Исмаил Кадаре, албанският Нобелов лауреат, е абсолютно велик в книгата си за кръвното отмъщение.

Тук имаше снимки, много сладки между другото, в които един позна себе си, друг - дъщеря си. Че си приличаме чисто външно - то си е ясно, обаче колко сходни са балканските литератури, написани на абсолютно различни езици, от представители на народи, които не са имали последните векове кой знае какви връзки помежду си. Имам чувството, че има някакво особено балканско светоусещане, народопсихология, която се е заложила някъде много отдавна, когато да се преместиш от единия край на Балканите на другия не е било кой знае какво събитие и когато в един град или в една местност по правило!, а не по изключение са живели по 4-5, че и повече различни етноси, говорещи различни езици. Ако се сменят имената и топонимите в книгите на Иво Андрич или на Казандзакис примерно, можеш да останеш с впечатление, че ги е писал някой втори Радичков.