|
"Кукер без маска":На кръста на играещия се връзва дървен фалус, с който той оре земята, т.е опложда я. Смята се, че този обичай е реминисценция на ролята на царя-жрец. Подобни обичаи има и в гръцката част на Родопите. Наричат се "калогерос", или "бял кукер" и се правят през януари-февруари.
Още инфо и за пещерата "Утробата":
Монитор,бр.2748/11.11.2006г.
Само веднъж в годината слънчев лъч “опложда” олтара
Осем години кърджалиец пази тайната на пещера Утробата
Култът към Света Марина
Според мита тя е зачената в пещера, по чиито стени се стичала вода. Според траколозите това символизирало оплождащата течност. В преданието се казва, че майката на Света Марина била безплодна и се обърнала към слънцето за помощ.
Веднъж в годината младите чествали светицата със събиране в пещера, където правели секс.
Този фолклорен мит се свързва с описаната още от Херодот полова разпуснатост на тракийските девойки, която те демонстрирали по време на дионисиите.
Във "Вакханките" на Еврипид посветените на Дионис оргии се правят именно в пещера, символизираща утробата на богинята-майка.
Траколозите описват и обичай "Кукер без маска". На кръста на играещия се връзва дървен фалус, с който той оре земята, т.е опложда я. Смята се, че този обичай е реминисценция на ролята на царя-жрец. Подобни обичаи има и в гръцката част на Родопите. Наричат се "калогерос", или "бял кукер" и се правят през януари-февруари.
На Самотраки се смята че са почитали две мъжки и едно женско божества. Женското се нарича Аксиокерса (в превод черен, тъмен). Според траколозите името символизира идването на божеството от пещера. Предполага се, че на Самотраки това е било името на богинята майка.
Култът към нея се изповядва в свещените тракийски планини Пангей (Родопите) и в Когайон, спомената от историка Страбун (в Североизточна България, но не се знае коя точно). Пещерите утроби били обитавани от жреците прорицатели. За Родопите това са Орфей и Резус, а за гетите Залмоксис.
Според драмата "Резус" на Еврипид пещерата утроба на Пангей обитава след смъртта си убитият цар Одисей.
Версията на Гумаров
Минчо Гумаров, който осем години пазил тайната за светилището.
Минчо Гумаров има собствена теория за "вулвата", както я нарича той. Според него пещерата е изсечена в скалите от хора, които са мигрирали от северните части на днешната руска земя. "Аз така мисля, те не са дошли от Египет, а от противоположната посока. Явно са донесли собствените си вярвания и разбирания за Слънцето, за плодородието, за култа към жената. Всичко в тази пещера говори за детеродните органи на жената-майка. Тя е едно огромно копие на вулва, вътре има канал, който е специфично изработен. Издълбани са стъпала, които водят към улей, а около него са скалните ниши, където явно са правени тракийски погребения. Само човешка ръка е в състояние да прокопае подобно нещо и да постигне перфектна акустика като в храм. Когато говориш вътре, звукът излиза навън и се носи по околностите. Може би строителите на това светилище са вярвали в единното оплождане. Вероятно в тяхната общност е имало групи от различни племена, а мистерията на единното оплождане е била предназначена да благославя здравето и сплотеността на тези племена", излага версията си пещернякът.
Той е категоричен, че на това загадъчно място са се вихрили оргии. "Със сигурност е имало шаман. Словата му са се чували надалече, макар да ги е произнасял от вътрешността на "вулвата". Той е владеел медицината, астрологията и астрономията. Шаманът е бил отличен познавач не само на земния живот, но и на този в отвъдното. Знаел е какво става след смъртта. Той е ръководил култови церемонии, нарочени за раждане на здрави деца, за прогонване на болести и епидемии. Но те са се провеждали в точно определен ден на годината, в точно определен час на деня, когато Слънцето и Земята се съвокупляват", пояснява Гумаров. Според него, времето за сексуалния акт между двете Велики сили Слънцето и Земята, е между 12 и 13 часа в деня на пролетното равноденствие. Тогава огненият лъч прониква на цели 22 метра в гигантската Вулва и я "опложда". Походът на слънчевия лъч към пещерата обаче може да се види и в дните от 20-и до 24-и март по обяд. Но вдигне ли се небесното светило нагоре през април май, лъчът сякаш пълзи в подножието на "вулвата", а през останалите месеци и дотам не може да стигне. Астрономите от Стара Загора също потвърдили това. А и изчислили амплитудите на Слънцето преди около 5 000 години то е въртяло денонощието с 2 часа напред, уточнява Гумаров. Ако сега това чудо може да се наблюдава между 12 и 13 часа, вероятно преди хилядолетия то е ставало в единадесет наше време, допълва той.
