|
откъс от РАЗКАЗ ЗА 377ТЕ ВИЗАНТИЙСКИ МЪЧЕНИЦИ ОТ Х ВЕК
Тези светци, които бяха от различни епархии, живееха в Адриановия град. Българите, които бяха неразумни и не признаваха Христа Бога, че е истинен, нахлуха в Македония /тема Македония от Одрин до Солун/ и превзеха Ефракия. Нападайки до самия Цариград, дойдоха при Адриановия град и го обсадиха три месеца, грабейки всичко, каквото можаха. Това се случи през царуването на злочестивия Лъв Арменец, който царстваше над гърците. А пък Крум воеводстваше над българския народ. Този Крум плени на брой 40 хиляди души. Сред тях бе и светейшият епископ, който той с главата надолу метна на земята, клетия. Когато животът на Крум зле приключи, Докум прие властта, а когато той скоро умря, воевода на българите стана Дицег, суров и безчовечен, който пък на две разсече великия архиерей Мануил и като отсече ръцете от рамената му, метна ги за храна на скверните песове. Бидейки уязвен от слепота, той бил убит от своите хора. Когато Мертагон прие властта, всички християни, отказали да отхвърлят Христа, безчеловечно наказа - едни мъчеше с вериги и изтезания, други лишаваше от живот. Светият архиерей Георги и епископ Петър, които изповядваха Христа Бога и укрепваха верните да останат в благочестивото Христово повеление даже и до смъртта си, той би безчеловечно и зверообразно с жезъл и с меч отсече светите им глави. Така и други 360 подложи на мъчително осъждане. Християнските воеводи Йоан и Леонт посече с меч. А пък на светия никейски епископ Леонт, който бе скопец, с меч разсече корема. И много други, след като измъчи с изтезания, предаде на смърт. Ала не само този злочестив Мертагон, но и другите, които по приемственост станаха владетели на българите, предадоха на смърт мнозина християни след различни мъчения и им дадоха с това вечен живот.
|
ХРИСТИЯНСТВО ПРЕДИ ПОКРЪСТВАНЕТО
