|
Жингиби, вие автохтонците -тракомани сте достойни за уважение в упорството си, но това не намалява размера на заблудата ви, която впрочем е изключително вредна за народопсихологията на подрастващите и вредна въобще, защото е откровено лъжовна.
Вашите псевдонаучни дирения се правят по правило от неспециалисти, които нямат дори базови познания по история и археология.
Връзката между днешните българи и някогашните обитатели на тези земи - траките, е единствено географска и в малка степен - биологична, по линия на т.нар. "заварено население", което съставлява не повече от 20 процента от гените на днешните българи.
При това завареното население е тотално романизирано, тъй като траките се елинизират още в елинистическата епоха, а в Римската империя тотално губят културната си идентичност и се превръщат в истински провинциални римляни.
Българската държава и българската идентичност са продукт на сложни исторически процеси, свързани с историята на индоевропейските народи и особено на тези от тях, които се заселват още в 3тото хилядолетие в Средна Азия, Памир и Хиндокуш. Тези индоевропейци създават множество най-различни култури, а в епохата на великото преселение на народите и движението на хуните на запад много от тях се преселват в днешна Източна Европа, една възможна прародина на индоевропейците. Тук те се смесват с други индоевропейци - славяните, които от своя страна контактуват интензивно с балтите, угрите и други културно-етнически общности.
Заселвайки се на север от Кавказ в първите векове след Христа различните прабългарски племена се смесват в една или друга степен както със славяните, така и с местното население. По тези места през ІV век пристигат нови народи, някои от които също индоевропейски /ирански/ или смесени. Етногенезисът на някои от тях, като например аланите, се свърза с обединението от Централна Азия, наречено Кангюй. Българите също идват от тези места и не е чудно, че заедно с доминиращия си брахикранен тип те донасят в източна Европа и монголоидни примеси. Тези примеси те биха могли да придобият единствено там, тъй като в Източна Европа по това време няма кой да ги внесе в българския етногенезис.
След като няколко века живеят в степната зона и в Кавказ, и до голяма степен стимулирани от хунската инвазия, българите достигат фазата "държава" и създават своето голямо военно-племенно обединение, в което, противно на разпространеното мнение, има най-различни народи и особено много славяни. Други българи по това време участват във формирането на Аварския хаганат, а трети, в подчертано близки контакти с аланите, след гибелта на Велика България ще създадат културата на Хазарския хаганат. Българите са толкова "пасионарни" /в смисъл на активни, държавотворящи/, че създават и още две други държави - Волжка България и кратко просъществувалото обединение на Кубер в земите на днешна Северна Гърция и Македония.
Импулсът на държавотворчеството на Кубрат и наследниците му довежда до създаването на Дунавска България, която наследява от Старата Велика Бълагария модела на сътрудничество между различните народи в нейния състав - славяни и прабългари. С Аспарух на Долния Дунав пристигат и големи маси източни славяни - т.нар. анти, чиято керамика се появява на Балканите за втори път масирано именно в края на VІІ век и началото на VІІІ. Местните славяни без война и погроми признават върховенството на българите и в рамките на два века напълно се сливат с тях, като в този процес от VІІІ век нататък се включва, в областта Загоре, в Родопите и на други места и византийското население, което е съставено както от романизирани траки, така също и от готи, славяни и други.
Решаваща роля за бързото изграждане на единен етнос играе и приемането на християнството, но смесените бракове са модел много преди това. То обаче премахва религиозните различия и чрез въвеждането на т-нар. църковнославянски, който е най-вероятно говоримия език на всички по това време, окончателно създава българската народност, към която принадлежим днес. Културата на България в Средновековието пък представлява симбиоза между византийската култура /доминираща по отношение на официалното/ и старата езическа култура, която съвсем не изчезва и е жива и до днес в народния фолклор, традциите и дори в светоусещането на българина.
Накрая ще кажа, за последен път, и няколко думи за това защо прабългарите са древноиранско племе. /Подскачането на ощипани моми, за които Иран е днешен Иран и българите са от персийския залив няма да го коментирам/.
Българите, както и аланите,масагетите, скитите, саките и ред други племена, принадлежат към т.нар. северни иранци, обитаващи Средна Азия и части от Източна Европа поне от 20 век пр.Хр., а ако не и по-рано. Към това заключение ни отнасят множество аргументи. На първо място това е антропологичния тип на прабългарите - брахикранни европеиди, каквито са например собствено сарматите. На второ място това е погребалния обряд - инхумация с ориентация на север. На трето място това е обичаят за изкуствена деформация на черепите, донесен в източна ЕВропа от сарматите. Най-накрая у прабългарите се наблюдават културни особености - като квадратните подмогилни шахтови гробове на аристократите, култът към огъня и слънцето и други, които също ги сближават със северните иранци. Ирански , от източноиранските езици най-вероятно, корените на имената на прабългарската аристокрация.
В езиковия аргумент няма да се впускам, защото е твърде пространен, а за собствено прабългарския език няма почти нищо сигурно. Факт е обаче, че прабългарите формират устойчиви общности със славяни и алани, което означава, че е малко вероятно да са говорели на неидноевропейски език.
Съвсем накрая ще кажа и няколко думи по повод на самите траки. За тях съществуват различни заблуди. Първата е, че те са стопроцентови наследници на по-старото население, известно на любителите с Варненския халколитен некропол. Това просто не е така. "Траките", които носят най-различни имена, пристигат, може би на няколко вълни и подчиняват местното население, с което се смесват. В каква пропорция става това, е трудно да се каже. У траките съществуват характерните за индоевропейците обичаи и културни особености. Особено се набиват на очи близостта в поменалиите, гробниците, колесниците и други особености, всички от които се наблюдават и у родствените на траките скити, обитаващи съседните територии. За скитите е прието безспорно, че са ираноезично племе. Това и други обстоятелства карат някои учени да смятат, че траките също са били ираноезични до постепенната си елинизация във вековете преди Христа. Безспорен факт е, че тракийските надписи на собствено тракийски език ги няма, а всички култови надписи са на гръцки език. Прави впечатление и склонността на траките да се съюзяват с Ахеменидите, а в тракийски гробници са открити и царски дарове от Персеполис.
Без значение от това каква е собствено тракийската култура, тя се елинизира и макар и да успява да придаде приносни моменти в елинската - като култът към Дионисий, култът към Орфей и други някои, в крайна сметка траките наистина стават част от елинския свят. Те обаче не успяват да създадат трайни и устойчиви държави, а градовете им са далеч по-скромни от развитите центрове на средиземноморието. Единственият по-сериозен пример за тракийското строителство - Севтополис, е граден от елинистически майстори по елинистически образец. Името му също е показателно.
ПП Предварително се извинявам, че не смятам да отговарям на въпроси по изложеното мнение, което е последен приятелски опит за отрезвяване на тракоманите, които не са лоши хора, но странно защо искат да населяват България от времето на динозаврите.
ППП Андроново е културата, от която най-вероятно водят произхода си прабългарските племена. Тя е в основата на явление, известно като "индо-арийско разселване".
Редактирано от _magotin_ на 09.05.08 20:48.
|
ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ ПО ПОВОД НА ТРАКИЙСКАТА ЗАБЛУДА