От деня на голямото си откритие кърджалиецът е ходил поне 10 пъти във Вулвата, въпреки обета за мълчание. Заснел е мистерията и с камера. През септември 1994 година в дните на Европейската култура в училището той показал собственото си документално филмче с името "Тангърдък кая". Общо 4 подобни филма са били представени на конференцията тогава. Филмът за "вулвата" е бил излъчен и по местната частна телевизия "Родопи" по същото време. Но никъде в него не се споменавало къде точно се намира тя нали все още тегнела възбраната за огласяване на свръхсекретните данни за местонахождението є.
Аргумент
На две сребърни купи от 3-2 век преди Христа, пазени днес в американския музей "Пол Гети", за които се знае, че са намерени в Тракия, се откриват две любопитни наименования на божества планинска майка и слънце.Както и името на самия цар, който е извършил жертвоприношението Котис. Това се свързва с надписът на Котис I от известното Рогозенско съкровище, гласящ, че той е син и жрец на слънцето и великата богиня-майка.
Професор Николай Овчаров пред новооткритата крепостна стена на Перперикон.
Осем години Минчо Гумаров от Кърджали пазил тайната на скалното светилище Утробата край село Ненково. "И дума няма да продумвате никъде. Ще вземат иманяри да я бастисат, могат и да я взривят. Мълчите и толкова", посъветвал го шефът на историческия музей Павел Петков. Той бил първия, на когото откривателят се похвалил с намирането на мистичната пещера..
Спелеологът Минчо Гумаров, който е и учител в Кърджали, участвал в 4 експедиции в продължение на четири години, чиято цел била откриването, картирането и проучването на въпросната пещера в Източните Родопи. Търсенето започнало през есента на 1989-а, след което още 3 поредни години пещерняците бродили и оглеждали баирите. Разпитвали и местните жители, но без успех.
На 20 март 1994 година групата на Минчо се разприказвала с жени, които пасели кози. Попитал ли ги има наоколо пещера и те му казали как да стигне до нея.
Път обаче нямало и, за да си проправят, се наложило да изсичат дивия къпинак. Натъкнали се на старо черешово дърво, изправено точно пред входа на пещерата. Влезли тихо и предпазливо вътре и тъкмо нагласили компасите, за да уточнят посоките, се случило чудото.
Изведнъж мощен слънчев лъч пронизал студения пещерен мрак и озарил скалните потайности.
През 2002-а Гумаров започнал да убеждава професор Николай Овчаров, че се струва да види една пещера, която се намира върху платото. Археологът се ослушвал, но накрая склонил. Гумаров му обяснил, че мястото се намира съвсем близо до терена, който екипът на Овчаров проучва. Тогава той копаел една крепост до устието на река Боровица. Преди да тръгнат към пещерата археологът продължавал да се колебае. Причината била съвсем прозаична - двата и половина часа катерене по камънаците. Затова до последния момент професорът разпитвал Минчо защо трябва на всяка цена да види дупката. Гумаров увъртал - "Срам ми е да ти кажа". Накрая изплюл камъчето: "Прилича на вулва, на женска утроба".
През април 2002-а Овчаров склонил и тръгнал заедно с Минчо. Поканили още един журналист и един полицай от Кърджали.
