Всъщност много често етнонимите ги дават съседите.
Баба му го е научила от албаноезичните. Те са наричали българи (в езиков смисъл) българоезичните. Стимулирането на употребата на този термин обаче всъщност идва от гърците. Не случайно топоними с такъв корен има най-много в контактната езикова зона в южна Македония. През 13-14в. под влияние на представите за второто българско царство елиноезичните наричат вулгари (в някои северни диалекти и булгари) всичко което не е елиноезично - славянобългари, власи, арбанаси, кумани и пр.....
Така е и през 15в. има категорични сведения например за власи в северна Тесалия, които понякога са наричани българи (когато трябва да се подчертае, че говорят на някакъв простонароден език, който не е елински). )От там нататък все по-често се е правела разлика в елиноезичните среди между български (славянски), арванитски и влашки, поради което терминът БЪЛГАРИ (ВУЛГАРИ) остава преди всичко за славяноезичното население. От там се популяризира като параетноним и в средите на самото славяноезично население, по-осезаемо в най-южните части на Македония (без самото то да го е схващало като етноним, а по-скоро като термин, указващ техния роден език) До тук щрихирах първата линия на разпространението на етнонима БЪЛГАРИ, въприет в последствие чрез гърците и от албанците и армъните. Втората линия идва от сърбите, които са означавали с този термин славянското население в Македония и Поморавието. Всъщност спорно е като се има предвид популярната форма бУгари (село Бугарин, Бугариово) дали всъщност сръбското посредничество за утвърждаване на етнонима не е по-силно и по-непосредствено от гръцкото.

Другото разпространение на този етноним идва от географска област БЪЛГАРИЯ (Мизия). Почти всички западни географи и картографи я наричат така, което пък спомага през 18-19в. просветените жители на Северна България да го възприемат като свое етногеографско понятие, независимо и по друг път от Македония.

Трета - четвърта- пета линия - Паисий, Софрония, Юрий Венелин, Русия (Болгарское земское войско и т.н)

Следват българските училища, екзархията, държавата БЪЛГАРИЯ със своите иституции, исторически митове, кодифициран език, национална култура и пр.

Всеки славяноезичен мюсюлманин в Южна Албания знае, че е българин, но не влага нищо в това (освен че това е означение че той говори собствен език, различен от албанския и че самите албанци го наричат български), както и всеки армън знае че е влах, но не влага нищо в това (така го наричат славяните и гърците, имайки предвид че говори собствен език различен от техния).

ЛОКАЛНИ СЪЗНАНИЯ
Иначе, използването на термина БЪЛГАРИН от един охридчанин, от първата половина на 19в. не е достатъчно за да чувства за свой сънародник един Търновец или Габровец За обикновения Охридчанин, дори прилепчанина е бил чужденец. Българин за него е звучало така, както на мене сега ми звучи, славянин, балканец или европеец.
Терминъту, че някой е българин просто е давало информация за друг българин, че човекът не е влах, не е грък и с другия човек лесно или що годе би се разбрал като и двамата използват домашните си езици (диалекти).