|
Агенция "Фокус" 14 12 2006 г.
Сърбия и Русия гласуваха против България в Страсбург на заседание на Комитета на министрите на Съвета на Европа миналата седмица по въпроса за регистрацията на македонската партия
Проф. Димитър Гоцев: Въпросът с ОМО “Илинден” ПИРИН трябва да се реши политически
Как възниква македонизмът и кои са днес неговите привърженици? Откъде идват корените на ОМО “Илинден” и защо Сърбия и Русия гласуваха против България в Страсбург на заседание на Комитета на министрите на Съвета на Европа миналата седмица по въпроса за регистрацията на македонската партия. По тези въпроси Агенция “Фокус” разговаря с историка проф. Димитър Гоцев, директор на Македонския научен институт в София и преподавател по нова българска история в Софийския университет “Свети Климент Охридски”.
Фокус: Проф. Гоцев, има ли антибългарска кампания в Македония?
Димитър Гоцев: Има такава кампания. Тя се появи с наближаването на датата на присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС). Веднага антибългарските сили, както в Република Македония, така и извън нея, се активизираха, за да създадат проблеми на България и най-вече - да представят пред Европа, че България има проблеми със своите съседи, главният от който е, че не признава т.нар. македонско малцинство в Пиринския край. Това е основата на антибългарската кампания в Република Македония.
Фокус: На кои външни сили се разчита най-много?
Димитър Гоцев: Преди всичко се разчита на Сърбия и в момента - на Русия. Това са силите, които преди 60 години, през 1946 г., наложиха македонизма като теория и практика във Вардарска Македония, а след това - и в Пиринския край. Това са същите сили, които не искат Коминтерновското решение за македонска нация да претърпи провал. Те искат, преди България да влезе в Европа, да я изнудят да признае за втори път несъществуващото македонско малцинство в Пиринския край.
Фокус: Кои политически среди в Македония искат това?
Димитър Гоцев: Това са сърбоманските среди - тези, които никога не са се откъсвали от Белград. Те са основно около Външно министерство, около президента и част от дошлата на власт коалиция около ВМРО - ДПМНЕ.
Фокус: Как гледате на опитите юридически проблем като регистрацията на ОМО “Илинден” ПИРИН да стане политически?
Димитър Гоцев: Аз не съм съгласен и не приемам тази формулировка на някои наши държавници, които свеждат въпроса до юридическата му страна. Това е политически въпрос, който категорично трябва да бъде отхвърлен от българска страна и да се заяви, че България повече не позволява някой да се меси в нейните вътрешни работи, да й нарежда или да й суфлира отвън за това - какви народности има в държавата.
Фокус: Т.е. смятате, че до момента България не е била достатъчно категорична по този въпрос?
Димитър Гоцев: Българските държавници със своето мълчание или с това, че не заявиха категорично, че в България няма македонско малцинство и не могат да се регистрират партии на етническа и антибългарска основа, дадоха повод на някои от тези кръгове в Скопие да смятат, че България се колебае и че може да се огъне при един техен натиск да признае отново македонско малцинство в Пиринския край. Ето защо българските държавници трябва ясно и категорично да кажат, че навремето експериментът с македонското малцинство беше грешка. България претърпя много разочарования докато изчисти този проблем във вътрешната и външна политика и затова повече не може да позволява отново да се връщаме към това, което вече сме изминали. Ако въобще между двете страни може да става въпрос за правата на някого, то става въпрос за правата на българското мнозинство във Вардарска Македония, а не - за правата на някакво несъществуващо македонско малцинство в Пиринския край.
Фокус: Как се създаде ОМО “Илинден”?
Димитър Гоцев: С промените, които настъпиха през 1989 година, се даде възможност на чуждите разузнавателни служби отново да повдигнат въпроса за македонизма в България. Тогава югославското посолство и югославското разузнаване създадоха ОМО “Илинден”. След откъсването на Вардарска Македония от Югославия и обявяването й за Република Македония през 1991 г. тази сръбска агентура премина към разузнаването на Република Македония. Оттогава до днес ОМО “Илинден” премина през няколко фази на своето развитие, разцепи се с няколко лидери, но целта си остава все една и съща: да съществува пета македонистка, сърбоманска колона в България, която да бъде използвана за антибългарски цели на Балканите, когато това е необходимо на Сърбия или на Русия. В наши дни това се потвърждава и от действията на руската и сръбската дипломация в международен план, когато те поставят официално въпроса за признаване и регистриране на ОМО “Илинден” като партия и признаване на македонско малцинство в Пиринския край. Това категорично трябва да бъде отхвърлено от българска страна. Държавниците трябва да заявят, че вече няма да допуснат вмешателство във вътрешните работи и няма да допуснат компромис със своята история и със своята нация. Никога няма да допуснат отново да се разделя народът ни на две и да признават несъществуващи малцинства там, където българщината е била най-здравата част от българския народ.
Фокус: Виждате ли разлика в първите лидери на ОМО “Илинден” и сегашните лидери на ОМО “Илинден” ПИРИН?