Дори Гумаров, който много пъти преди това бил ходил до пещерата, трудно открил устието й, което дива череша прикривала добре. Влизането също се оказало приключение. Наложило се да ползват въже, тъй като отворът на пещерата бил на около три метра височина.
"Влизаме вътре, а аз продължавам да съм скептик", признава Овчаров. Още до входа обаче видял издълбаните тракийски ниши и скептицизмът му се стопил.
Скални ниши до пещерата.
Пещерата наистина прилича на една гигантска утроба, твърди археологът. Точно в 12 часа (астрономическо време) от процеп се промъква лъч, който се проектира върху пода. Очертава се слънчев фалос, който се насочва към вътрешността.
Местните хора наричат мястото тангардък кая - "гърмящата скала". На 16 метра, на тавана на пещерата е издълбан малък купол, който предизвиква силен акустичен ефект. Куполът "реагира" обаче само на ниски мъжки гласове. Цялата скала звучи като грандиозен музикален инструмент.
По-късно Овчаров довел от Киев известния археолог-спелеолог Тимур Бобровски. Когато той започнал да изследва пещерата се оказва, че разположението й е юг-север, като отворът е от юг. Дължината е точно 22 метра. До 16-ия пещерата е естествено карстова. Последните 6 метра са издълбани от човешка ръка.
В северния край е издълбана полукръгла ниша с дупка в центъра. Когато се погледне в дупката, се виждат всички елементи, включително и отвора, който представлява матката, разказва Овчаров.
Целта на траките била слънчевият фалос - лъчът, да достига до 22-ия метър на пещерата. През месец април, когато слънцето е на относително средна височина, той се спуска до 8-10 метра.
Само през януари и началото на февруари лъчът може да стигне до олтара.
Подобни пещери има още от каменно-медната епоха, в 4-то хилядолетие преди Христа. Свързани са с култа към женското плодородие. Дълги години археолозите търсят пещери-утроби, споменати от гръцки автори. За тях по писмени сведения се знаело, че са храмове на Богинята-майка. Култът се свързва с така наречения хиерогамия - вярата, че за да се появи Новата година според вижданията на траките царят трябва символично да умре. И да се прероди.
Траколозите описват този ритуал така: Царят се качва високо в планината, на скалите, където в жертва се принася едро черно животно - козел, кон или бик. Това символизира неговата смърт. След това влиза в символичен брак с богинята-майка, опложда я и така започва новия свят. Идеята е синът-любовник влязъл в полов контакт с майката, в пещерата-утроба. Това се извършва през януари-февруари, когато са и дионисиите, или вакханалиите.
Професор Овчаров е категоричен, че пещерата Утробата е светилище на великата богиня-майка, в което е изпълняван тракийския ритуал на жертвоприношението.
Скалното плато, в което се намира пещерата Утроба.
Вътре в пещерата не са открити никакви находки, но на платото над нея обаче иманяри се изровили статуетки. Местни хора показали на археолога Николай Овчаров керамични съдове и меден котел. Разказали, че в котела имало кости, които изхвърлили. Керамиката е от времето на Перперикон и Татул. Върху един от съдовете, намерени на тангардък кая има надпис на линеар А (критска писменост). Подобен е намерен и в Перперикон. Овчаров предполага, че над пещерата е имало селище.
Стигнахме до извода, че Перперикон е главният култов център с храма на Дионис. По всяка вероятност при Татул е погребан прорицателят, Орфей, а култът на тангардък кая е свързан с богинята-майка. Така се оформя триадата - прорицателят, главният бог и великата богиня-майка, казва Овчаров.
Археологът признава, че селището над пещерата Утробата не е проучено и ще бъде много трудно да се копае там, тъй като няма нито път, нито вода.
Заедно с община Кърджали Овчаров кандидатства по проект на програма ФАР за трансгранично сътрудничество в областта на културно-историческото наследство и се надява, че ако спечелят, ще могат да направят път до светилището. И да махнат табелите на местното туристическо дружество, на които пише: "Към вулвата".
Редактирано от пceвдoтpeзвeниk на 13.11.06 22:43.
|
Прочетохте ли тази статия...Бял кукер
