|
Този път поствам друг поглед върху нещата, този път от иранската линия, макар и в малко особен вариант. Вероятно познавате сайта protobulgarians.com, откъдето вземам матряла. И така:
~~~
АВЕСТИЙСКИ И ИНДО-АРИЙСКИ ИЗОГЛОСИ В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ И СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК - ОСТАТЪК ОТ ЕЗИКА НА ПРАБЪЛРГАРИТЕ
Иван Танев Иванов
Изключително много паралелни думи в българския език и множеството памирски езици са намерени от П. Добрев, а напоследък и от д-р Живко Войников. Като малко, допълнително доказателство за значителните следи на източно-иранските езици сред езика на българите, по-долу е представен наш списък от български думи с възможна авестийска етимология, които не се срещат в славянските езици или се срещат, но като заемки от старобългарския език. Авестийският език се е говорел на обширната територия от Бактрия до днешен Кюрдистан от т.н. мидийци (самоназвание мати, част от които са сарматите – царските мати, а част от тях пък са древните българи). Значението на посочените по-долу думи е взето от краткия Авестийско-английски речник [2].
Азем (азм)— Аз. Съвпада с българското АЗ - чисто иранска форма без славянска етимология. Това е иранско местоимение, преминало в църковнославянския език посредством езика на прабългарите.
Богоно – войн. Това е кушано-бактрийска дума, от тук идва прабългарската съсловна и държавна титла БАГАИН – военен, командир, военноначалник.
Виш — знам. Сравни с българското ВЕЩ СЪМ В НЕЩО
Иада — ядене
Мижда – награда. В прабългарския език е имало дума МЪЗДА- възнаграждение.
Зара – гледам, съзерцавам (от тук: ДА ЗЪРНА! И детските изрази ЗАР! ЗАК! - ВИЖ МЕ)
Уста — устен, който се слави
Устана — дишане с уста, душа (от дишам)
Aka (akha) - лошо, зло. Сравни с детските думички АКА, АКО, АКАНО, АКИТА – изпражнения.
Asan (asen)- камък. Второто име на хазарската столица Итил е САРАШЕН, което значи “Бяла крепост” [3]. Сар е прабългарска (и чувашка) дума означаваща “бял”, например Саркел – бяла кула, бяла крепост. Хазарският еквивалент на САР е ШАР или ШЕЛ, сравни ШЕЛЛЯГ (блестящ, сребрист) – названието на хазарските пари. От тук, думата АШЕН трябва да е хазарската дума за крепост, която почти съвпада с авестийската дума АСЕН - камък. Вероятно, точният превод на САРАШЕН е “Бял камък, бяла каменна крепост”. Като следствие, често срещаното и засега необяснено българско (царско) име Асен вероятно означава КАМЕН, а също и КРЕПОСТ.
Baremnô – нещо, което се носи, товар. Думата е производна от глагола bar – нося. Сравни със старобългарската дума БРЕМЕ – товар, нещо което се носи.
Baêshaza - лекарство, лекар, знахар, здраве. Сравни с БАЯ, БАЯЧКА, БАЕНЕ. В прабългарския език е имало дума БАЛИЙ – лечител, като държавна длъжност.
Baxsh (бакш) – давам, дарявам, опрощавам. Сравни с българското БАКШИШ.
Dãn – подкрепа, да подкрепя. Сравни с древната и поетична българска дума ДАН.
dvarа (двара) – двери, врата. Сравни със старобългарската и църковноославянска дума ДВЕРИ, която е преминала в руски език. Славянската дума е за това понятие е врата.
drâjô – (дражо) – дължина, продължителност (преход р – л).
Frêna – изобилие, препълненост, пълен (преход ф-п)
Harshta – който изразходва. Сравни с ХАРЧА – изразходвам.
Hvarenangh – хвален, славен (преход р - л)
Hvar (кратка форма hû) – Слънце. Кратката форма на Слънцето, hû се използва в съставни думи със значение “добър, хубав, слънчев”. Например: huxshathra = hu + xshathra добро управление, добър управител (xshathra това са прочутите кшатрии, първата каста в древна Индия), humata = hu + mata – добра мисъл, добронамереност, hukereta = hu +kereta – добре направен, с хубава форма (от kair – правя, работя), hvarshta = h’ + varshta – добре направено, добро дело, морална посъпка (от varsha –върша, правя). Българската дума ХУБАВ се извежда по подобен начин от hû – добър, слънчев, красив и глагола bavaiñti – ДА БЪДА, ДА СТАНА. Така, думата ХУБАВ означава буквално “добър (слънчев) е”. В съвременен Иран и Таджикистан се изпозва думата hub – хубав, добър. Днес в Афганистан се казва: хуб ос том – добре аз съм – аз съм добре.
