|
Андрей Печилков: Да вярваме, че предстоящият Църковно-народен събор ще покаже зрелост
13 юли 2006 | 21:02 | радио "Фокус" - Смолян
Историкът Андрей Печилков пред радио “Фокус”– Смолян за историческото минало на Смоленската епископия и за бъдещето й в Родопския край
Фокус: Какви данни имате Вие като историк за съществуването на Родопска епархия?
Андрей Печилков: Както в политическите борби, така и в християнския живот Родопите са играли немалка роля в утвърждаване на религиозността на Балканите. Наши и чужди археолози и в миналото, и днес показаха и показват голям брой езически култови места, средновековни светилища и храмове, пръснати из рътлините на Родопската покрайнина. Особена е тяхната роля след приемане на християнството, независимо дали земите на Родопско са във византийски или български ръце. Култът към християнството е имал и продължава да има свое водещо място в духовния живот на хората. Във Филипи /Драмско/ каменен надпис говори, че при хан Пресиян /836-852 г./ Родопите са вече в пределите на българската държава. Оттам започва и християнизирането на тукашния регион. През всичките тези години родопските християни са били на почит и уважение от Православната църква. В историческите извори често се среща понятието Родопска епархия, в това число и сред подведомствените й епископии. Това добре е показано в един Синодик на Веверия /т.п, притурка 135/. В списъка на седемте епархии по времето на Лъв Мъдри /886-912г./ се споменава и Смоленската епископия, която влиза в диоцеза на Филипийската митрополия. От това време Траянополският митрополит се подписва и като Пасис Родопис, т.е. епископ на цяла Родопа. Тогавашната Филипийска епархия обхваща Родопите с няколко епископии, а именно: 1. Терио; 2. Полистон; 3. Беликияс; 4. Христопол; 5. Кайсерополис; 6. Анекторополис и 7. Смоленска. Византийският император Андроник 1 / 1113-1185г./ утвържадава Димотишкия епископ да се нарича "истински екзарх на Родопа".
Фокус: Къде е било местоположението на Смоленската епископия?
Андрей Печилков: При днешното село Смилян - община Смолян, където е бил центърът на епископията. Доскоро от тази святост са се съхранявали руини, но късогледата ни политика разрушава тези останки-светини. През XVII в., при Второто масово помохамеданчване, редом с разрушенията на църкви и манастири в Родопско била ликвидирана и Смоленската епископия - този свят факт за българщината в Родопско, чийто последен епископ, както четем в известния "Исторически бележник", е Висарион Смоленски, посечен от поробителски ятаган през 1670 г.
От времето на XVII в. остават легенди и предания за Смоленската епископия и в преписи на "Историческия бележник". Оттам научаваме и за героизма на родопските люде, които опазват своя български дух и българска идентичност. И все пак Смоленската епископия не потъва в забрава. Два века след грозните пристъпи на османските орди, името на Смоленската епископия отново възкръсва. През 1874 г. председателят на Русчушката българска община бил ръкоположен в епископски сан под името Нил Смоленски. В последните след масовите помохамеданчвания години, родопските християни били духовно прихванати както следва: Източните Родопи към Маронийската епархия, а Централните Родопи /сиреч Смолянския край/ - към Ксантийската епархия. Петър Иванов /Йоаниди/ - Минайков, родом от с. Пътеле, Леринско, Гърция от 1851 г. до 1861 г. е Ксантийски митрополит с духовното име Панарет. На 27 февруари 1871 г. е назначен от Цариградската патриаршия за Пловдивски митрополит на мястото на заточения Паисий, но като духовен служител на Цариградската патриаршия в Пловдивската община не го приемат и той е принуден да се върне и да живее в Цариград. През 1868 г. се присъединява към Българската екзархия, става член на Привременния български синод. От 1872 г. и до смъртта си - 26 ноември 1883 г., е пръв екзархийски митрополит в Пловдив и оттогава и до края на живота си има големи заслуги за утвърждаване на българската екзархийска църковност. Като Ксантийски митрополит - както сам той съобщава - е имал за задача да насажда гръцкия език в църковното богослужение сред родопчани и изобщо погьрчване на тукашното население. Затова ежегодно е посещавал родопските селища с такава цел, като искал присъствието му да бъде съпровождано с пищни тържества. Разбира се, борбеността на родопското благочестиво и родолюбиво население не приемало Ксантийския Панарет и сам той провидял, че тук живеят българи и само българи. След Ньойския мирен договор от 1919 г. се разкъсват жестоко верующите българи в Беломорието и в Родопите. Християните от Родопско се присъединяват към Пловдивската епархия, както е и до днес. За жалост българите-християни от Беломорската равнина останаха под чужда - гръцка духовна власт.