Димитър Гоцев: Предишните лидери не бяха толкова тясно свързани с македонистките среди в Скопие. Докато един Стойко Стойков например е завършил факултет в Скопие, имал е възможност специално да бъде обучаван, специално да бъде подготвен за тази мисия. И когато всичко това приключи, да го сложат начело на тази организация. Виждаме сега как техните служби го водят по Европа, представят го пред европейски политически фактори, слагат му в устата думи, програми, декларации, които той произнася срещу България. Такива хора ще поддържат македонизма, те са “никой” без македонизма, той ги прави “някой”.
Фокус: Виждате ли грешки в политиката на България спрямо Македония в последните 15 години и кои са те?
Димитър Гоцев: Да. Виждам. Аз мисля, че 15 години България отсъства от Балканите. Сърбия, Гърция, Албания, Русия, европейски страни са на Балканите. Всички са там, в българските земи, в Македония, и тайно решават нейната бъдеща съдба. Всичко това става в отсъствието на България.
Ще ви дам няколко примера: в Република Македония съществуват поне десет сръбски телевизионни канала, повече от 15 сръбски местни радиостанции, около 10 албански радиостанции и 7 - 8 телевизионни канала, както и няколко гръцки канали и радиостанции. Всички обработват и манипулират местното население от гледна точка на своите интереси. Сърбия и Гърция са се настанили там и с множество капитали. Докато България няма нито една радиостанция, няма телевизионен канал, няма един вестник, няма никакъв стабилен български център, в който тамошните българи да намерят опора, да прочетат български вестник, книга... Няма българска програма, която да е предназначена за хората в Македония. Българи, които идват от Македония в България, за да чуят българската позиция, не могат да я чуят, защото българските държавници бягат от отговора на този въпрос, жизнено важен за нашия народ и за хората в Македония.
Фокус: Как гледате на големия брой желаещи да получат българско гражданство?
Димитър Гоцев: През последните 15 години има явления, които не са били възможни в комунистическия период на Република Македония. Десетки хиляди хора подават молби за българско гражданство. Те могат да отидат и в друга държава, за да вземат нейното поданство, но българският им корен ги кара да идват тук. В молбите си те пишат защо искат да станат български граждани: защото дедите им, бащите им, бабите им, майките им са българи и заради това идват в България. Правителството не си направи труда да облекчи този процес като даде паспорти на тези 100 000 - 200 000 души, които са подали молби и да не ги размотава по две-три години. Този процес е абсолютно демократичен, абсолютно самороден, появил се е сред тези хора без всякаква агитация. Той е доброволен процес и означава едно самоопределение на хора, които и друг път са го правили, но този път това става в условията на една люта антибългарска кампания.
Фокус: Какво е мястото на бившия премиер Любчо Георгиевски в този процес?
Димитър Гоцев: Макар че беше министър-председател, Любчо Георгиевски е един от тези хора, които в крайна сметка, съвсем съзнателно, както всички други, си взе български паспорт. Това, че се разду този въпрос не беше необходимо, защото не Любчо Георгиевски е определящ фактор във взимането на българско гражданство, а важният фактор са тези десетки хиляди души. Там населението се самоопределя и не иска повече решения от тамошните управляващи кръгове, а си решава въпроса по самостоятелен път.
Процедурата за получаване на българско гражданство трябва да е по-опростена. Има и други държави в подобна ситуация, например Молдова и Румъния. Румънското правителство е наредило на всички полицейски управления в Румъния по най-опростения начин да дават румънско гражданство на хората от Молдова. Не се минава нито през държавни органи, нито през усложнени процедури. Ще се получи така, че когато Румъния влезе в Европейския съюз, всички молдовци ще имат и румънски паспорти... Докато ние, усложнявайки процедурата, не може да дадем паспорти на по-голям брой българи от Македония. Това е въпрос, за който никой не може да попречи на България да го реши по най-добрия начин.
Фокус: Други проблеми има ли?
Димитър Гоцев: У нас дойдоха хиляди български студенти, което не се е случвало и в най-добрите времена. Тези студенти също имат маса проблеми, които не се решават. Приемът не става по най-добрия ред, подложени са на излишни бюрократични разкарвания, които създават лошо впечатление за българина като администратор и за отношението му към българите в Македония... А хората оттам идеализират всичко българско, защото го нямат. Като се сблъскат с тази действителност, тя променя отношението на тези хора в отрицателна посока към България. Нямаме елементарна положителна пропаганда към тези хора.
Фокус: Плашат страната ни с Европейския съд по правата на човека, ако не регистрира македонската партия. Според Вас има ли от какво да се бои България, от гледна точка на натиск от Европа?
