|
bTV Репортерите
Тайните строители на съвременна България
Репортер: Теодора Енчева
Оператор: Благой Момчилов
От 24 юни слънцето започва да умира и годината вече клони към зима. Посред горещото футболно лято избрахме да ви разкажем една история, която има общо с началото на края на астрономическото лято. Този край започва на 24 юни, когато според народната традиция се чества Еньовден, а според православната църква е рождения ден на Йоан Кръстител.
И двата празника са важни за едно общество в България - обществото на масоните. Чували сте за тях да казват, че са свободни зидари, или бабите ви са ги наричали франкмасони, или още по архаично фармасони, но малко знаете за тях. Защото тяхната история започва много отдалеч.
Някога, много отдавна, имало истории, които започват с един рицар и една дама. В тъмните векове, когато било неприемливо мъжът и жената да живеят заедно, ако не са обвързани в брак, е имало място, където свършва властта на империята, където идолите не са на почит, а фетишите предизвикват смях. Тъмни, причудливи и недостъпни места - кабинетът на философа, храмът на свещеника, подземието, обитавано от член на някоя секта. Тъмните места, за тайното знание и умение - ревностно пазени от официалните институции и от непосветените.
Около тези рядко докосвани от дневната светлина места, се раждат тайните общества. Някои съчетават научните си търсения с религиозни догми. Други търсят ново устройство на обществото и отношенията между хората, искат да изградят идеален храм на прогреса.
В онези времена знанието било по-ценно от злато и затова трябвало да бъде пазено в тайна. Въплътено в мистични образи и схеми, прикрити чрез символи и закодирано. Знанието било предавано единствено и само сред членовете на малобройно общество, посветените в него. Масоните запазват тези мистични образи и схеми и ги превръщат в свои уникални ритуали.
Филантропска институция, която се стреми да осъществи определен идеал за обществен живот. Това пише в речниците за масонството. Масонството се появява през средновековието под формата на орден или братство, възникнало върху старите мистични сдружения, които прераснали в стройна организация през ХVIII век.
Масонството и в миналото и днес е по-скоро затворено, а не тайно общество, което спазва древни, и непознати за съвремието, традиции.
Гл.ас.Александър Николов, историк: “Най-често се цитира едно находище Деар Медина, от 50-те години, където са разкопани гробници или може би дори параклиси на една особена група от строители, художници, гравьори, свързани с двора на фараоните, чието дело са едни от най - известните паметници на Египетската цивилизация. Постигането на тези резултати е било възможно на базата на специално и често пъти тайно знание и често пъти Египет се смята за прародината на аритметиката, на геометрията, на математическите науки, науки които са тясно свързани със строителството.”
Особено значение за изграждането на масонството имат древноезическите тайни общества на Халдея, Египет и Елада - митраисти, гностици, орфици, питагорейци. Йерархията в организацията, ритуалите на посвещение и пазеното в тайна на основните символи и ритуали се опират на Елевсийските мистерии в древна Гърция, свързва се с култа към Богинята Деметра.
Обвитите в мистика масонски средновековни братства приютяват вярващи християни, чиито представи за религията са по-различни от тези на официалната църква. Сред основните масонски символи са петолъчката и шестолъчната звезда, а зидарската терминология и ритуали в ложите, се обясняват с легендата, че масоните са наследници на строителите на Вавилонската кула и Соломоновия Храм. Тази легенда и днес предизвиква объркване - религия или философска система е масонството?
Димитър Недков: “Това е една методология за начин на живота, за формиране на отношение на човека към живота, и може би най-вече за създаване на оная съвършена методика, която може би е заложил Твореца при създаването на човека, която да урежда и да способства човешките взаимоотношения, и която вече може би 21 века все още не е приложена, имайки предвид как се развиват човешките взаимоотношения и последствията от това.”
Основният масонски принцип е идеята за свободата.
Всъщност идеята за свободата в масонството може да се обясни с идеята за щастието. В легендата за древногръцката богиня на земеделието Деметра, която била щастлива само три месеца в годината, когато имала възможност да бъде с любимата си дъщеря. В тези три месеца земеделските култури покълвали, израствали и узрявали, а заниманията със земеделие, позволили на хората да водят уседнал живот и да се занимават с философия и изкуство. Това хармонично съчетание на духовното и материалното начало изпълвало древните гърци с щастие.
Стремежът към щастие се превръща в стремеж към съвършенство. А съвършенството винаги изисква усилия и саможертви.
В един от ритуалите в масонството има символичната саможертва, която завършва със символична смърт.Тъкмо тези ритуали се пазят в дълбока тайна и масоните винаги припомнят колко интимна е тя.
Димитър Недков: “Тайната е именно в това, да запазиш дълбоко в себе си онова преживяване, което ти изпитваш, онези усещания, които ти преживяваш, когато ти минаваш през този ритуал на посвещаване. Посвещаването е доста различно от членството, от записването, за да членуваш в нещо.”