Братята българи-християни дълги години /че и сега/ тъгуват от духовната раздяла. Едните - отвъд днешните граници - чрез църковната институция загубват, или вече са загубили своята българска духовна принадлежност, а другите, българите в Родопите, които са останали в лоното на Пловдивската митрополия, не можаха да бъдат напълно обхванати от християнска ласка поради голямата територия, тежките теренни условия, отдалечеността - особено в миналото - на пловдивските висши духовни лица. Или както бе казал за родопчани един от благочестивите духовни предци "Аз не познавам своите и те не познават мене". А в същото време този духовен пастир и йерарх им е нужен за духовна топлота и кураж.
През 1921 г. при управлението на Александър Стамболийски, родолюбивите и будни родопци поставят въпроса за възстановяването в Родопско на своя, самостоятелна епархия. В искането се съобщава, че епархията трябвало да обхваща цялото корито на р. Арда, коритото на р. Кричим до с. Тъмръш и коритото на р. Асеница до с. Наречен. В искането си родопчани поставили въпроса епархията да се именува не само Смоленска, но Смолено-Рупска. Гласът на родопчани бил чут от Съборния църковен съвет. При обсъждане на проекта за новия екзархийски устав, който следвало да се приеме на Църковния събор през 1921 г., съветът дава своето съгласие да се възстанови някогашната Смоленска епархия. Екзархийският проект на устава в този си вид е представен за разглеждане на Църковнонародния събор, състоял се през месец май същата 1921 г. Правилно в проектоустава е вписано не разкриване, а възстановяване на Смоленската епархия така, както се съобщава в Историческия бележник. Същата трябвало да обхваща населените места от Смолянско, Златоградско, Ардинско, Девинско, Рупчоско. На 27 май 1921 г. в свое заседание Църковно-народният събор приема на второ четене нов член от Екзархийския устав под № 4. В този член се изброяват епархиите в България, от които 14-та е Смолено-родопската. Според решението на Църковния събор и Екзархийския устав Смолено-родопската епархия включвала четири архиерейски наместничества, които обхващат тогавашните Пашмаклийска (Смолянска) и Мъстанлийска (Момчилградска) области, както и Кърджалийската и някогашната Рупчоска околии, без няколко крайни села, които са по-близо до Пловдив. По време на Църковния събор се развиват дебати. По предложение на Стефан Чакъров, делегат от Кърджали, съборът определя за постоянно седалище на Смолено-родопската епархия с. Устово, сега квартал на Смолян. Предвидено е било да се разкрият архиерейски наместничества в Чепеларе, Кърджали, Даръ-дере /Златоград/ и Ортакьой /Ивайловград/. Дебатите, които са се разиграли по време на съборните заседания, представляват интерес. В защита и за възстановяването на епархията аргументирано са се изказали правителственият делегат Недялко Атанасов - тогава министър на железниците в правителството на Александър Стамболийски, Стефан Мариянополски, както и делегатите Рашко Пройчев Маджаров от Копривщица - бивш министър /1918 г. - на земеделието, 1924 - на правосъдието, 1924-26 и 1928-30 г. - на железниците/, Георги П. Анастасов - Пашата от Устово, Д.П. Николов и Стефан Чакъров - и тримата представители от Родопския край.
Фокус: Имало ли е противници за създаването на Смолянската епархия?
Андрей Печилков: Да, даже и самият докладчик на управителната комисия епископ Павел Драговитийски, а също така Стоян Пенчев Костурков от Панагюрище - общественик, министър на просветата / 1918, 1945-46 г./, министър на железниците /1931-34 г./. Въпреки тези противодействия, духовната правдива сила надделяла. Църковно-народният събор от 1921 г. приема разкриването, т.е. възстановяването на Смоленско-родопската епархия. За съжаление в последните години, вероятно с оглед динамичните събития, тези справедливи искания на родопските християни не са били осъществени.
Фокус: И днес отново е поставен този въпрос...
Андрей Печилков: И справедливо! Защото първо трябва да се възстанови един исторически факт - Смоленската епископия. Второ - за да бъдат равнопоставени двете верски групи - областно мюфтийство и митрополия, или епископия, с ранг на митрополия. Освен това Смолян е побратимен град с Ксанти. В съседния град отвъд границата действа митрополия, а в Смолян - не. И още повече, че този месец се откри величествен храм “ Св. Висарион Смоленски” - един от най-големите в България. Имаме добри условия църковният пратеник - митрополит или епископ - да разгърне богоугодна народополезна дейност в името на българската идентичност. Да вярваме, че предстоящият Църковно-народен събор ще покаже зрелост!
|
Ще дадем ли отпор в Родопите?
(български)
