|
Сталинградската битка е една от най-жестоките касапници на Втората световна война. В нея непобедимият до тогава Вермахт търпи първото си голямо военно поражение. Когато през август 1942г. 6та немска армия в състава на група армии "Юг" навлиза в града нищо не предвещава какъв ад предстои да се разиграе. За Фюрерът "Русия вече е мъртва", показалката над оперативните карти е насочена към нефтените залежи в Кавказ. Съветското командване е решено буквално на всяка цена да не допусне падането на града в немски ръце. В хода на подготовката зад Волга са натрупани огромни умопомрачителни количества огнестрелно и артилерийско въоръжение, НКВД разстрелва хиляди руски войници, за да задържи дисциплината - този факт в днешно време вене не се крие… В хода на продължилите до края на януари жестоки сражения огромно загиват количество руски и немски войници. Фонтани от минометен обстрел се надигат над Волга, рояци от "Щуки"Ju 87 налитат конвоите, немците бият жестоко, но имат сериозни проблеми с доставките, които не могат да достигнат жизненият минимум от 200 тона дневно. Резултатът освен убиване на коне за храна и е канибализъм…Гьоринг очевидно е надценил възможностите на Луфтвафе. Над двете летища съветската авиация извършва систематични бомбардировки. Главната причина за немският неуспех е упоритостта на Хитлер, за когото Сталинград се превръща във въпрос на личен военен престиж. От оперативна гледна точка 6та армия може да бъде спасена с изтегляне до средата на ноември месец. Правени са два неуспешни опита за деблокаж единият от които с 4та танкова армия на ген.Манщайн. Градът е обграден от Съветската армия в рамките на щателно разработена от Ставката операция "Сатурн", в която взема участие елитът на съветският генералитет. Над разрушените сгради се стеле гъста мъгла от взривове, зловещ тропот на картечници и пронизително свистене на куршуми, отчаяни заканителни псувни на руски и немски огласят разкопаните опръскани с кръв улици, жестоки престрелки се водят на всяко едно място…войниците кръщават сталинградската битка "Войната на плъховете". 6та армия се държи буквално до последният боеспособен немски войник под ураганен зверски артилерийски обстрел затисната в тесен джоб. Противно на утвърдени виждания в историческата наука Сталинградската битка не обръща хода на събитията на източният фронт, а се явява зловещо предупреждение за предстоящият фатален за Германия сблъсък. От предалите се на 2 февруари около 300 000 немски войници едва 4000 ще видят отново Германия…
Главните огнестрелни оръжия, с които се води жестокото сражение между комунисти и фашисти по улиците на града са немският картечен пистолет MP-40, най-добрата картечница в света “Шпандау” MG.42 (7,92 мм) и считаният от някои историци и военни аналитици неудачен съветски автомат ПШП. Тази констатация не отговаря на реалната истина главно поради наличието на три причини: ПШП има по-плътен огън в сравнение с MP-40, притежава значително по-нисък кръгъл пълнител, който позволява директно залягане на земята и стрелба в легнало положение с цел избягване на немските куршуми и значително повече патрони в магазинът си. Поради наличието на тези му предимства ПШП е бил предпочитан от фашистките войници за водене на близък градски бой с него. Единственият му обективен недостатък е значителната разсейка на стрелбата при която е практически възможно да се уцели мишена в човешки ръст даже и на близки дистанции от порядъка на 30 метра. Но по улиците на Сталинград, където подложените на нечовешки условия за водене на война войници са стигали и до оцветени със закани и псувни “Фашисти! Светит всех! Фашистягиии!!!” кървави ръкопашни схватки, както и понякога не са смели да си покажат и част от тялото по прозорци и извън окопи тази разсейка не е била вземана под сериозно внимание. Изхождайки от типичната руска тактика за водене на градски и открит бой да се създава настъпление с голямо количество жива сила въоръжена с ПШП и окуражавана от картечните откоси на НКВД, неточността на това оръжие не е имало голямо значение в тактически план. За разлика от ПШП 9 милиметровият немският образец MP-40 се отличава с несравнимо по-голяма точност на стрелбата. Неговата прицелна далекобойност от 70-80 метра е била достатъчна за воденето на градски бой и удържането на укрепени позиции и щурмуването на добре защитени сгради. Страшната немска картечница MG.42 поддържана на въоръжение и до днес в редица страни от третия свят е причина за избиването на огромен брой руснаци като нейното особено попадение на 7,92 мм куршум с огромна ударна сила често води до откъсване на крайници и разполовяване на торсът, което се дължи на специфичният нарез на оръжието е големият енергиен заряд на гилзата придаващ значителна кинетична енергия на куршумът. Сграда или площад защитавани от две такива картечници са практически непревземаеми и единствената опция е използването на високо клафициран снайперист или мятане на граната срещу картечното гнездо главно с тичане на множество войници срещу него, което винаги води до огромен брой жертви и често се увенчава с пълен неуспех. От своя страна руските