Посветеният в масонството Николай Младенов, доскоро говорител на СДС изпита на собствен гръб разликата между принадлежност към една политическа партия и принадлежност към една идея. В случая идеята на СДС. Младенов подаде оставка като говорител на СДС заради най-ниските изборни резултати в историята на организацията, свързана с началото демократичните промени в България след 1989-та г.
Николай Младенов: “Това беше най-голямата свобода да направиш този избор. Решението да подам оставка го взех още в нощта на изборите, защото не можеш да загубиш изборите и да не подадеш оставка.”
Николай Младенов е от поколението на 30 годишните в българската политика. И на пръв поглед няма нищо общо с Йордан Ведър - най-добрият професор по реторика у нас. И двамата са масони, макар и от различни ложи, имат роднини масони, и са встъпили в братството на свободните зидари приблизително на една и съща възраст.
Йордан Ведър: “На мен ми се струва, че аз духовно принадлежа към това общество към моята 30-35 годишна възраст. Тогава започна да се променя отношението ми към света. Първо аз разбрах, че не съм пъп на мирозданието, че краткото време, за което се намирам на земята ми е подарък и че на този подарък аз трябва да се радвам, и че този подарък не само трябва да радва мене, а и хората около мене. Едно от нещата, които престанах да правя е да налагам собственото си мнение на другите.Тоест разбрах, че няма една истина.”
Според проф. Ведър висша форма на хуманизъм е да даваш и да създаваш, но без да се афишираш. Масонската доктрина преследва идеални, а не материални цели. Стъпките на братята по пътя към съвършенството са много трудни. Според проф. Ведър тези стъпки трябва да бъдат и обществено полезни.
Йордан Ведър: “Масонът е съвършеният гражданин на страната си. И бидейки съвършен гражданин на страната си, той може да стане съвършен гражданин на света, ако някой си мисли, че може да стане съвършен гражданин на света, без да е съвършен гражданин на страната си, той просто се заблуждава.”
За да се избегнат подобни заблуди от новопостъпващите в братството се изисква да са навършили 21 години. Въпреки това младите мъже дори и не предполагат, че посвещаването в масонството, е респектиращ ритуал, изпълнен с алегории, които се движат по ръба на страха и доверието.
Йордан Ведър: “Моето усещане беше за някаква форма на пътуване, някаква форма на движение, в каквото ти не знаеш точно какво трябва да отидеш и какво да направиш или къде да отидеш, но трябва да се довериш на тези, които знаят. Като го преодолееш това вече усещането, за това колко е важно, когато ти правиш нещо да имаш доверие на хората, с които го правиш е много по-силно. Това е първият урок, който аз извадих за себе си.“
В масонските общества братята строители се учат как се изгражда доверие, но в гражданските общества доверието между хората липсва. Липсата на доверие е едно от най-ярките проявление на отчуждението между хората в консумативните общества на 20-ти и 21-ви век. Векове наред масоните защитават идеала за свободата, братството и равенството между човеците.
Малобройни, но влиятелни масоните най-често предизвикват страх у голяма част от хората. Страхът от масоните в 21 век само на пръв е смешно. Страхът е предаван от поколение на поколение и като че ли няма скоро да си тръгне.
Русе е градът, в който масонското братство, се е зародило у нас. Тук през далечната 1880 г. Иван Ведър - прадядото на проф. Йордан Ведър, учредява първата редовна ложа Балканска звезда.
Димитър Недков: “Масоните са сводните мъже с авторитет и влияние в обществото през миналите 18-ти, 19-ти и 20- ти век. Масоните в България били монарсите, висшите духовници, министър-председателите, генералите, банкерите. Масони са били учителите, лекарите, архитектите и пощенските чиновници.Знаменитият публицист Симеон Радев, който също е посветен в масонството, описва делата на своите братя и за първи път ги нарича Строители на съвременна България.
На Симеон Радев масоните дължат нарицателното си име строители на съвременна България. Но властта на масоните и влиянието им върху процесите в политическата, икономиката и културата в България, се превръща в опасност за официалната власт. През 1946 година лидерът на комунистите Георги Димитров нарича франкмасонството национална опасност. Шест години по-рано през 1940 година монархът Цар Борис Трети подписва указ за Закона за защита на нацията. Около половин век българското масонско движение е извън закона.
Николай Младенов : “Стана ми интересно защо са ги забранили. Стана ми интересно какво пък толкова има. Доста от тия страхове, които съществуват в обществото, до голяма степен идват оттогава, и ако се замислиш какво беше в България 90-93 година и като кажеш неправителствена организация и значи някаква подривна дейност. Хайтов бе измислил думата отродители за т.нар. гражданско общество, защото работи против интересите на държавата.Това са някакви тотални измислици.”