Is – искам, желая, търся. Още една авестийска дума, kam означава искам, обичам. В съвременния български двете думи са обединени под формата ИСКАМ, която няма славянска етимология.
yauz'-da (yaoz'-da) – връзка, съюз – сравни с българското ЮЗДА.
Khra, Karana – край, граница. Тази българска дума няма славянска етимология. Всички думи с тази основа в близките славянски езици са заимствани от прабългарския посредством черковнославянския език. Славянското понятие за това е “конец”.
Mas – голям, обширен, велик. Производна на mas е авестийската дума masti – величие, големина, постижения, превъзходство, добродетел. Сравни с българската дума МАСТИТ със същите значения.
Mrû (mrûva)- говоря, казвам. Сравни с българската дума МЪЛВЯ (преход р - л).
Naire (nar) – мъж, човек; nairya-човеци. Огромен брой авестийски думи образуват множествено число по този начин. Сравни с образуването на множественно число при някои български думи: поле - поля, кола-коля, нива-нивя, къща-къщя, шило-шила. Възможно е, образуването на множественно число на съществителни имена в българския език чрез наставката –я, да е пряко авестийско наследство!!
Nairika – жена. Образувана от naire – мъж с добавяне на суфикса –ка. Много други авестийски думи от женски род се образуват по същото правило, като към съответната дума от мъжки род се добави суфиксът – ka. Това правило важи и в съвременния български език, но такова правило липсва в околните близки и далечни езици. Например при образуване на стотици женски имена (Иван - Иванка, Стоян - Стоянка и т.н.), също и съществителни (ученик-ученичка, готвач-готвачка, учител - учителка и т.н.).
Pâdha – стъпало на крак. Сравни с българското ПЕТА.
Peshana – бия се; боря се. Сравни с ПЕХОТА, ПЕШАЦИ, СПЕШЕН.
Pitar, patar, ptar – БАЩА
Srûtahe (srûta) –слушам, чувам (преход р - л)
Staora - звяр, добитък, впрегатно животно. Сравни с българските думи СТРЪВНИЦА, СТРЪВ.
Sraothra – викайки, пеейки. Сравни с КРЯСКАМ – (преход “sr” - kr). Изобщо, преходът sr – kr е често срещан, например и в авестийската дума sraêshta – най-красив.
Sra – крак, бедро (sr- преминава в kr-). Сравни с типичната българска дума КРАК.
Sara – глава, съпруг, власт. Сравни с българската владетелска титла ЦАР и думата САРАКТ.
Shôithra – място за живеене, жилище, селище. Сравни с българската дума ШАТРА, която беше обявена за древно-тюркска.
San (сан) – издигам, от тук термина “САН”, степен в обществената иерархия при прабългарите.
sûra - сила, мощ, копие. Сравни с българските думи ШИЛО и СУЛИЦА - копие.
Tafnu - топлина, треска – (преход f - p). В църковно-славянски е съществувала думата теплость, топлота – от тук преминава в източно-славянските езици.
Tapara – ТОПОР. Тази дума я има и в руския език, заимствана от черковно-славянски.
Varez- работя, действам, върша нещо, правя нещо. От тук идват българските думи ВЪРША, СВЪРШВАМ.
Varsha (варша) – дъжд, валеж (преход р-л). Сравни с българското ВАЛЕЖ и глагола ВАЛИ. В руския език такава дума няма и там се казва: идет дожд (вали дъжд, просто вали) и идет снег (вали сняг). Изглежда типично българската дума ВАЛИ е наследство от авестийския език.
vairi – езеро. Сравни с чисто българската дума ВИР.
vac (вак)- говоря, казвам. Много често, в разговорния български вместо “казвам” се употребява “викам”.
vaca (vâc) – дума, изречение
Wik (вик) – говоря, казвам, крещя. От тук в съвременния български език “викам” има две значения: (1) говоря силно, крещя и (2) казвам, наричам, зова. От тук изразите: “аз се викам Никола = аз се казвам Никола” и “ Аз му викам = Аз му казвам”. Първият израз е все още запазен в Македония, доскоро беше използван и в България.
Ūpar -горе, ubalna -нагоре, ubarn - скачам, на езика хинди-урду. Сравни с българското ОППАЛА, с което малките деца се подканват и окуражават за скок.
Būkārā - кожена торба (съд) за вода (санскрит). Сравни с българската дума БУКАРА - съд за вода.
