Ако Аспарух, подобно на Ботев не беше успял в начинанието си,
щяхме и до днес да сме си траки, а езикът ни щеше да се казва :
Трако-Словенски.

Аспар довежда сбирток от угро-фини, склави/готи и българи от Дакия при българите в "долна Мизия, Тракия или Македония". С него и без него все едно. Ролята му за името е нулева. България е наричана Мизия (и обратно) от 4 век чак до падането на Византия под турско. Българите са наричани готи и мизи (и по още пет шест тракийски племена) дори до Ренесанса. Например според Халкондил не българи са покорени от турците, а ТРИБАЛИТЕ. Не българи са набучвани на кол в Пловдив от диваците на Светослав, а мизите.

Като етнообразуващ фактор ролята на Аспар отново е нищожна. Големите разджурквания почват преди новата ера и като цяло приключват с учредяването на Българската архиепископия, когато се поуталожват религиозните конфликти. После почват ИСТИНСКИТЕ преселения на народите, като вълните като цяло се размиват в днешна Украйна. Към нас наблюдаваме ефекта на доминото - частично потурчени скити като куманите са "побутнати" и идват по нашите земи. Само маджарите успяват да пробият и по-далече, а и да удържат фронта.

Говориш за "начинание" на Аспар. Такова няма. Може би нямаше да му хрумне да си мести столицата на юг от Дунава, ако Константин не беше решил да го напада, за да си връща СТАРИТЕ римски граници и да НАХЛУВА в Тракия.

+ + +

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите