Работата е там,4е термин славяни иzоб6то не е съ6тествувал.А след това(по_късно) никога не е било равноzна4но на народност.
Славянството,славяниzацията е не6то като християниzация,но ненасилствено наложена,а раzпространена 4реz книжнината/zнанията в комлект с еzика,който е български.

Ето как са описани славяните в старите немски книги,а и не само при тях_

Nemez (auch Niemez, Njemetz, Niemitz) ist eine in den slawischen Sprachen und auch in Rumänien und Ungarn im engeren Sinn gebräuchliche Bezeichnung für die Deutschen. Im Weiteren wird sie gelegentlich auch für Westeuropäer im Allgemeinen angewandt. Der Ursprung des Wortes Nemez wird auf nem oder nemoj ("stumm") zurück geführt. Er beschreibt somit den Gegensatz zwischen den (der Sprache mächtigen) Slawen (in den slawischen Sprachen bedeutet Slovo / Slowo "Wort"), und den Nemez (den Stummen, der Sprache nicht mächtigen Fremden).


За който не раzбира немски,превеждам с две думи написаното _ славяните,румънците и унгарците нари4ат германците "немци",от думата "ням/глух",която е противоположна на "словесен/слово",от която проиzлиzа думата "славяни".

Ето линк http://de.wikipedia.org/wiki/Nemez

За български език или книги нито дума няма от 9-11 век.
Това иzкаzване е беzсмислено,понеже не отговаря на истината_
Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска.Неин основен център е била Голямата базилика в Плиска. През 893 Симеон I премества седалището на школата в новата българска столица Преслав.

В някои световни класации за висше образование Преславската книжовна школа е призната за третия по възраст университет в света - след Магнаурската школа в Константинопол и Ал-Карауин във Фес (Мароко).

Преславската книжовна школа е най-важният литературен и културен център в България и в целия славянски свят до изгарянето на Преслав от византийския император Йоан I Цимисхи през 972. Сред изявените български писатели и учени, работили в школата, са Наум Преславски (до 893), Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър.

Школата е и център на преводаческа дейност, най-вече на византийски автори, както и на създаването на поезия, живопис и рисувана керамика. Вероятно тя изиграва важна роля в създаването на кирилицата, тъй като най-старите текстове на кирилица са открити в района на Преслав.


Охридската книжовна школа е един от двата главни български културни центрове през Средновековието, наред с Преславската книжовна школа. Тя е създадена в Охрид през 886 - 916 г. от Климент Охридски, малко след създаването на Преславската книжовна школа. От 893 до 910 година в Охридската книжовна школа работи дошлият от Преслав Наум Преславски.

От създаването си до 12 век Охридската книжовна школа използва глаголица, а кирилицата започва да се използва в самия край на 9 век.