Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 08:10 07.12.19 
Клубове / Наука / Хуманитарни науки / История Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Единосъщен и подобносъщен - що е то?
Автор Йoaн_Mизийckи (Чудотворец)
Публикувано28.10.06 12:27  



ЕДИНОСЪЩЕН И ПОДОБНОСЪЩЕН

Малко преди средата на ХIХ век руският църковен историк митрополит Макарий (Булгаков), автор на първата и досега все още считана за най-компетентна и най-подробна „История на руската църква“ , открива в Символа на вярата, даден на киевския велик княз Владимир Светославович при неговото кръщение, така както той се цитира в повечето стари преписи на руските летописи , вместо възприетата от Първия Никейски събор версия, която е приела и руската православна църква, един «еретически» вариант на текста, в който за второто и третото лице на Бога – Сина и Светия Дух – вместо «единосущен» е написано «подобосущен». Като обяснява това явление с някаква случайна грешка на преписвача или на съставителя на летописа, впоследствие грижливо изправена в късните преписи, той счита за изключено именно този «еретически» вариант да се е съдържал в Символа на вярата, даден от гръцките духовници на киевския княз, за който той е уверен, че е бил без всяко съмнение православния. Без да даде някакво обяснение за произхода на този текстов вариант и неговото значение, той счита въпроса за приключен и предпочита да не се задълбава в него – което не прави и в следващото издание на своята книга .
Само няколко години след митроп. Макарий въпроса за «еретическия» вариант на формулата при Символа на вярата в руските летописи засяга и руският историк акад. М. Л. Сухомлинов, като обръща внимание и на някои други особености в летописния Символ на вярата, на чийто текст той намира и по-различен вариант в т. нар. «Изборник Святослава 1073 года» – руски препис от Симеоновия сборник, за който се приема, че е съставен в България около 913-914 година . Този текст е по-обширен и негов автор е византийският богослов Михаил Синкел (ок. 760-846), който е бил отначало ерусалимски, а по-късно и цариградски патриарх и чието православие не подлежи на съмнение. В него обаче се дава православният вариант, при който за светата Троица се казва, че е «единосущна», а не «подобосущна», от което, според Сухомлинов, следва, че в руската – а също и в българската – църква са използвани явно паралелно и двата варианта.

Чак половин век по-късно със същия въпрос се занимава и П. А. Заболотски, който в една своя статия, посветена на чуждестранните извори за т. нар. «Несторова хроника» се спира и на съществените различия при двата варианта на Символа на вярата в руските ръкописи, като говори вече определено, че вариантът в руските летописи трябва да следва не само «полуариански» славянски превод, а и «полуариански» гръцки оригинал – без да поясни какво разбира под понятието «полуариански». На това твърдение на Заболотски се противопоставя П. Потапов в статия, също посветена на източниците на руските летописи , където твърди, че източник за текста на Символа на вярата в тях може да бъде само Символът на вярата в православната версия на Михаил Синкел, а думата «подобосущна» трябва да е само случайно недоразумение за което нито търси, нито дава някакво обяснение. Според него, във варианта от руските летописи може да има само погрешни думи, но не и погрешно учение, а тези погрешни думи трябва да са се появили в резултат от неправилния превод, при който думите ????????? и ?????????? са неволно и случайно смесени една с друга. А това се е случило, понеже, според него, Символът на вярата е преведен в Русия едва в ХІ век, а не е даден, както архим. Макарий счита, още при покръстването на Владимир. Естествено, Потапов не обяснява на своите благочестиви православни читатели защо руският преводач е трябвало отново да превежда този тъй важен богословски текст, след като по това време в Русия вече е съществувала и православната версия, която се предава в Симеоновия сборник, а за тази цел да се вземе за образец архаичен гръцки, и при това неверен текст.

С този въпрос, но вече от гледна точка на езикознанието, се занимава и известният руски филолог акад. Н. К. Николски, който в една своя студия отбелязва и наличието на тази «еретическа» формула в Символа на вярата, за която той пръв определя, че отговаря на «полуарианските» схващания за естеството на Бога-Отец, Сина и Светия Дух и обръща внимание на обстоятелството, че въпросният цитат трябва да произлиза от единствения стигнал до нас стар препис от Символа на вярата, като изказва предположение, че съставителят на летописа е допуснал грешка, използвайки „неправославен“ текст . Акад. Николски счита, че тази еретическа формула не може да се е съдържала в първоначалната форма на летописа и че летописецът я е взел отнякъде наготово. Той не се занимава с въпроса по какъв начин може да е попаднал «еретическият» текст у съставителя на летописа, нито пък уточнява и пояснява кога той е възникнал и какво се разбира под «ариани» и «полуариани», а също каква връзка може да има даденият на княз Владимир при покръстването му Символ на вярата с една ерес, за която се твърди, че е изчезнала повече от шест века преди покръстването на русите.