Не всички Строители на съвременна България в книгите на Симеон Радев са били масони, но не са имали никакво съмнение, че градят новата българска държава, че се усъвършенстват като личности и че желаят и синовете им един ден да направят същото - за себе си и за страната си.
Макар преследвани от официалните институции, масоните винаги са се стремели към властта. Да попаднат в йерархията на властта за хора с ценностната система на масонското братство е напълно естествено. Работейки в масонските работилници върху моралните си устои, масоните израстват като формални и неформални лидери в обществото. Често масонството се предава от баща на син. Както в семейството на проф. Йордан Ведър - почти всички мъже принадлежат на обществото на свободните зидари.
Проф.Йордан Ведър: “Очевидно е заразно и се предава генетично. Имаше един период, в който в къщи не беше прието да се говори за тия работи. Все пак съгласете се - един, двама, трима, минали през Народния съд обявени за врагове на народа, врагове на републиката, защото били малко по-образовани, съгласете се, че при това положение съществува известна цензура, даже в къщи. Родителите ми са се бояли от такова нещо, да не би това, което те приказват, да не би аз да изпея някъде това, което те приказват. Това е кошмар, който колкото и да го обяснявам сега на внуците си, те не могат да го изберат.”
Как да се обясни факта, че в началото на 21 век масоните у нас са разделени, защото спорят коя е легитимната Велика ложа на България. Това също не е лесно. Този спор продължава вече 6 години и шансовете за единение в братството не изглеждат големи, независимо че от реактивирането на движението у нас вече минаха повече от 10 години.
Димитър Недков : “Това е нормално състояние на ония масонски общности, които функционират в обществена среда, раздирана от противоречия, каквато по време на незавършилия според мен преход. Преходът в България не е започнал по отношение на човешките взаимоотношения, преходът в България не е започнал по отношение на принципите на толерантност, на взаимоуважение, на поставянето на ония цели, които карат човек да пренебрегне вътрешния егоизъм, да пренебрегне търсенето на успех чрез противопоставяне на другия така че няма как при това положение, когато имаме едно общество абсолютно раздирано от противоречия на политическа, икономическа и социална основа и самата масонска общност, тя да постигне дори и 20 % от смисъла на нейното съществуване.”
Смисълът на съществуването на масоните е да бъдат строители на храма на прогреса в българското общество. Да се борят със сенките на миналото и да приемат светлината на бъдещето. Посветени ли са в тази тежка борба, възлагат ли й надежди или ритуално пазят тайната за собственото си съществуване. Могат ли всъщност масоните, наши съвременници да се нарекат строители на съвременна България, като братята си от времето на Симеон Радев.
Йордан Ведър: “Това прозвище не е нещо, което имат право да носят просто защото са членове на братството на свободните зидари, всички масони.Строителите на свободна България преди 130 години не е задължително да бъдат масони. Но ако ти си масон ти си задължен, ако не строиш голямата сграда, да създаваш оная тухла, с която този, който има мислене на архитект ще гради сградата.”
Димитър Недков: “Ако някой каже, че нещо не се прави, и не се строи в тази държава и в прекия и в преносния смисъл, то означава, че той има само историческа представа за държавата.”
Николай Младенов: “Това, че в България масонството се възроди, е много хубаво, защото това показва, че след всичките тези промени и размирици в обществото започва да уляга. Вече започват да се създават едни връзки в обществото, които са не само като гилдии, започват да се преливат тези неща. И това, фактически, което масонството дава на обществото е някакъв вид спойка на стабилност на това общество - спокойно планирано, хората могат да гледат напред за бъдещето си, че утре ще рухне валутата, ще падне правителството и държавата ще спре да съществува.”
Предизвикателствата на глобалния свят коварно подмамват посветените в братството. Възможно ли е българските масони да са станали граждани на света, преди да са успели да станат граждани на страната си. По света милиони граждани са строители на своето време. Тях ги наричат масони без престилка - тоест непосветени. Посветените в масонството знаят, че съграденото от непосветените не са благодарение на масонското движение, а благодарение на прилагането на масонското усещане за света.
Умира или се ражда масонството в България, времето ще покаже.
Младото поколение - от 25 до 45 годишна възраст - все по трудно намира пътя до ложата, до мястото, където хората се събират, за да общуват и да практикуват човешките взаимоотношения. У нас, в Европа и в Америка връзките между младото и старото поколение в масонството се късат. Когато младите скъсат връзката със старите, намалява значението на символите в жестовете, ритуалите и думите, а на тяхно място идва сянката на съмнението в доброто, настъпва тържеството на злото и разтлението.
Вечният човешки стремеж към свобода, равенство и братство е тук. Историята на една дама и един рицар продължава. Историята между тях дава и взима - любов, закрила и помощ. Стремежът към съвършеното единство води човеците през вековете.
Поздрави
|
Масоните - bTV Репортерите [re: koмитa]
