|
podmena traffica test//
В отговор на:
А какво ще кажеш за теорията на Стефан Цанев, че Ботев се е самоубил?
Четата е обречена на гибел и Ботйов решава да спаси живота - своя и на четниците. Решава да се оттегли в съседна Сърбия.
Обретенов не е съгласен... Войводата отхвърля предложението му и става да отиде при бойците си.
И когато става да тръгне, към него се отправя последният аргумент - куршум в гърдите ...
Спорът е спечелен - противникът е премахнат завинаги.
След първоначалното объркване идва окопитването.
Първом решават да приберат у себе си по-ценните вещи от трупа;
второ - да изоставят тялото на произвола на съдбата,
и трето - да не съобщават на четниците за смъртта на войводата. И така направили.
Тръгват, но групата се бави и изостава от четниците, защото Перо е ранен, и то в коляното; мъчно се движи, а той е и единственият потенциален издайник за смъртта на Ботйов.
Два сериозни проблема - как да бъдат решени?
Изтрел от упор и "Перо пада по очите си, ударен в сърцето".
"Свидетели няма да има"...
Никола Обретенов в спомените си дава умишлено подвеждащи показания, че уж самия Ботйов е поискал събранието.
1. Не Ботев ги поканва да приседнат до скалата, а самият Обретенов е поискал това, защото бил крайно нетърпелив да научи за подозираното му решение да бягат към Сърбия.
2. Не Перо, а Обретенов спори с Ботйов за взетото от него решение.
Перо би бил най-отявленият поддръжник на Ботйовото предложение да преминат в Сърбия.
Само в Сърбия той ще може да лекува крака си и ще може да избегне турския куршум или турски плен.
3. След смъртта на Ботйов негов законен наследник и водач на групата става самият Никола Обретенов, а Перо Херцеговинът е онемял от престъпното дело на другарите си и изгубената едничка надежда за спасяване на своя живот. Затова не Перо "съветва", а Обретенов "нарежда" "да приберат всичко от Ботйова".
4. Начинът, по който описва смъртта на Перо:
За да прикрие истината, той сам се оплита в обясненията и дава указанията как да се открие истината.
Обретенов сам признава, че вечерта не са се присъединили към четата, а стигнали до нея и заспали.
Сутринта не са се събудили от глъчта на приготовляващите се да тръгват четници, а от "конски тропот".
И те първи посрещнали удара на турците не затова, че са били "на първа линия срещу потерята", а защото в момента около групата не е имало четници.
И така, сценарият за убийството е готов и сам Обретенов го описва твърде картинно, като на филм.
Георги Апостолов може само да потвърди не само затова, че е герой във филма с убиването от него на убиеца на Перо, но най-вече той от много години е верен и помощник на Обретенов (Гюргево, София и Враца). Другите двама - Димитър Тодоров и Сава Пенев, които са от обкръжението на Обретенов, също могат да свидетелстват успешно.
Никола Обретенов има типичното поведение на един обвиняем за убийство.
Той отрича всичко; той активно не участва в онова, което става.
Той е само присъстващ, слушател и изпълнител.
Ботйов поканва да приседнат, Перо отправя укора към Ботйов.
Перо съветва да приберат всичко от Ботйов, Апостолов убива турчина; само всички решават да укрият смъртта на Ботйов, а Димитрµто и Пенев стоят зад кулисите.
В Ботйов е стреляно два пъти – в гърдите, както твърди Никола Обретенов, и в челото, както свидетелстват повечето от четниците.
При първия изстрел Христо Ботйов би трябвало да се повали незабавно, без значение дали той е ударен в сърцето или в челото.
Следователно вторият (контролен) изстрел е даден от упор, когато е рухнал на земята:
При това положение простреляният не би могъл да се задържи прав по никакви физически закони. Ако трупът е обстрелян с два изстрела – в челото и сърцето, това едва ли е станало едновременно, тъй като още при първия изстрел простреляният би трябвало да е паднал на земята.
Заключението е, че след рухването му в него отново, за втори пореден път е стреляно."
Никола Обретенов иска да внуши, че след изстрела в сърцето, той и Георги Апостолов били поели тялото на простреляния Ботйов.
"В същия момент изгърмя пушка, Ботйов падна на гърба си, поддържан от двете страни от мен и Апостолов, пронизан в сърцето от куршума" (Н. Обретенов. Спомени... С., 1970, с.297).
Остава съмнението, че е прострелян и в главата.
Как би могло да стане това без втори изстрел – от упор?!
При положение, че изстрелите са два, твърдението за изстрел "от храстите" е неубедително.
Ясно е всъщност, че става дума за екзекуция, за два поредни изстрела.
Истината е, че първият куршум незабавно предизвиква екзитус и той несъмнено е отправен от Войновски, а вторият изстрел е от някой около Ботйов и това е Обретенов.
За пред "своите" Никола Обретенов може да е търсил довод, че Ботйов така и така е прострелян и не бива да се измъчва.
Никола Войновски, потресен от деянието си, вероятно не е останал на лобното място и незабавно е хукнал към откъснатия вече от четата отряд.
При Ботйов остава Обретенов – да се изземат вещите на убития и по възможност да се покрие, за да не може скоро да бъде разпознат.
Приказките за тежкото изживяване на гибелта от негова страна са естествени.
Този акт ще го преследва до гроба – зловещ и престъпен по същност.
Една сентенция гласи, че престъпниците обикновено живеят дълго, за да изкупват греховете си.
И той наистина живее до дълбока старост, безпокоен непрекъснато от въпроса: "Кой уби Христо Ботйов?!!".
|
БОТЙОВ Е ЕКЗЕКУТИРАН ОТ ГРУПАТА ОКОЛО ОБРЕТЕНОВ [re: nick_22O2]