Също така добре известният изследовател на руските летописи акад. А. А. Шахматов коментира подробно студията на Николски , като от своя страна изказва предположение, че именно този текст от Символа на вярата се е намирал в първоначалната версия на руските летописи, но е бил по-късно цензуриран и изменен и в този изменен вид се предава в останалите преписи и всички техни нови варианти . Нито Николски, нито Шахматов се занимават повече с този въпрос, не правят и никакви опити да открият произхода на тази версия на Символа на вярата, като оставят впечатление у читателя, че не знаят нищо за него, а и това не ги интересува.

В същия смисъл са и коментарите на немските преводачи на руските летописи Траутман и Щурм при които се преповтаря твърдението на руските изследователи, че руският преводач неправилно е разбрал и превел гръцкия текст, смесвайки думите ????????? и ??????????, като вместо да употреби думата единосущьнъ пише подобносущьнъ. Единствен Г. Подскалски в труда си за богословската литература в древна Русия отбелязва, че за него е трудно обяснимо защо в Символа на вярата, даден на княз Владимир при покръстването му, два пъти се дава формулата «подобносущен» и то след като руският княз бива изрично предупреден да не се поддава на изкушения от еретици – дали причината за това не е просто механичното пренасяне на грешка в гръцкия оригинал, където е писано ?????????? statt ??????????? По-предпазливо се изразява Д. Лихачов, като отбелязва, че текстът от Символа на вярата в руските летописи „малко“ („несколько“) се отличава от текста в Изборника на Светослав от 1073 година чрез употребения в него «полуариански» израз подобносущьнъ вместо единосущьнъ, „навярно понеже преводачът погрешно бил прочел ????????? като ??????????“
През следващите години и десетилетия в научната литература не се повдига въпроса за някакви възможни еретически влияния върху староруското християнство, „следващо правилния и единствен верен път на православието“. Едва при честването на хилядогодишнината от покръстването на Русия този въпрос отново излиза на дневен ред. В посветената на християнизирането на Русия своя книга „Падение Перуна“, съветският историк Аполон Григориевич Кузмин отново се връща на него, като изказва предположението, че руската църква трябва да е изпитала силни влияния на арианството, „запазило се по средното течение на Дунав и след падането на империята на Остготите в Италия и от там повлияло в значителна степен върху ранното руски християнство“ .

Тази публикация дава повод на известния немски славист проф. д-р д-р Лудолф Мюлер (*1917), оглавлявал в течение на две десетилетия катедрата по славистика при университета в Тюбинген, да изследва веднаж за винаги изчерпателно този въпрос – също както по негово мнение той е разрешил още преди години веднаж за винаги и въпроса за участието – или по-точно „неучастието“ – на България в християнизирането на Русия.
Проф. Мюлер използва случая, който му се представя във връзка с честването хилядогодишнината от покръстването на Русия – международния симпозиум в Мюнстер през юли 1988 година – и изнася на него обширен и изчерпателен доклад , пет години по-късно отпечатан в протоколния сборник от симпозиума . Още в самото начало на доклада си проф. Мюлер отбелязва, че с него иска да допълни своята студия за йерархичния статут на руската църква преди 1039 година , където излага осем тези, с които е убеден, че оборва решително и окончателно всички изказвани преди това предположения и хипотези за покръсването на Русия от българската църква . За да не се създаде обаче впечатление, че руската църква може да е изпитала посредством България ариански влияния и по такъв начин, макар и индиректно, да се покаже, че тя е възприела и християнството от българската църква, той се счита задължен да анализира и изследва най-внимателно също и този въпрос.

Ако и повечето от изказалите се във връзка с тази тема автори да избягват да споменат каквито и да е подробности по «арианския» или «полуарианския» характер на еретическия неправославен израз в Символа на вярата, това съвсем не означава, че те не познават тези подробности – които би трябвало да са известни на всекиго, най-елементарно запознат с историята на християнската църква и с догмите на православието. Но явно не и на проф. Мюлер, въпреки че той е хабилитиран богослов. И вместо да се постарае да разбере кога, как и защо се появява понятието «полуариани («semiariani»), той посвещава по-голямата част от своя доклад, за да изследва доколко понятието «подобносъщен» е съвместимо или несъвместимо с догмите на православието. За него е маловажно от къде може то да е дошло – макар и според него то трябва да е възприето от руския летописец или от неговия протограф по-скоро съзнателно, отколкото несъзнателно. Той търси богословското му оправдание – в противовес на еретическата «арианска» форма на Символа на вярата, според която Бог Отец има различно естество от това на Сина и Светия Дух. И следователно понятието «подобносъщен» явно не е идентично на арианското «различен». При това, според проф. Мюлер, туй понятие може да се приеме като близко по смисъл до православното «единосъщен». Или поне непротиворечащо на него.

