|
Изданието е подготвено по проект на Комуникационна стратегия за присъединяване на България към ЕС
© Книгоиздателска къща "Труд", 2005 г.
© "Сирма АИ", 2005 г.
Разпечатка :
ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ. Имената на първите
Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] девети - твирем.
Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] девети - твирем.
Гостун - този бе наместник 2 години. Родът му Ерми. А властта му е дадена [в годината на] свинята - дохс, [месец] девети - твирем.
Курт управлява 60 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] трети - вечем.
Безмер [управлява] 3 години. Родът на този - Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] трети - вечем.
Тези 5 князе управляваха княжеството на отвъдната страна на Дунава 515 години с остригани глави. А след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото е и досега.
Аспарух княз 61 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] тигъра - верени,
[месец] първи - алем.
Тервел [управлява] 21 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] овена - текучитем, [месец] девети - твирем.
[...] 28 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] заека - дванш, [месец] шести - алтом.
Севар 15 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] кокошката - тох, [месец] шести - алтом.
Кормисош 17 години. Родът му Вокил. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] девети - твирем. Този княз промени рода Дулов, което ще рече Вихтун-Вихрогон.
Винех 7 години. А родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] първи - алем.
Телец 3 години Родът му Угаин. А властта му е дадена [в годината на] мишката - сомор, [месец] шести - алтом. И този бе вместо друг [наместник].
Умор 40 дни. Родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] четвърти - тутом.
Списък на първите български владетели от митични времена до втората половина на VIII в. Именникът на българските ханове съдържа ценни данни за българската история, които обхващат период от над шест столетия. Открит е от руския учен А. Попов при изследването на руски хронографи. Досега са известни три руски преписа на Именника на българските ханове: най-ранният от тях - Уваровият, е от края на XV в., а другите два - Погодинов и Московски, са от XVI в. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец": между първата част - Четвърта книга на царете, и третата - Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях.
Изследователите са единодушни, че достигналият до нас текст е препис от старобългарски оригинал от ІХ-Х в. За самия оригинал мненията обаче се раздвояват: според някои старобългарският текст е превод от първообраза на Именника, съставен на гръцки език през VII-VIII в., а според други той има единна редакция и е възникнал на старобългарски език през X в.
Изследователите, които приемат тезата, че Именникът на българските ханове възниква през VII-VIII в. на гръцки език, смятат, че първоначално текстът е бил изсечен върху камък (колона или плоча) и че се е състоял от две части, като първата е завършвала със съобщението за петимата князе с остригани глави. Втората част обхваща периода от 681-701 до 766-767 г.
Годините на управлението на българските ханове са означени според прабългарския календар, който произхожда от средноазиатския слънчев календар с 12-годишен животински календарен цикъл. В текста са запазени прабългарските календарни означения, които съдържат като първа дума название на животно, а като втора - редно числително за означаване на поредния месец, например дилом твирем - "година на змията, 9-и месец", или буквално "змия, 9".
|
Именникът на хановете http://www.mfa.government.bg
