговете ни.
[4:4] И народът прати в Силом (Преслав), та донесоха оттам ковчега на завета на Господа Саваота, Който седи на херувими; а при ковчега на завета Божий бяха и двамата синове на Илия (Траян Деций, цар Петър І) - Офни (Херений Етруск, Борис ІІ) и Финеес (Хостилиян, Роман).
[4:5] И когато пристигна в стана ковчегът на завета Господен, цял Израил дигна такъв силен вик, че земята ехтеше.
[4:6] И филистимци (готите на Светослав) чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на евреите (българите)? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен.
[4:7] И се изплашиха филистимци (истамбулци и готите на Светослав), понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера;
[4:8] горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяни (кипчаците) с всякакви порази в пустинята;
[4:9] стегнете се, филистимци (истамбулци и готите на Светослав), и бъдете юначни, за да не станете роби на евреите (българите), както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях.
[4:10] Филистимци (истамбулци и готите на Светослав) се удариха, и израилтяните (римляните, българите) бидоха разбити, и всеки побягна в шатрата си; поражението беше твърде голямо; от израилтяните (българите) паднаха трийсет хиляди пешаци.
[4:11] Ковчегът Божий биде взет, и двамата Илиеви (Дециеви, на цар Петър) синове, Офни (Херений Етруск, Борис ІІ) и Финеес (Хостилиян, Роман), загинаха.
[4:12] Един от Вениаминовци (от провинция Беника) се затече от мястото на битката и дойде в Силом (Преслав) същия ден; дрехата му беше раздрана и главата му в прах.
[4:13] Когато той пристигна, Илий (Траян Деций, цар Петър) седеше на стол при пътните врата и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега Божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена.
[4:14] Илий (Траян Деций, цар Петър) чу плачевните викове и рече: какъв е тоя шум? И човекът веднага се приближи и обади на Илия (Траян Деций, цар Петър).
[4:15] Илий (Траян Деций, цар Петър) беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му се бяха помрачили, и той не можеше да вижда.
[4:16] И човекът рече на Илия (Траян Деций, цар Петър): аз дойдох от стана, днес побягнах от мястото на битката. И рече Илий (Траян Деций, цар Петър): какво стана, синко?
[4:17] И вестителят отговори и рече: Израил побягна пред филистимци (истамбулци и готите на Светослав), голямо поражение стана в народа, и двамата ти синове, Офни (Херений Етруск, Борис ІІ) и Финеес (Хостилиян, Роман), загинаха, и ковчегът Божий биде пленен.
[4:18] Когато той спомена за ковчега Божий, Илий (Траян Деций, цар Петър) падна от стола възнак при вратата, строши си гръбнака и умря; понеже той беше стар и тежък. Той беше съдия на Израиля четирийсет години.
Тази история е позната на всички, които се занимават по-сериозно с българска история. Пътвата война е тази на готите срещу римляните от Долна Мизиа, където край Разград (Хръзград, Абритус) намира смъртта си римският император Траян Деций през 251 г.
През 969 г тази история се повтаря на същото място, със същия финал, само дето героите са византийците и българския цар Петър І.
Нека сега да видим как продължила тази история след разгрома на българската армия край Разград:
[5:1] А филистимци (истамбулци) взеха ковчега Божий и го пренесоха от Авен-Езер (Разград) в Азот (Аетос, Айтос).
[5:2] Взеха филистимци ковчега Божий, внесоха го в Дагоновия храм и го поставиха до Дагона.
[5:3] На другия ден, като станаха азотци (айтосци) рано, ето, Дагон лежи ничком на земята пред ковчега Господен. И взеха Дагона и го поставиха пак на мястото му.
[5:4] На следния ден, като станаха сутринта, ето, Дагон лежи ничком на земята пред ковчега Господен; главата на Дагона и (двете му нозе и) двете му ръце (лежаха) отсечени, всяка отделно, на прага; само трупът на Дагона беше останал.
[5:5] Поради това жреците Дагонови и всички, които дохождаха в капището на Дагона в Азот (Айтос), не стъпват на прага Дагонов до ден днешен (а го прескачат).
[5:6] И ръката Господня натегна върху азотци, и Бог ги порази и ги наказа с мъчителни нарастъци в Азот (Айтос) и околностите му (а вътре в страната се навъдиха мишки, и в града имаше голямо отчаяние).
[5:7] Като видяха това азотци (айтосци), казаха: да не остане ковчегът на Бога Израилев у нас, защото тежка Му е ръката и за нас и за нашия бог Дагона.
[5:8] И пратиха, та събраха при себе си всички филистимски (истамбулски) владелци и рекоха: какво да правим с ковчега на Бога Израилев? И рекоха (гетци)(Гет, АГАТополо, Ахтопол): нека ковчегът на Бога Израилев премине (у нас) в Гет (Агатопол, Ахтопол). И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет (Агатопол, Ахтопол).