Разсъжденията на проф. Мюлер, които заемат по-голямата част от студията му, са наистина забележителни. Той анализира думите подобносущенъ и единосущенъ първо от тяхната филологическа страна, разглежда как думата единосущенъ се предава в другите «църковнославянски» текстове, като Супрасълския сборник и Синайския еухологиум и обръща внимание на обстоятелството, че при тези текстове за превод на думата ????????? няма единна установена норма. Отбелязва и че при превода на ????????? с подобносущенъ не се отрича единството на светата Троица, което се потвърждава по-нататък в текста на Символа на вярата с думите едино божьство, едино естьство едино сyщьство .
Разбира се, съображенията на проф. Мюлер са абсолютно правилни и верни – от гледна точка на логиката. И, естествено, понятието «подобен» или «подобносущенъ» няма нищо общо с арианското понятие «различен» – но тази дума не означава и „половината от еднакъв“, защото между «еднакъв» и «различен» разликата не е количествена, а качествена. Това е също така естествено и разбиращо се от само себе си – от гледна точка на логиката. Но не и от гледната точка на православната догматика! И той, хабилитираният богослов, няма никаква представа къде попада със своите логически заключения! А това е основният въпрос, довел до пълното разединение на християнството и разделянето му на православно и неправославно – осем века преди следващото разделяне в 1051 година, когато дотогавашната „православна“ църква се разделя още веднаж и вече окончателно на две враждебни помежду си църкви: източно-православна и римо-католическа.

(СЛЕДВА)

<>
<><>
<><><>
Вярата в учените е съвременното езичество.

Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Единосъщен и подобносъщен - що е то? Йoaн_Mизийckи   28.10.06 12:27
. * Re: Единосъщен и подобносъщен - що е то? Йoaн_Mизийckи   28.10.06 12:29
. * Библиографични и пояснителни бележки Йoaн_Mизийckи   28.10.06 12:29
. * Re: Библиографични и пояснителни бележки БaйПyдeл   29.10.06 10:28
. * Re: Библиографични и пояснителни бележки Rex_Mysorum   29.10.06 10:37
. * Re: Библиографични и пояснителни бележки Vencci*   29.10.06 10:42
. * Представяш ли си Rex_Mysorum   29.10.06 10:46
. * Re: Библиографични и пояснителни бележки БaшMaйcтopa   29.10.06 14:24
. * Ще измисля някакво решение Rex_Mysorum   29.10.06 14:33
. * Re: Библиографични и пояснителни бележки Vencci*   29.10.06 10:38
. * Re: Библиографични и пояснителни бележки Vencci*   29.10.06 10:49
. * Из родната проза: Rex_Mysorum   29.10.06 10:57
. * Re: Из родната проза: Vencci*   29.10.06 11:44
. * Re: Из родната проза: Rex_Mysorum   29.10.06 11:51
. * Re: Из родната проза: Vencci*   29.10.06 13:15
. * На кого му дреме? Rex_Mysorum   29.10.06 13:21
. * Re: На кого му дреме? Vencci*   29.10.06 13:39
. * Re: Из родната проза: koмитa   29.10.06 12:19
. * Re: Из родната проза: Vencci*   29.10.06 13:08
. * Re: Из родната проза: Vencci*   29.10.06 13:33
. * Re: Из родната проза: БaшMaйcтopa   29.10.06 14:28
. * Re: Из родната проза: Vencci*   29.10.06 14:40
. * Re: Единосъщен и подобносъщен - що е то? Last_Roman   28.10.06 12:56
. * Re: Единосъщен и подобносъщен - що е то? Йoaн_Mизийckи   28.10.06 13:02
. * Re: Единосъщен и подобносъщен - що е то? Vencci*   29.10.06 08:59
. * Re: Единосъщен и подобносъщен - що е то? Rex_Mysorum   29.10.06 09:29
. * Re: Единосъщен и подобносъщен - що е то? Vencci*   29.10.06 09:46
. * Re: Единосъщен и подобносъщен - що е то? Vencci*   29.10.06 09:55
. * Re: Единосъщен и подобносъщен - що е то? Vencci*   29.10.06 09:32
. * Re: Единосъщен и подобносъщен - що е то? Vencci*   29.10.06 09:51
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.