аз не съм Флец, но нека да ти кажа моето виждане :)

Ислямският фатализъм има основният недостатък и специфика, че противопоставя човека и съдбата, сякаш са две различни неща: човекът, казва той, може да се съпротивлява на съдбата, да се мъчи да я избегне, но накрая тя винаги удържа победата; поради това най-разумното е човек да се примири или да живее както му е угодно. В действителност обаче, всеки човек е къс съдба; реши ли да противодейства да съдбата в този смисъл, това е именно осъществяването, срещу което се е борил, защото борбата е чисто въображение, но също и примирение, всичко това вече е част от самата нея. Този фатализъм смята, че човек застава пред бъдещето мекушав, примирен и със скръстени ръце, защото не е в състояние да промени нищо в него, но страхът от вярата в съдбата също е съдба.
В този ред на мисли, античният фатализъм далеч не е фатализмът на Исляма, не е и фатализмът на предколумбийските народи. Защото предполагам питаш за да асоциираш старата теория за изчезването на маи, инки или общо казано америндианци с това, че в религията им фатализмът предопределя, че един ден ще изчезнат и идването на Писаро, Кортес и т.н. завоеватели само потвъждава вече господстващото виждане за бъдещото им унищожение. И вместо да осъществят реален отпор, те се предават.
Римляните не са такива фаталисти. Те дори и фаталисти не са в истинския смисъл на думата, те са смес от стоицизъм, питагорийство (това така ли се казва?) и епикуризъм. Те приемат, че нищо не е вечно и че един ден ще изгубят властта, но без по никакъв начин да скръстват ръце за да чакат този край безропотно. Те имат мислене, което им налага не да приемат, че са победени преди самата битка, а да дадат всичко от себе си и при лош край да не съжаляват, а тогава да си дадат сметка, че такава е била волята на боговете. Това е активен фатализъм, а на пасивен. И затова, ако мислиш, че те са били кротко в очакване на варварите, грешиш :)

Но е хубав. В ъгълчето на устните.