Димитър Гоцев: Абсолютно няма за какво да се страхува. Защото европейските институции нямат право да се бъркат в работите на България, за да признава едно или друго малцинство. Такива права не може да има нито Европейският съюз, нито някой друг. Защото иначе би трябвало да се набъркат и в Гърция. Но гръцката държава не позволява на Европа да говори с езика на натиска върху нея. Какво пречи на България да направи същото?! Не целият Европейския съюз се занимава с нас, това са определени скъпо платени сръбски емисари и симпатизанти, свързани и с разведките на други държави, които по всякакъв начин искат да притискат България и да я принуждават да се огъва пред техните искания. България единствено може да се противопостави на тези с нищо необосновани искания с една твърда политическа позиция, която отсега нататък да не позволи на никого да се меси в нейните вътрешни работи.
Фокус: Има ли кражби на история между Македония и България?
Димитър Гоцев: Естествено, че има кражби. Македония и македонската нация буквално са изградени върху костите на българската история. Всичко, което представят за македонско, е фундаментална част от българската история.
Но има и друго - и сред тамошните интелектуалци и научни работници има раздвоение, което би трябвало да се види в България. Една част от по-младото поколение историци категорично заявява, че историята в Македония е българска. И ние, и заради тези хора, т.нар. реформатори, против сърбокомунистическите агенти и против сърбоманите в Македония, ние и заради тях трябва да имаме позиция. Те ще изнесат борбата със сърбоманщината, ако ние имаме добра позиция. Ако ги предаваме оттук - на какво ще се опират те, за да защитават позицията и да кажат истината?! Общувам редовно с такива хора, говорим си от позицията на историческата истина и на българската история в Македония.
Държавниците трябва да чуят това и да видят новите явления в Македония. Населението в Македония няма нищо общо с тази македонистка пропаганда, тя му е чужда. Правят я определени политици, свързани главно със Сърбия. Тези хора сега, при царството на македонизма, са заели позиции, имат власт, имат възможност да боравят със средствата на една държава, на един народ и те до последно ще поддържат македонизма. Защото в мига, в който те се откажат или признаят, че това е политическа измислица, било отвън, било отвътре, всичко трябва да рухне... и да се извинят, че 60 години са лъгали народа в Македония, българското общество и световната общественост. Те бягат от този момент. И ще поддържат тази лъжа докато тя рухне от само себе си, защото отлично знаят, че това е политическа измама. И в България трябва да се знае, че тази лъжа се поддържа от определена гарнитура в скопския политически елит, свързан с чужди сили. Това не е работа на българското население в Македония.
Фокус: Къде са албанците?
Димитър Гоцев: Албанците ловят риба в мътна вода и защитават своите собствени интереси. Докато сърбоманите, сърбокомунистите и македонистите се занимават с България, албанците всеки ден в Македония издигат все по-големи искания: първо беше само за Дебър, след това Тетово, Гостивар, Струга, половин Скопие, сега са се надвесили над Куманово... И всичко това докато сръбските агенти в Скопие воюват срещу България. те са готови да погребат Македония, но да не признаят лъжата за македонизма. С тази лъжа България трябва да е наясно и да не й дава път за развитие с някакви нови изстъпления на българска територия.
Денка КАЦАРСКА
Как се стигна до създаването на македонската нация и ролята на Сърбия и Русия, разказва проф. Димитър Гоцев:
Цялата история на Македония през вековете и особено новата й история след Берлинския конгрес от 1878 година насам, националноосвободителното движение, културно-просветното движение, църквата в Македония... всичко, свързано с историята на Македония, от начало до край, е българско!
Македонизмът се появява на политическата сцена в Белград в края на ХІХ век - началото на ХХ век. Негов родоначалник е един сръбски учен и дипломат Стоян Новакович. Според него Сърбия никога не може да разколебае българите в Македония, ако им противопоставя само сръбското име и ги агитира, че те не са българи, а са сърби. Следователно на Сърбия й трябва един съюзник и тя го вижда в лицето на македонизма. Заявява се: “Вие не сте сърби, но не сте й българи. Вие сте македонци”. Това е в основата на политическата теза на Белград и на великосръбските управляващи кръгове в началото на ХХ век, когато тази теория не можа да намери никакви привърженици в Македония и умря за дълго време, за да се появи през 1934 г. в редиците на Коминтерна. Тогава пак по сръбско и руско искане, по искане на Югославската комунистическа партия (ЮКП) и с подкрепата на Сталин се приема една резолюция от февруари 1934 г., че славянското население в Македония не е българко, а е македонско по националност. Оттогава води началото си решението за македонска нация, което активно с всички средства се подкрепя от Сърбия и Русия и до днес.
През 1944 г. след идването на съветските войски на Балканите и установяването на комунистически режим в България и Югославия, СССР просто наложи на България признаването на македонска нация във Вардарска Македония, а оттам и признаването на македонско малцинство в Пиринския край. Това продължи до 1949 година, когато връзките между Югославия и тогавашния Съветски съюз бяха прекъснати. Македонизмът у нас беше преодолян едва през 1963 година с т.нар. Мартенски пленум на БКП, на който се отчита, че признаването на македонска нация е грешка и отсега-нататък в Пиринския край се дава пълна възможност на населението свободно да се самоопредели. И то се самоопределя такова, каквото е - българско - и до ден-днешен.
|
Сърбия и Русия гласуваха против България