войници използват остаряла американска картечница Максим-Соколов 7,62 мм , която общо с лафетът тежи цели 70 кг и се нуждае от често водно охлаждане поради прекомерното й загравяне следствие на стрелбата. Практически единственото й предимство е наличието на лафет и малък но напълно достатъчен обзор изрязан през него, който защитава картечарят от противниковите куршуми и позволява да се води точна стрелба на разстояние повече от 800 метра. Немците никога не се предпочитали своята картечница пред тази на руснаците поради голямата и тежест и водното охлаждане. Обратно руснаците често са използвали MG.42 и когато са нямали друга опция пленени немски шмайзери MP.40. В Сталинград при опитът за деблокаж на 6та армия от страна на Хот за пръв път е използван неудачно Panzerkampwagen Tiger VI като няколко бройки са попаднали в плен на Съветската армия като по този начин Хитлер разкрива най-силната си карта за предстоящото сражение на Курската дъга през лятото на следващата година. Тигърът е предназначен главно за водене на бой на открити пространства и прегазване на дълбоко ешелонирана отбрана и поради тези причини в тактически план е твърде тромав по улиците на Сталинград, където става лесна плячка на оръдия, противотанкови юмруци и запалителни коктейли тип “Молотов”. Най-масово използваният танк от немците в Сталинград е бил Panzer IV въоръжен със 75 мм оръдие и идеален за воденето на маневрен градски бой. От своя страна съветското командване вкарва в действие определено количество танкове Т-34/76 в последната фаза на сражението след заобграждането на 6та армия и в този момент единственото оръжие, с което немците са могли да “отговорят” са били обикновени пистолети Валтер…
През есента на жестоката 1942ра година след 19ти ноември 6та армия известна като разрушителка на градове е обградена с плътен пръстен от две съединяващи се съветски армии в рамките на комплексна настъпателна операция с използването на бронетанкови корпуси. Впоследствие Ставката решава да удвои този пръстен като по този начин гарантира абсолютна невъзможност на немската армия да се изтегли и си подсигурява количествена защита в случай външнен удар от деблокиращите немски армии. Два опита за деблокаж се правят от страна на ОКВ като най-сериозният е този на геният на оперативното изкуство Манщайн като подчинената му тежко въоръжена 4та танкова армия успява да пробие единият от пръстените обградили 6та армия в Сталинград. По думите на участвали в Сталинградската битка немски войници и офицери взривовете от битката при този опит за деблокаж се виждали на разстояние повече от 60 километра като далечно приближаваща се гръмотевична буря символ на могъществото и героизмът на немският Вермахт. Причината за неуспехът й се корени в изричните директиви на Хитлер 6та армия да не отстъпва на никаква цена от завоюваната територия и забраната да се изтегля и съедини с армията на Манщайн. Фюрерът знае много добре значението на този най-южен фланг и последиците, които ще настъпят във военен и политически план следствие своевременното изтегляне на 6та армия вън от ужасният котел. Поради това той до последният момент не дава разрешение за отстъпление.По времето когато 6та армия е обградена в Сталинград най-близкото немско летище по продължението на съветско-германският фронт се намира на 250 км югозападно от градът. Нужни са по 200 тона дневни доставки за заобградената и измъчена сражаваща се героически армия, които Луфтафе така и не успява да осигури главни поради липса на капацитет. След втората половина на ноември месец дневно се доставят едва 20 тона или десет процента на изискумият минимум като за шок и ужас на немските герои в повечето от пратките те намират пропагандни списания “Signal” вместо така нужните храна и муниции. Главното летище, на което се приземяват неохраняваните и изложени на съветски минометен обстрел транспортни самолети Алексеево става арена на ужасни и грозни сцени. Хиляди немски войници се опитват да се спасят от сигурна смърт или плен, но изтеглянето става единствено по списък одобрен от Хитлер. Един немски офицер прави опит да избяга и когато се установява липсата на разрешение за неговото изтегляне той е съден и разстрелян като военнопрестъпник. В препълните болници на Сталинград се извършат многобройни и ужасно болезнени ампутации на крайници следствие липсата на морфин. Изразяните крака и ръце на мъчениците от Сталинград са заравяни в огромни и открити ями източник на страшни болести. Често по улиците на градът се виждат оскотяли немски войници без един или два крака или ръка, които пълзят като кучета сред снега опитвайки се да не се отдалечат от своите части. През декември месец блестящите и изрядни във всяко едно отношение немци заприличват на бустански плашила загърнати в парцали и бледи сенки на това, което са били само два-три месеца преди. От своя страна руснаците сред които има и азиатци дошли да защитават градът-герои от фашисткият окупатор не се различават кой знае колко от тях. С разнородното си облекло някои от тях имат вид повече на овчари хванали пушка или автомат отколкото на истински редови войници.
