Aз нямам никакъв проблем с пренебрегването на източниците, че славяните са българи - те стават българи така както примерно англичаните в Америка по някое време стават американци.
Твоя проблем обаче е по-сериозен - говори се масово за словени, различен народ от българите, и то кръстени, и некръстени и грамотни, и неграмотни - т.е. за никаво соцално или религиозно понятие не става въпрос.

Това с робите са също глупости на търкалета. Sclavus добива значение и на "роб" (освен славянин) на латински векове след 9 век. Латинската дума за роб е Servus - и сега на много места в Европа хората се поздравяват със "сервус" - демек "роб съм ти". Разговорната дума за роб е била "puer" - с оригинално значение "момче". Ако намериш латински текст от времето на Цицерон например, където да се среща думата Sclavus в значението на "роб" (или изобщо да се среща), си дай домашния адрес да ти пратя каса шампанско.

Ето какво са написали едни германски писари от Франкфурт, работещи на латински за един пофренчен холандец от Аахен на име Carlo през 815 г.:

Id quo conventu omnium orientalium Sclavorum, id est Abodritorum, Soraborum, Wilzorum, Beheimorum, Marvanorum, Prædecentorum, et in Pannonia residentium Abarorum legationes cum muneribus ad se directas audivit."

Около 200 г. по-късно Slavus продължава да си е име на народност - Gesta Hammaburgensis Pontificum Liber I:
At vero Heinricus rex, iam tunc a puero timens Deum et in eius misericordia totam suam habens fiduciam, Ungros quidem multis gravibusque praeliis triumphavit; itemque Behemos et Sorabos ab aliis regibus domitos, et ceteros Sclavorum populos uno grandi praelio ita percussit, ut residui, qui fere pauci remanserant, et regi tributum et Deo christianitatem ultro promitterent.

Знам, че спокойно четеш латински, но накратко за нашия пъдаро-модератор, който се интересуваше дали и на други места освен България е имало славяни: Разправя се, че смирения РОБ божий на име Хенри е извоювал голяма победа над унгарците, както и "бохемите, сорбите и другите славяни", на които не останало друго освен да му се подчинят.

За параноиците втренчени в руския задник - ръкописа е от 1200 г., никога не е стигал до Москва и си стои преспокойно във Виена за всеки който иска да го види. Такива ръкописи има хиляди - латинската традиция за изрядно документиране е намерила добро продължение в германските земи.

Редактирано от Goikoetxea на 17.04.09 20:56.