Името на селото е ГЕРМАН! Откъде-накъде решаваме, че коренът му е герм-, особено ако има убедителна теория, че идва от една от вариациите на името на Хермес?
Забрави ли, че сам приказваше за "тракийската дума герман"? Явно си се отказал от тази идея. А от Хермес как го докара, през руското Гермес ли?
Ти откъде знаеш от кой препис нататък се появява второто Л? Освен това второто Л изобщо не променя фонетично ситуацията. Имам и някакви подозрения, че с двойна Л беше само при Страбон. За другите трябва да проверя. Така или иначе ми се губи значимостта на този детайл.
Ти можеш да си имаш подозрения всякакви. С двойна л е на 300 места (напр. Тукидид, Демостен, Аристотел, Страбон и т.н.), а с единична - на 3, и трите много късни текстове. Но ако искаш, ще ти посоча тези три места, за да ги използваш в аргументацията си.
Да не забравя, с двойно л е и в повече от 400 оригинални надписа върху камък, които не са преписи.
"2. Не можеш да говориш, че Флегра е превод на Палене, след като името Флегра е по-старо."
Не е вярно, освен ако не ми намекваш, че предгръцкото население също е било... гръцко?!!
За разлика от теб аз не съм привърженик на намеци и манипулации. Просто ти съобщавам какво пишат старите автори по въпроса.
Споменато е в гръцки текст като друго име на Флегра. Никъде не пише, че гърците са кръстили местността. Те са я кръстили, но с името Флегра, което е превод на местното Палене.
Пише, пише, ама кой да чете.
тези глоси са предостатъчни да се мисли в тази посока. Което не се прави, а аз получавам търсения повод да си храча по ученоглавците.
Преди да храчиш, вземи прочети нещо. Например научи какво е "глоса".
Имам какво да кажа, но ще си замълча. Какво имаме и какво нямаме е комплексен въпрос. Някой нямат нещо, но други го имат, но понеже първите го нямат, е без значение, че вторите го имат. А вторите не го споделят с първите, защото в момента, в който първите го имат, ще стане мазало, което вторите не желаят. Така или иначе за вторите е без значение какво мислят и имат първите, защото каквото имат, вторите си го имат и им дреме на шапуната.
На това словесно бълнуване ще отговоря пак с орфическия стих:
Phthenxomai hois themis esti, thyras d' epithesthe, bebeloi.
|