слуховете, май пак са крайно преувеличени :)


има логика в древността този тип танц да има връзка с бойната техника, но не в смисъла, в който си го представяме заради източните бойни изкуства :))

по-скоро го виждам като умение да се ходи в такт на музика, запазвайки синхрон в бойния ред - т.е. аналог на маршируването. спартанците и т.н. нали са вървели в поход с песен и в крак? всичко това има много полза при пеши бой, но е силно безмислено при наличие на конница. въобще - съответства на доста ранен етап.

сещам се веднага и за още една естествена функция - театралната драматизация. големи хора се събират на празници, когато се пеят песни с митологичен и епичен характер - едно драматизиране на конфликтите, при това с участие на "зрителите" е естествено; при това положение хората не са бойна стъпка, а стилизация на такава - театралното й представяне

не на последно място - всяко умение влече със себе си естествения стремеж към себеизтъкване и конкуренция. да вземем например танцът със саби - най-логичния пример за "боен" танц. макар, че крие подобие с реални бойни техники, изпълнението му има повече характер на хвалба с акробатични умения - той не изразява действителни удари и защити, а фантастични такива - със стилизирани подскоци и движения, които да възхитят зрителя с ефектността си. дори и да е започнало като изтъкване на бойни умения, превърнало се е в изкуство само по себе си и не бива да се разглежда в контекста на предполагаемия си произход

"oh romeo? yeah, you know I used to have a scene with him."