Май намеква за първата буква, която прилича на А от глаголицата. Или за петата буква. Тя прилича на S, но се чете О. ВSНЛА = боила.
Тук са дадени най-широко разпространение тамги,
намирани по днешните български предели :
/ За съпоставка /
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
А сега и буквите / и "ТАМГИТЕ" / от първи ред :
1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 1 2 3 4 5 6 7
+Y K B S H ЛА Л S ? + H A I K S
...........................1О
1/ Имаме стандартно за времето начално +,
използвано за начало на текст
от арияни, католици и юдео-гърци. ( № 1 )
2/ S - № 5, 10, са използвани и като разделителни
между две отделни думи, както и по често срещаното І - № 17
В текста за "И" се използва H - 6, 13
3/ № 7 и 8 в "ЛА" са съединени и не се четат "ла",
а "МА", както по-долу са съпрани N и H.
4/ Последната под № 17 стои много неестествено,
при положение, че там си личи, че има отчупено
парче. / Но това трябва на място да се провери /
5/ № 11 не е много ясна и съм я отбелязал с "?"
Не може точно да се определи и тази до нея, която
в горната си част е "+", както е в буквата, известна
и като "двойно Е".
6/ Епиграфски са използвани масово надредните букви,
каквито намираме изобилно в старобългарските текстове.
Дали в този надпис те са заличени ... !?!?
7/ Между двете разделни S се разчита "НМАЛ", т.е. "имал"
от гл. "имам".
Нямам претенции за перфектно разчитане,
освен погрешното разчитане на "ЛА", вместо "МА",
което всеки може да забележи.
Не приемам S да е "О", след като друг знак
е използван в текстта за същата буква, отговарящ
фонетично за : О, У или ОУ.
Привет !
|