Прочетете какво пише в своя побългарен Елезиаст Принц Датски (псевдоним на Димитър Подвързвачов) и помнете годината – 1923-та:

„Суета на суетите!
Каква полза българину от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?
Народно събрание прихожда, Народно събрание прехожда и захожда, а страната все на място стои.
Отхожда вятър към юг и се връща към север, непрестанно обикаля и отхожда, ала винаги, изглежда, минава през главите ни. Всички закони излизат от столицата и отиват в провинцията и пак се връщат назад, обезчестени, смачкани, погазени - и страната е все същата, сиреч не прилича на нищо.
Което се прави, то е правено, и което е било, то е, което ще бъде. И няма нищо ново под българското слънце.
Има ли нещо, за което може да се рече: “Виж! Това е ново и умно!” То е било все такова, каквото си е четири десетилетия преди нас, и ще бъде все същото.
Аз дадох сърцето си, за да издиря и изпитам чрез мъдростта за всичко, що бива на българската земя. И видях всички дела, що се вършат под българското слънце.
И ето - всичко е суета и угнетение на духа.
От варварски народ никога не става държава.
И дефицитът никога не става излишък.”

Замислете се – това е отпреди 80 години, а сякаш е писано днес. Страшно е!