Колкото до Ъ-тата, интересно е да се отбележи, че ако погледнем в "Списъка на Свадеш" на реконструирания пра-славянски език, виждаме множество думи с "Ъ", които са запазени в този си вид само в българския. Вижте го , няма да давам аз примери, че кой знае какви маймуници ще излязат от копи/пейст.
Това налива вода в мелницата на поддръжниците на теорията, че "пра-славянския" е всъщност българския.
Освен "Ъ"-то има и още интересни съвпадения със сегашния български.
От друга страна, с помощта на лингвистите научих, че езикът ни не е кой знае колко по-специален, но:
1. Е аналитчен, а всички други славянски са синтетични (с падежи).
2. Носи белези на "балканизация", тоест споделя разни особености с другите балкански езици, без те да са славянски.
3. Най-близък в този смисъл е с Албански, Румънски и Аромънски, например и четирите езика имат задпоставено членуване.
Още балкански особености, общи за местните езици, явно свързани с историческото развитие на езика:
- изчезване на инфинитива в съставни глаголни форми като "да ядем, да спиш",
- бъдеще време с помощта на форма на глагола "ща" (искам),
- "славянски" начин (забележете!) за образуване на числата между 10 и 20 като "три-над-десет",
- аналитични сравнителни форми с частица отпред (по-, pio-, mai-),
- общи изрази като "за много години", "ще не ще", сякаш преведени между отделните езици.
Всичко това учените обясняват със взаимно влияние, но е малко странна тази преводна обмяна между романски, славянски и гръцки езици. Според мен, може да се обясни и с наличието на стар балкански пра-език, от който произлизат тези особености или пък, че някой от съществуващите езици е бил масов в миналото и е повлиял на всички останали.
|