|
След обилното заклеймяване на Цар Борис I май темичката се поизчерпа откъм фактическо съдържание. Та е време нормално да си потъне надооолу. Или некой да я закатанчи.
Защо не предложиш на ДПС и Тройната Инквизиция да
канонизират са светци убийците в Батак през 1976 г.
Каква е разликата между Борис І, който е клал жени и деца през 865,
с тези - нему подобните през 1976 г ?
Или некой да я закатанчи.
Ами да вземат днешните управленци направо да ни
закатанчат всите на дръвника и да се свършва с тази
пуста България и нейното минало, настояще и бъдеще !
Пък нека сетне Ватикана и "вселенската църква"
да ги обявят за светци ...
Касапница превръща Батак в гробище
Башибозукът на Барутанлията Ахмед ага не пощадил никого
Димитър Т. Страшимиров
От всички други места най-нещастен е края на Баташкото въстание. Ако геройството се заключава само в способността да се подложиш под секира, няма геройство по-голямо от онова на батачени. И тук, както почти всякъде, след като дадоха воля на ентусиазма и въстанаха, оставаше или да умрат в борба с врага, или, като го виждаха по-превъзходен, да му се подчинят. Но да се предадат в ръцете на башибозука, значеше все едно пак смърт, и затуй батачени трябваше да чакат редовна войска; дотогава обаче, би трябвало да се сражават докрай. Батак бе заобиколен от най-закоренелите главорези, най-фанатизирани и невежи, които бяха най-многочислени тук. Говорило се, че батачени имали зад себе си много други въстанали места, пък още и сърби и московци. Агите като претегляли тези важни обстоятелства, решили да искат временно примирие от Батак.
В планът на въстанието, който беше известен на Петлешков, стои, че всички села от полите на Родопите се събират в Брацигово и после, според развитието на събитията, оттеглят се в планината към Батак. В съгласие с това Петлешков писал писмо до Батак, като искал мнението на батачени, както и къде да се съберат. Батачени желаели да знаят и какво става в Брацигово, да влязат в споразумение със своите съседи, и в случай на нужда, да си помагат взаимно.
Батачени отредили около двеста коня и карани от двадесет въоръжени въстаници, под воеводството на Златан Вълчинов, пратили ги в Брацигово с по два празни чувала всекой. Но тази дружина не била достатъчно предпазлива. Близо до Чанакчиево, тя налетяла на турска засада и била мигновено пръсната. Конете паднали плячка в турски ръце. Планът за съединение на Брацигово и Батак се осуетил. Брациговци трябвало вече да са готови сами да се защищават, както и Батак останал сам, жертва на хищниците.
Докато Батак и Брацигово губили скъпото си време, за да се споразумеят и съберат за взаимна защита, врагът вършил своето си. Всичката сган от Доспат била свикана под знамената и под предводителството на Барутанлията Ахмед ага, тръгнали за Батак. Предвожданият башибозук от Барутанлията е възлизал на няколко хиляди.
Заранта на 30 април, всичкият башибозук слязъл на "Петрово бърдо", до самия праг на селото. Един батаченин, уловен случайно в гората, бил пратен в селото да яви на първенците страшната воля на башибозушкия предводител: батачени, в два часа време, да предадат оръжието си и да върнат живи убитите двама стражари, иначе - селото ще се предаде на огън.
Но и куражът на батачени още не бил съвсем изгаснал. Те се осмелили да предизвикат Барутанлията на борба: отказали да изпълнят желанието му.
Тогава, боят се почнал.
Рано сутринта на 29 април на Петрово бърдо се появили турците. Част от бошибозушката сган се тълпила в низината край Чепинския път. П. Горанов побързал да събере от Св. "Георги" и Царев комин стотина души и затекъл се да хване могилата Кънева борика.
Същевременно едно отделение от двеста-триста башибозуци бързали за същата височина и като се видели изпреварени, заели бърдото Св. "Троица". Мястото, което държали батачени, е здраво и надеждно, ала сами батачени не бяха ни здрави, ни надеждни. Още откак виждат сега отблизо врага насреща си, страхливият червей ги заяда много дълбоко в сърцето.
Късо и ясно: бягството почва преди да пукне първа пушка; тези, които останали, те не помнили от страх себе си.
Четата от Св. "Георги" се поддала и се прибрала в селото. Това е била първа и решителна стъпка за окончателно предаване: веднъж околните височини напуснати,
не може да се мисли за защита в село, мушнато в дупка,
което може да се пали и обстрелва от всички страни. П. Горанов като видял, че хората от другите позиции се разбегват, оставил за свой заместник Серафин Милев Лулчов и припнал до село, за да разубеждава да се повърнат по позициите. Но в негово отсъствие хората му също потеглили назад по домовете си.
Турците използвали сгодната минута на общо разклащане и завзели местата на въстаниците.
От тоя момент за борба и сражения не е могло вече да се мисли, оставало само поле за частни престрелки от разни къщи; оставало е поле и за най-последното - за пожарища и сеч.
