Но без държавата като източник на принуда, колко хора ще тръгнат доброволно да заделят от времето и материалните си богатства за нуждаещите се? В какъв размер и колко често? Хората, които биха го правили само от дъжд на вятър, за успокоение на съвестта?
За да функционира нещо такова, трябва въобще да изчезнат всякакви големи административни и обществени образувания. Единственият начин всеки да върши необходимото повече или по-малко доброволно, е общността, в която живее, да упражнява "морален" контрол над живота на отделния човек. Значи да се върнем на равнището на селца от по 200 души, където всеки знае всекиго. Оставяйки настрана икономическите последици, това би значело, че (без организация с широк териториален обхват като държавата) ако по някаква причина се появи неравномерност в нуждата от, да ги наречем, "помощи", едни региони ще издъхнат, докато други благоденстват.
Не мисля, че може с толкова лека ръка да се отрече нуждата от посредник при разпределението на ресурсите в лицето на държавата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите