Българската култура с малки изключения е формирана етнографски в античността на местна основа. Изключенията можем да свържем даже исторически със заселници от север. Не искам да дразня излишно автохтонната дружинка и по тази причина само ще се позова на науката, че е известно кои музикални инструменти са донесени от север и кои са разнесени от нашите земи на север, запад и изток. Гъдулката за която на няколко пъти споменах се свързва не само етнографски със заселниците- славяни от север, но и исторически. Възможно е тези славяни, които са описани, че идват с гъдулките си да са наследници на античното население на съвременна Румъния, но това не е в моята компетенция, за да го твърдя. Съществуват поводи за такова мнение, защото гъдулката е твърде сходна с гръцката тамбура, а е известно, че траките също са ползвали струнни инструменти, които вероятно са били "липсващото звено" между "Севера и Юга". Това "липсващо звено" биха могли да бъдат и по-редките модели на инструмента, които се срещат в различни крайща на България. Запозната съм, че хърватските етнографи оспорват твърдението, че гъдулката е привнесена, но не съм проучвала какви са основанията им.
Но да ви отвърна на запитването. Като цяло съм скептична относно натрапваната ни история и имам съмнения относно структурата на пред-средновековната история по земите ни. Изхождайки от личните си наблюдения и специалността си смятам, че съвременното българско население е непосредствен продължител на културата на античното население по земите ни. Българската култура щеше да я има независимо от хан Аспарух и оскъдната му, но героична войска, която можем да свържем най-много с белодрешковците в македонската и най-много още две от етнографските ни области. Сега имам проблеми с интернета, но възнамерявам днес да отговоря на втория въпрос на нашия критик. Събрах достатъчно мнения от филолози, които са разнородни, но обясняват частично проблемите и от тях ще се разбере защо не съм очарована от идеята за такъв паметник.