Verethra - победа. Според П. Добрев, прабългарският боен вик е бил “БАРИТ”, както е описано в един старогермански баварски документ. Както изглежда, българският боен вик е представлявал една дума, много близка до авестийската дума за победа и е означавал най-вероятно ПОБЕДИ !!.
Xvar (квар) – клетва, сравни с българското ВРИЧАМ СЕ
Zafana —уста. Сравни със ЗЯПАМ (стоя с отворена уста) (преход ф - п)
Zhnu –коляно. Сравни с българската дума ГЪНА, ОГЪВАМ.
Zhnâ –знам.
Zantu – племе, племенна територия. Сравни с прабългарското лично име ЗЕНТУ от надгробните надписи с гръцки букви.
Сурик – руска дума, означаваща червено-оранжев цвят. Съгласно Фасмер [4], тази дума идва от църковно-славянската (старобългарска) дума СУРИКЪ–червено багрило. Вероятно, самата старобългарска дума СУРИКЪ произлиза от източно-иранската дума СУРХ – червен, която прабългарите са донесли от Памир. Думата СУРХ сигурно е присъствала в прабългарския език, защото остатък от нея има в съвременния български език. Когато един плод започне да зрее се казва, че е НАСОРЯЛ, т.е., леко почервенял.
Кала – крепост. В официалния език на Афганистан, пущу, думата “кaлe” означава село. В Хазария е съществувал голям български град Саркел – Бяла крепост, а също и градът Азаркел – Хазарска крепост. Думата крепост в древността е била синоним на укрепено селище, град. Сравни с днешната българска дума КУЛА и остарялата българска дума КАЛЕ -крепост, която погрешно се приема за турска. За тази цел в турския език се използва думата ХИСАР, която е персийска.
Barubar, barabar- на днешните памирски езици Калаша и Ховар означава “един и същи, еднакъв”. Сравни с българската дума БАРАБАР, осмисляна може би неточно като “заедно”.
Driga, drung, darga –дълъг, на Калаша, Ховар и Нуристани.
Chaku в езиците Калаша, Ховар, Нуристани, Хинди-Урду и Пущу означава нож. Сравни с българската дума ЧЕКИЯ – малко ножче, най-често сгъваемо ножче.
Kapra – на езиците Хинди-Урду и пашто означава плат. Сравни с типичните български думи КЪРПА и глагола КЪРПЯ - ЗАКЪРПВАМ (метатеза на съгласните “п-р”).
Baris - на езиците Хинди-Урду и пашто означава дъжд. Сравни с авестийското Varsha (дъжд) и българската дума ВАЛЕЖ.
Asi – пепел на езика Нуристани. Сравни с прабългарската дума АСО – пепел от погребална урна.
Sona – злато на езика Хинди-Урду. Сравни с прабългарската дума СОН – Слънце върху розетата от Плиска.
Kuta – куче на Хинди-Урду, Kuti (кути) – куче на авестийски. Сравни с типично българската дума КУЧЕ, която няма славянски и тюркски паралели.
Pi - пия. Глаголът рi е древно ирански и произлиза от думата ар (ав) - вода. Специалистите знаят, че глаголът пия няма славянски произход. Счита се, че той е преминал от гръцкия език в старобългарски и от старобългарски през черковно-славянския език е навлязал в днешните славянски езици. Обаче, по-вероятно е този глагол да е навлязал в старобългарски от иранския език на прабългарите, където той сигурно е присъствал като рi - пия.
Български думи със санскритски произход:
№
Българска дума
Санскрит
Значение на санскрит
Коментар
1
Барем
Баръс
Поне, само
2
Ренк
Рънк
Цвят
На старобългарски означава "цвят", също и на фарси
3
Пече (за Слънце)
Пахуче (за слънце)
Грее, пече
4
Джоб, джеб
Джеб
Джоб
Българската дума ДЖОБ, ДЖЕБ е с неясна етимология.
5
Мая
Мая
Пари, богатство, капитал
Български израз: За тая работа е нужна мая, т.е. начален капитал
6
Джофра
Джора
Жена, съпруга
българската дума "джофра" - жена носи насмешлив оттенък
7
Куче
Кутте
Куче
8
Акъл
Ъкъл
Ум, акъл
9
Съх, изсъхнал
Сукх, сукхан
Сух
10
Дувар
Диваро
Стена, дувар
11
Реве
Рое
Плаче, реве
12
Каже
Кахе
Да каже, да рече
13
Ваха (уст.) - там
Въха
Там
Думата "ваха"-там е записана в народни песни от Чирпанско
14
Харч
Кхърч
Разноски, харчове
15
Кървът
камила
|
ОТНОВО ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЛИНГВИСТИЧНИЯ АНАЛИЗ