Още от началото на бягството, дигнала се страшна суматоха. По разказа на самия Петър Горанов "Улиците на селото представлявали страшна трагична и печална картина. Било пладина, мъже, жени, деца и старци бягали насам нататък по различни посоки и никой не можел да определи накъде бяга и защо. По-големите викали, по-малките плачели, децата пискали... Мъжете стояли посърнали, трепнати и като автомати машинално вървели по жените си. Всички държали оръжието си, но го държали като без цел. Едни бягали да търсят места, които да не са изложени на пожар, други се мъчили да се освободят от домашните си, за да отиват да се бият с неприятеля."
Горанов се опитал да събере въоръжени хора за защита и викал кого де срещне по улиците. С малкото души смели хора, които го следват - не повече от четиридесет души влезли на Гробето. Завързала се малка престрелка. Тук бил изкаран и черешев топ. Башибозуците се оттеглили на минута.
Пушки загърмели от всички страни, придружавани от дивия рев на несметна тълпа разбойници. Няколко знаменосци от турска страна паднали един след друг. Сганта напрела в полукръг от три страни. И в гъсти редове се втурнала
сганта да задави юначната шепа борци
Завързала се ожесточена схватка. Но след един миг позицията вече не съществувала: там се развявал полумесецът.
Сега нападателите се обърнали с всички сили към Гробето. Върху малката дружина на Горанов полетял кръстосан огън от разни страни. Няколко души паднали ранени; мигом останалите живи се разбягали. Сам воеводата се запътил мирно да си върви у дома. Селото останало без предводител и готова плячка в ръцете на кръвожадните разбойници. Всички се затворили в по-яки домове, които по-мъчно могли да се подпалят. Такива здания били черковата, училището, Кереловата и Богдановата къща.
Налегнала тъмна, ужасна нощ, прорязвана феерично от прехвърчащи куршуми и от искрещи се в бездънното тъмно небе пламъци на разбеснелите внезапно страховити пожарища. Мирното и щастливо до тогава село се превърнало в адска гробница за своите собствени рожби. От този час по-нататък съдбата на Батак е само агония.
В неделя заранта, на 2 май, башибозукът който специално обсаждал Богдановата къща се доближил до сградата и казал с висок глас, че никому нищо няма да стане, само трябва да си дадат оръжието и да идат да гасят запалените си къщи. Болшинството от затворените се поддало на примамванията и пушките се дали. Тогава, кръвожадната сган мигом налетяла от всички страни върху беззащитните жертви. Почти едновременно се почнало и клане: кой когото долови.
За да не зацапват дрехите, които башибозукът искал чисти да ограби, извели жертвите си вън, поставили дръвник, съблекли ги и после клали, собствено,
секли ги, като дърва за горене: стрък по стрък, един по един.
В същото време, измамата се повторила и на горния край у Керелови. И тук се повторила същата сцена, както в Богдановата къща. От клането в Богдановата къща се спасил с бягство само Колю Христосков Кривов, но в черковата, дето прибегнал, владеела такава теснота и бърканица, че неговият разказ за ужасите на башибозука не могли да чуят всички. Неколкостотин души, които се скрили в голямото здание на училището, не се спасили за дълго. На 2 май неделя, башибозуците, които насилили вратата на долния етаж, проникнали вътре и произвели сеч. Хората, натъпкани един до друг, чакали с оскотени от уплах очи и със скръстени ръце да им дойде ред, за да бъдат сечени. Сега вече оставали живи само ония, които се скрили в храма. Но тук и не било възможно да се седи: хората умирали от задух и жажда. Сутринта на 3 май, понеделник, се появили помаци на вратата и заговорили за предаване, но като видели безпомощното положение на хората, нахлули вътре и хванали да колят. Имало поединична самозащита на умирающи: голи ръце срещу светнали ятагани. Остатъка от всички прежни кланета - повечето жени и по-малко мъже - всичко около триста души, събрали на беглишките хамбари, дето бил главния лагер на башибозука. Барутанлията имал намерение да запази живота на тези нещастници, за да засели отпосле с тех отново Батак. Изпратили пратеник в Пазарджик да пита за всекой случай беговете за техното мнение: да пощади ли гяурите, или не. Ала пратеникът се върнал с отговора на жестокия Али бей - да се изсуши коренът на баташките гяури. Тогава настъпил часа на последното клане. Повели триста души назад на площада, пред изгореното училище и пред черковата. Турили дръвници на тия две места и заработила пак оная същата елементарна гилотина - печален памятник на помашкия гений. Двойната машина работила усърдно. Жертвите бивали предварително грижливо събличани.
На 5 май Батак представлявал най-ужасното гробище, което може да се мисли на земята. Обезобразени трупове се валяли всякъде. Нямало жива душа. Ахмед ага потеглил за Брацигово. Помаците си отишли, като отнесли всичко, що могло да влезе в работа. Само виенето на кучетата се разнасяло из глухата атмосфера.
Агите трябвало да печелят време, докато Ахмед ага привика своите хора от Барутина и коритото на Арда, които да се присъединят към чепинци. Агите искали никой да не ги закача, а те щели да стоят мирни.
А ако било писано да стане българско царство
те отсега обещавали да му бъдат поданици.Редактирано от Vencci* на 06.02.07 17:32.
|
Re: Кой е Rex Борис в българската история ? [re: Kossoman]
Re: Кой е Rex Борис в българската история ?