Мизерията в Сталинград и за двете страни е била направо неописуема надхвърляща мащабът на човешкото въображение. Битките са се водили освен по задимените и полуразрушени останали само със стени постройки и в тесните пространства на канализацията. Масово явление са били самоубийствата на немци в полевите болници като за целта те използвали главно гранати като по този начин убивали и свой другари. Когато след смразяващото съобщение на Хитлер в края на декември месец, което ги сравнява със спартанците отбраняващи империята от варварите и обричащо ги на сигурна гибел част немците губят всякаква надежда за изход от тежкото положение и се затварят в скрити в мазета своебразни религиозни общности. По думи на участвали в грандиозното сражение бивши фашитски войници в този момент Хитлер престанал да бъде в техните очи авторитет на истински военачалник и командир. Част от най-упоритите и желаещи да избегнат на всяка цена зловещият съветски плен се обединявали в малки групички в практически безсмислен опит да достигнат своите части в югозападна посока пред суровата и обледена руска земя. Често при опит за намиране на съвместно решение немците се скарвали и стреляли един друг. Въпреки изключителното им положение те намирали сили да продължават да се сражават срещу комунистите. Свидетелство за тяхната упоритост е случката, при която качен на танк руски войник се провикнал на висок глас “Дойче солдатен! Хитлер капутен!” и моментални бил застрелян от гордите патриоти.
Епични сражения се водят от прецизните немски снайперисти. Следобед залязващото Слънце осветявало руските позиции на насрещните постройки и издавало мерниците на снайперите им. Сутрин нещата се обръщали и руснаците дебнели отраженията на немските снайперови оптики. Една секунда невнимание от коя да е страна означавала почти сигурен куршум в тялото, като дебненето продължаво дълги часове наред на изтощителни смени всеки ден. Дуелът между руският снайперист Василий Зайцев и майорът от SS в действителност никога не се е състоял. Повече от 80 нацисти са били убити от Зайцев, който впоследствие става преподавател в руско военно училище. Снайперът му се пази до ден днешен в руски военен музей.
На 8 декември Паулус получава специална бележка написана на безгрешен немски език с ултиматум за безусловна капиталуция с цел избягване на по-нататъшни кръвоприлития от двете страни.
Текст на ултиматумът:
" До командващия обкръжената край Сталинград 6-а германска армия генерал Полковник Паулус или неговия заместник:
Шеста германска армия, съединения от 4-а танкова армия и придадените им части за усилване се намират в пълно обкръжение от 23 ноември 1942г. Частите на Червената армия обкръжиха тази група германски войски с плътен обръч. Всички надежди за спасение на вашите войски чрез настъпление на германските войски от юг и югозапад не се оправдаха. Бързащите да ви помогнат германски войски бяха разбити от Червената армия и остатъците от тези войски отстъпват към Ростов. Германската транспортна авиация, която ви доставя оскъдно количество продоволствие, боеприпаси и гориво, поради успешното и стремително придвижване на Червената армия напред е принудена често да сменя летищата и да лети към обкръжените отдалече. Освен това германската транспортна авиация понася огромни загуби в самолети и екипажи, причинени от руската авиация. Нейната помощ на обкръжените войски става нереална.
Положението на вашите обкръжени войски е тежко. Те изпитват глад, студ и болести. Суровата руска зима едва започва: големите студове, студените ветрове и снежните бури са още напред, а вашите войници, не са осигурени със зимно облекло и се намират в тежки, антисанитарни условия. Вие като главнокомандващ и всички офицери от обкръжените войски отлично разбирате, че нямате никакви реални възможности да пробиете обръча на обкръжението. Вашето положение е безнадеждно и по-наташната съпротива няма никакъв смисъл.
При условията за създалата се за Вас безизходна обстановка с цел да се избегнат напразни кръвопролития ние Вие предлагаме да приемете следните условия за капитулация:
1.Всички германски обкръжени войски начело с Вас и Вашия щаб да прекратят съпротивата.
2.Организирано да предадете в наше разпореждане целия личен състав, въоръжението, цялата бойна техника и военно имущество в изправно състояние.
Ние гарантираме на всички прекратили съпротивата офицери, подофицери и войници живота и безопасността, а след завършване на войната – завръщане в Германия или коя и да е страна, според желанието на военнопленниците.
На целия целия личен състав на предалите се войски ще запазим военната униформа, отличителните знаци и ордени, личните вещи и ценности, а на висшия офицерски състав – и хладно оръжие.