[5:9] След като го изпратиха, ръката Господня дойде върху града и причини ужас твърде голям, и порази Господ градските жители от малък до голям, и се появиха по тях нарастъци.
[5:10] И те изпратиха ковчега Божий в Аскалон (Василико, Царево). И когато ковчегът Божий дойде в Аскалон (Василико, Царево), аскалонци завикаха и казваха: донесоха при нас ковчега на Бога Израилев, за да изморят нас и народа ни.
[5:11] И пратиха, та събраха всички филистимски (истамбулските) владелци и рекоха: отпратете ковчега на Бога Израилев; нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни. Защото по цял град имаше смъртен ужас: ръката Божия твърде натегна върху тях (откак ковчегът на Бога Израилев дойде тук).
[5:12] И ония, които не умряха, бидоха поразени с нарастъци, тъй че писъкът на града се издигаше до небеса.
[6:1] И ковчегът Господен остана в областта филистимска (истамбулски) седем месеца (и напълни се оная земя с мишки).
[6:2] И филистимци (истамбулци) повикаха жреци и предсказвачи (и заклинатели) и рекоха: какво да правим с ковчега Господен? Научете ни, как да го отправим на мястото му.
[6:3] Те рекоха: ако искате да отправите ковчега на (завета на Господа) Бога Израилев, не го отпращайте без нищо, а принесете Му жертва за вина; тогава ще се изцерите и ще узнаете, за какво не отстъпва от вас ръката Му.
[6:4] И те попитаха: каква жертва за вина трябва да Му принесем? Те отговориха: според броя на филистимските (истамбулски) владелци - пет златни нарастъци и пет златни мишки; защото еднаква пораза е върху всички ви и върху владелците ви;
[6:5] и тъй, направете изваяни подобия на вашите нарастъци и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и въздайте слава на Бога Израилев; може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви;
[6:6] и защо да ожесточавате сърцето си, както ожесточиха сърцето си египтяни и фараонът? Ето, когато Господ показа силата Си над тях, те ги пуснаха, и ония тръгнаха;
[6:7] и тъй, вземете, направете една нова кола и вземете две първескини крави, на които хомот не е турен, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отведете от тях вкъщи;
[6:8] и вземете ковчега Господен и го турете на колата, а златните неща, които ще Му принесете жертва за вина, турете в ковчеже отстрани; пуснете го и нека върви;
[6:9] и гледайте, ако тръгне към своите предели, към Ветсамис (Потамокастел, с. Воден, Елховско), Той ни е направил това голямо зло; ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно.
[6:10] Тъй и направиха: взеха две първескини крави и ги впрегнаха в кола; а телетата им задържаха вкъщи;
[6:11] и туриха на колата ковчега Господен, ковчежето със златните мишки и изваяните нарастъци.
[6:12] И тръгнаха кравите право по пътя към Ветсамис (Потамокастел, с. Воден, Елховско): вървяха все по един път, вървяха и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво; а филистимските владелци вървяха след тях до Ветсамиските предели.
[6:13] Ветсамиските жители тъкмо жънеха жито в долината и, като погледнаха, видяха ковчега Господен и се зарадваха, задето го видяха.
[6:14] А колата дойде в нивата на ветсамисеца Иисуса и там се спря; имаше там един голям камък, и нацепиха колата на дърва, а кравите принесоха всесъжение Господу.
[6:15] Левитите снеха ковчега Господен и ковчежето, което беше при него и в което се намираха златните неща, и ги туриха на големия камък; а ветсамиските жители принесоха оня ден всесъжение и заклаха жертви Господу.
[6:16] И петте филистимски владелци видяха това и се върнаха същия ден в Акарон (Ургури, с. Българи).
[6:17] Тия златни нарастъци, които филистимци принесоха Господу жертва за вина, бяха: един за Азот (Айтос), един за Газа (Созопол), един за Аскалон (Василико), един за Гет (Агатопол, Ахтопол), един за Акарон (Ургури, с. Българи);
[6:18] а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове - на петте владелци, от укрепените градове и отворените села до големия камък, върху който туриха ковчега Господен и който и доднес се намира в нивата на ветсамисеца Иисуса.
[6:19] (Между ветсамиските жители не се зарадваха синовете Иехониеви, задето видяха ковчега Господен.) И Бог порази жителите ветсамиски, задето те надничаха в ковчега Господен, и изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души. И народът заплака, понеже Господ го порази с голяма пораза.
[6:20] И ветсамиските жители рекоха: кой може да стои пред Господа, пред Тоя свет Бог? и при кого от нас ще отиде Той?
[6:21] И пратиха пратеници при жителите на Кириатиарим (град Рим) да кажат: филистимци върнаха ковчега Господен; дойдете и го вземете при вас си.
Следва.
|
Еврейско-Римско-Българска история на цар Самуил
