Според наративни,епиграфски и сфрагистични данни титлата "архон" е призната от Византия за всички владетели на Исперихова и Куберова Българии ,а от 80-те години на VІІІ век на вече окончателно обединена България ,които са управлявали държавата до 913 г. при следните особености :

Тервел -от 705 г.му призната персоналната титла "кесар"
Кормесий-най-вероятно около 717-718 получава добавката "кириос"-господар
Кардам- същата добавка ,нейде близо до 780 г.
Омуртаг -персонално признат за "василевс"след оказаната помощ на Михаил ІІ при потушаването на бунта на Тома през 823 г.

През 913 г.нещата се променят след като през септември същата година партиарх Фотий решава да повтори трика от 705 г.,като бидейки глава на регенството при малолетния Константин Седми,официално и съгласно съответната процедура въздига Симеон в ранг "кесар".

Съгласно замисъла на Фотий този му акт не е от кой знае какво значение,защото персоналната титла "кесар" на Симеон не променя неговия статус на "от Бога архон на България".

Обаче Фотий бърка и то генерално,защото Симеон е бил доста по-различен човек от неговия баща Борис-Михаил ІІ.

Както знаем на времето ,през 864 г. и особено през 870 г.Борис Михаил по свои си причини,които няма да коментирам,се съгласява да приеме неравностойната титла "архон".Нещо повече,той се съгласява да бъде титулован "От Бога архон на България",което на дипломатическия език от епохата означава,че той не е суверенен владетел,но нещо като владетел на автономна част от Източноримската империя ,наречена България.

Тази грешка на баща си Симеон започва да поправя най-вероятно след победната война над Византия от 894-896 г.
На всеки случай и на двата гранични надписа на р.Наръш,Солунско поставени през 904 г.,Симеон се титулова "От Бога архон на БЪЛГАРИТЕ "

Останалото развитие на идеята на Симеон да изравни своя статус със византийския василевс т.е. император идва с момента на постигнатото персонално удостояване с титлата "кесар" ,от колкото интриганта,толкова и баламурник Фотий.
Това следващо развитие става въз основа един чисто филологичен казус умело използван от Симеон за да наложи тъждественост между титлите кесар-василевс -император.

Това обаче е тема на друг разговор,понеже тук питаш само за българските владетели архонти

А сега на свой ред ще те помоля да ми разясниш като човек компетентен в православието и твърде предположително в тънкостите на историята на БПЦ,що е това чудо "архон" с което представител на БПЦ удостоява Слави Бинев ?

Моите интереси стигат основно до края на Първата българска империя и донейде до края на Втората.

Мислех,мислех и накрая не можах да измисля нищо друго като прецендент за тази странна инвеститура ,освен да търся паралел с князете Богориди.

Както знаем,те просто не могат да бъдат князе според старинно свое аристократично родословие ,защото са потомци на котленеца и по-късен владика Софроний Врачански. Едва ли им е дадена и от турците .

Следователно при неоспоримата тъждественост между архон-княз стигам до предположението,че срещаме някаква стара /поне от ХІХ век/традиция на Вселенската патриаршия ?

Прав ли съм...или нещо греша ?