На всички предали се офицери, подофицери и войници незабавно ще бъде осигурено нормално хранене.
На всички ранени, болни и замръзнали ще бъде оказана медицинска помощ.
Вашият отговор се очаква в 15 часа 00 минути московско време на 9 януари 1943г. в писмен вид от посочен лично от Вас представител, който трябва да се движи с лек автомобил с бял флаг по пътя спирка Коний-гара Котлубан
Вашият представител ще бъде посрещнат от упълномощени руски командири в района Б на 0,5 км югоизточно от спирка 564 в 15 часа 00 минути на 9 януари 1943г.
При Ваш отказ на нашето предложение за капитулация Ви предупреждаваме, че войските на Червената армия и Червения въздушен флот ще бъдат принудени да продължат действията по унищожаването на обкръжените германски войски, а за тяхното унищожаване ще носите отговорност Вие.
Представител на Ставката
На Върховното главно командване на Червената армия генерал-полковник от артилерията ВОРОНОВ
Командващ Донския фронт генерал-лейтенант РОКОСОВСКИ."
След като този ултиматум е категорично отхвърлен ураганен огън от метал се стоварва върху дългият впоследствие 3 и широк едва 1 километър немски джоб. От него излизат с вдигнати ръце но запазили немската си гордост човешки сенки облечени в дрипи и с изкривени от студ, глад и болести лица. Съветската армия навлиза в градът главно от изток като последният джоб остава в североизточната страна на града, където някои от войниците даже не са и разбрали за подписаната на 2 февруари капиталуция. Въпреки изричната молба на Паулус преди подписването й да не се извършват в никакъв случай жестокости срещу хората от неговата армия първата работа на Съветската армия след подписът му е била да обърнат артилерията си срещу полевите болници. Известен е фрапиращ със своята безчовечност и жестокост случай, при който след капиталуцията група ранени и болни немски войници са били пресрещнати от руснаци и изгорени живи с напалм насред полярният студ. Озверяването от двете страни е било направо нечовешко. 300 000те пленени немски войници са били пратени на принудителен труд в Сибир. Това е първото поражение на германският Вермахт и както казва френският генерал E.Бутлар –”Германия не само загуби битката и една изпитана боя армия, но тя загуби славата, която спечели в началото на войната и която започна да помръква още в боевете край Москва през зимата на 1941г. Това беше загуба, която в най-скоро време щеше да повлия изключително отрицателно върху целия ход на войната и на първо място – да разклати външнополитическите позиции на Германия” . Известно е и изказването на Уинстът Чърчил по повод на огромната руска победа – “Това, което направихте при Станилаград беше направо невероятно!”
В крайна сметка от оперативно-стратегическа гледна точка Сталинград става мястото, където маневрената стратегия на ОКВ за война срещу Съветският Съюз търпи грандиозен провал следствие превръщането й в статичен и изтощителен градски бой на близки разстояние често придружен от ръкопашни стълкновения на озверели войници. Главните причини за нейното заобграждане и постепенно унищожение са упоритостта на Хитлер и разтегнатите комуникации в югоизточна посока следствие на които дневните доставки се изпълняват едва на 10%. През втората половина на ноември на един немски войник се е падала дажба от по всичко на всичко 100 грама хляб дневно и той е бил принуден да се бие понякога и по 24 часа на денонощие. Следствие настъпилият северен студ немските офицери не са били в състояние да изпишат повече от три думи в дневниците си, а яйцата са ставали твърди като камъни. Епически битки са се водили и във фабриката Червеният Октомври и в района на Калач. Намеренията на Ставката след като заобгради 6та армия да я изолира в десетки отделни гнезда на съпротива така и не се изпълнява главно поради хаосът.
Сталинградската битка прави от немските войници герои на света като по абсолютно категоричен начин доказва превъзходството и майсторството на немският войник над съветският, неговото по-добро оръжие и абсолютна политическа мотивация за изпълнение на войнският дълг. Обща загубите от германска страна са 200 000 плюс 50 000 унгарци докато от страна на комунистите тези човешки загуби въпреки преимуществата им в тилово осигуряване преминават 800 000. Единствената реална причина за провалът при Сталинград извън разтеглените комуникации и упоритостта на Хитлер е руското числено превъзходство. Ако Ставката разполагаше с равни ресурси на тези на ОКВ в сталинградското направление Съветският съюз никога нямаше да успее да надвие 6та армия с равни сили.
Изготвил - В.Алексеев
Източници:
“История на Втората Световна Война” – Том 6ти
“Катастрофата на Волга” – Йохим Видер
"Пропилените победи" - Ерик Фон Манщайн
http://users.pandora.be/stalingrad
|
Сталинградската битка
Сталинградската битка
