Приема се , че курганците преди оформянето им първоначално са били ловджийски поселения в степната област някъде около Волга. Постепенно се превръщат в номадо-скотовъдни общности опитомили коня. В един период те са между Дунав и Волга. Допуска се една микрообщност от курганци да е достигала численост 1000-2000 души Тя е била със строго организирана йерархическа структура, въпреки наличието на социална хомогенност. Това е станало задължително заради бита на едно номадско микрообщество - организация свързана с опазване на стадата от други подобни микрообщности, вземане на решения за посока на движение, перманентно водене на малки войни с други микрообщности и т.н. Същевременно се развива и силно чувство за солидарност и сплотеност в рамките на микрообществото, но и чувство за индивидуална отговорност пред него. Тези микрообщности са били в едно непрекъснато движение. Така например една общност, ако се локализира около Азовско море, след десет години може да бъде около бреговете на Волга, а след още 20 около Дунав. Движението е налагало непрекъснато общуване с други себеподобни и е водело до конвергения на езиците им или до създаване на интердиалект - праиндоевропейски език. Тъй като със времето числеността им се е увеличавала, горепосоченото пространство, идеална среда за техния пастирски бит, вече не е могло да осигури жизнена среда за всички. Някои общности временно ситуирали се в перифериите на тази степна територия, под натиска на по-силни съседи, периодично са "изплювани" и изхвърляни от естествената им среда. Част от тези "аутсайдери" са изхвърлени в горска и блатиста Европа, която в южната и централната си част заселена с неолитни земеделци. Там бързо се приспособяват и от аутсайдери стават "рекетьори" или "охранители" на слабоорганизирани мирни селища на неолитни земеделци. За около 1000 години този процес обхваща всички неолитни земеделци до Атлантика. Неолитните земеделци са много по-многобройни от курганците, но нямат тяхната организация, придобита от перманентно движение и войни в прародината им. Неолитните говорят на много езици, като един език обхваща територия от не-повече от 20-30 хил. кв. км. и е неразбираем от други, въпреки че другите може да говорят на езици които да им са далечно-сродни. Дори в една такава малка езикова територия от 20-30 хил кв. км. , в която има няколко или няколко-десетки земеделски селища - всяко селище говори на различно наречие, което е трудно за разбиране от жители на селище което не е непосредствено съседно. Тук почва индоевропеизацията - езикът на курганците се утвърждава като "лингва франка" защото:
1. Те започват да властват над неолитните
2. Неолитните говорят стотици малки и неразбираеми по-между си езици (дори и относително сродни по между си, но неразбираеми)
3. Езикът на ИЕ поне от 5 до 3 хил. пр.н.е. въпреки, че е имал различни диалекти, не е имало проблем знаещите го да се разбират.

В обществата на прото -елини, траки, келти, илири, хети, още в началото има кастово деление и те не са хомогенни общества, като в общи линии потомците на курганците стават властващата върхушка - племенни водачи, войни, жреци и пр., а потомците на неолитните - производително съсловие.

В Скандинавия и северна Германия между преселилите се там праиндоевропейци и местни ловци и риболовци, последните многократно превишаващи първите по численост, ИЕ език също става лингва франка. Само, че там местните по-скоро започват да подражават по-бит на малобройните преселници и се сливат с тях в хомогенни маси които: - за дълго се запазват хомогенни социални структури; - запазва се и се развива организацията и социалните качества на пришълците от степите. Прагерманците задълго запазват и скотовъдния бит и структурата на пра-ИЕ предшественици. Неудобната горска околна среда се компенсира със създаване на нови пасища, чрез предизвикване на големи пожари.

При индоевропейските предци на праславяните нещата стоят малко по различно. Техните предци са едни от рано изхвърлените от северочерноморските степи номади в съседни блатисти територии. Там те изцяло са сменили своя бит, но са предали езика си на местното риболовно население. Вероятно обаче става въпрос за постепенни заселвания на малки групи от маргинализирани праиндоевропейски елементи - части от разбити във номадски войни общности изгубили стадата си и частично популацията, изгубили и степната си социална организация и традиции. Там, на новите територии, те се смесват с малки групи ловци и риболовци, като също им предават езика си. По- късно, въпреки, че нямат биологична връзка с неолитните земеделци и германците и славяните се приучват към земеделие. Усвояването на подсечното земеделие е от изключителна важност за славяните и в края на краищата е една от причините за "славянския етнически бум", но това е друга тема.

Редактирано от gioni на 14.03.06 21:50.