|
T.Jonchev
редовен
Обещах – правя го. Ето някои бележки по текста на Г.Ценов от неговата “Кроватова България и покръстването на българите”, изд. 1937г.
1.с.18. Авторът твърди, че името “vulgares” се споменавало още през IV – Vв. на юг от Дунава. “Vulgares” се споменава в Анонимния хронограф от 354г. – дотук добре. Но как от израза “Ziezi, ex quo vulgares” се вади извод, че българите били по това време на юг от Дунав? Всички споменати в този източник заедно с българите племена не са балкански. Какво е тогава основанието за това твърдение? Никакво друго, освен убедеността на автора, че българите са едва ли не автохтонно население на Балканския полуостров.
2.с.18: “никой от тогавашните (II-Vв. – бел.моя) латински и гръцки писатели не знаеше за съществуването на река Волга” – твърди Г.Ценов. Дали този човек познава трудовете на Клавдий Птоломей например, да не говорим за други?
3.с.19: авторът твърди, че не хуните били азиатци, а скитите. Но три страници по-нататък (с.22) срещам твърдението: “б) че хуните, които образували модерната българска държава, са скити или славяни”. Но ако ако хуните са скити или славяни, то би трябвало и да са азиатци, щом скитите са обявени за такива. По-горе авторът обаче предварително е
опровергал това.
4.с.21: Г.Ценов атакува извода, че Булга = Волга по следния начин: “Този извод е очевидно неверен, защото ония, които са живели покрай Волга, са се наричали скити, а не българи”. Дотук ни става ясно, че според нашия автор българите не са скити и следователно не са живели край Волга, където са живели скитите. Но Г.Ценов продължава така: “Той (изводът, че Булга = Волга – бел. моя) е измислица и за това, защото никой стар писател не е наричал българите турци или пък фини, самоеди и пр., а всички, щом е ставало дума за потеклото на българите-хуни, са казвали, че те са скити. Скитите обаче са живели от правреме покрай Дунав.” Хайде сега, нека някой да ни разясни какво смята всъщност Г.Ценов: а) българите скити ли са или не са?; б) скитите около Волга ли живеят или около Дунав?
5.с.22: правейки етимологичен анализ на имената “Кроват” и “Батбаян”, авторът заключава, че имената са славянски и прави извод, че българите са славяни. Е, прав е Стефан Младенов – това са етимологизации а ла Раковски.
6.с.22: базирайки се на “Именника” Г.Ценов заявява, че споменатият там Безмер бил князувал преди Аспарух “от двете страни на Дунава”. Но в “Именника” след записа за Безмер стои текст: “Тези петима князе държаха властта на онази страна на Дунава… И после дойде на тази страна Есперих княз…” Направеният извод е очевидно неверен и си задавам въпроса дали авторът е чел всъщност "Именника" или го познава в нечий доста неточен преразказ. Но работата не е в един отделен извод, а в метода – той е доволно неангажиращ, както може да се види и от бележките дотук, и от – убеден съм вече, макар още да не съм чел – следващите страници от книгата.
7.Понеже “Безмер” звучи славянски, оттук са направенини 3 заключения: 1) родът Дуло е славянски; 2) ако Безмер = Батбаян, това значи че и Аспарух е славянин, защото той е брат на Батбаян; 3) щом Батбаян и Аспарух излизат славяни, то всички българи са славяни. Има формална логика, но истина няма. А по-надолу стои напълно умопомрачително заключение: “Самата дума скити е славянска дума, която значи скитник или номад (прекрасна етимология! – бел. моя). Готите, хуните, славяните, българите, абарите, тракийците са скитски, т.е. славянски племена. Дори в началото на ХХ век да направи по подобен начин извод по толкова магистрален въпрос може да си позволи единствено лаик, какъвто е бил и Раковски – ако не знаете, той обявява за българин самия Наполеон, защото това личало от името му: “На поле он”.
8.По-нататък (с.32/35) Г.Ценов недопустимо смесва Тракийския с Кимерийския Босфор в стремежа си да докаже, че българите са живели на Балканите изначално и че античните и средновековни историци много добре са знаели това, но съвременните историци отчасти не ги разбират, а отчасти съзнателно ги преиначават. Тази смесица е накарала автора да направи поредица от идентификации, които освен че са смехотворни, са го довели до автопротиворечия, които той или не забелязва, или не иска да забележи, устремен към целта. И тъй:
8.1.Според него говорейки за Кавказ, Прокопий Кесарийски визира планина, която се намира на Балканския полуостров и която стига до дн.гр.Чорлу.
8.2.Г.Ценов идентифицира извиращата от Кавказ р.Хибриста с Марица (поради фонетичната близост с гръцкото име на Марица – Хеброс).
8.3.Понеже Марица извирала от Рила, това за Г.Ценов значи, че под “Кавказ” античните писатели имат предвид планината Рила.
8.4.Понеже в изворите се говори за скити, които живеят при Кавказ, авторът твърди, че те живеят на Балканите (очевидно е забравил, че няколко страници по-горе е казал, че живеят при Волга).
8.5.Понеже според него скитите = българите, следва извод – българите са си живели на Балканите, а не са пришълци в тези земи.
8.6.След като според него античните и средновековни автори под Босфор разбират само Тракийския, той поставя Кубратовите българи да обитават земите при Константинопол. Според него в обхвата на Кубратовата държава влизал константинополския квартал Галата / Пера (за него те са два различни квартала – кой знае защо). Дали някой може да приема тези твърдения сериозно? Мисля, че и през 1937г. не е било възможно.
А какво да кажем за това, че в резултат на всичките тези комбинации се оказва, че Рила се простира до днешна Източна Тракия – до град Чорлу (Цурулум, Цурулон)? Г.Ценов въобще не е забелязал тази географска иновация.
Решително ще ми трябва добър запас от нерви, за да продължа. Според мен Златарски е имал пълно право по отношение хабилитацията на този човек.
Виж, Resavsky, мен не ме притесняват толкова погрешните твърдения, тъй като всеки е в състояние да допуска грешки. Не в това е проблемът, а в методиката на доказване на тезите. От това, което прочетох (вярно, че не беше много - 35 страници), оставам с впечатление, че Г. Ценов стои много по-близо до Д.Съсълов и Й.Вълчев, отколкото до който и да било професионален учен. Чел съм автори от неговото поколение и по-ранни - от Дюканж през Мишле, Тиер и Вебер, та до нашите Сп.Палаузов и Дринов. Никой от тях не гради доказателства и аргументи по подобен начин. А и друго ми направи впечатление - не срещнах в тези 35 страници нито един изворов текст или споменаване на документ, който да е бил неизвестен в началото на ХХ век. Не знам какво е постигнал във Ватиканския архив Г.Ценов и какви оригинали е използвал, но единственият по-обширен цитат, който привежда (от Калиник, V в.) в първите 35 страници съдържа думата "Цариград", която е изключено да е присъствувала в оригинала. Според мен този текст той е ползвал в славянски (руски или български) превод.
|
Коментар?
