|
На вниманието Ви предлагам полу-документален полу-художествен разказ за нещо случило се в годините 1945-1948. Макар на моменти да звучи като анекдот, покрай всичко друго, за което ще стане дума, това си е начинът, по който се определя и съдбата на България за десетилетия напред. А другото, за което ще стане дума, засяга най-вече Гърция и Чехословакия. Да отбележим, че преди втората световна война Чехословакия е била една от най-развитите страни в света, а Гърция си е била просто балканска страна, доста по-бедна и от България.
Протоколите от Ялтенската среща на върха, където се е обсъждало бъдещето на Европа, бяха публикувани преди няколко години след изтичане на срока им на давност.
Давам думата на домакина, товарищу Сталину.
“Подведем итоги, Господа. О Греции договорились: признаю Вам 75% влияния на послевоенное устройство этой страны, пусть Советскому союзу останется 25%. Договорились и о Болгарии: Вы признаете мне 75% влияния, Вам 25%. А вот о Чехословакии к договоренности так и не пришли. Г-н Черчилль и г-н Рузвельт, ссыллаясь на интерессы бизнесменов своих стран, настаивают на больший процент влияния, чем Мы можем согласиться. Пойти на уступки, касающиеся страны, лежащей на пути Красной армии к Берлину, Советский союз не может. Поэтому не возразите записать в протокол 50 на 50% влияния союзников на послевоенное устройство Чехословакии. На этом и нашу встречу можно закончить. Господа, нас ждут фотографы.”
Сега да погледнем какво става по това време и малко след това на юг-югозапад от България.
Гръцките комунисти захващат гражданска война: борят се и те да се гушнат под крилото на мустакатия Бащица и да застроят и те социализъм-комунизъм. Страничен наблюдател от началото на 21 век би си казал следното: “Глупостта, дето ходи по хората, е безгранична.” Все пак, най-вече от учтивост, нека да проявим разбиране и да уважим тогавашните стремленията на гръцките комунисти. Юнашки се борят те, един другиму генералски звания си раздават и армия организират, територии удържат, из тези територии портрети на Бащата на народите окачват.
И рече тогава товарищ Сталин на дружето Тито: “Разбрали сме се с онова пиянде Димитров - твоя е Пиринска Македония. Но не бързай, адаш, да я заемаш, че иначе коз на пропагандата на гръцките националисти-империалисти-капиталисти-фаш исти ще дадем. Изчакай нашите другари от Гърция да победят, пък и помагай им, с каквото можеш. А след като победим в Гърция, не само Пиринска Македония, ами и Егейска Македония ще е твоя. Нали това искаш?”
“Руку ти целувам и кланям ти се доземли, друже Сталине, оти баш това сакам.” – и пред очите на дружето Тито, както някога пред очите на бай Ганя, се мержелееше Солунската митница. И помагаше интернационално дружето Тито на гръцките комунисти с всичко, с каквото можеше.
След година-две президента на Съединените Американски Щати чичо Сам (starring: Harry S. Truman) го засърбя едната пета - тази, дето я беше разположил някъде в Гърция и наоколо. И изпрати той на чичо Джо вербална нота, като му рече: “Абе Джо, уважаеми, нали за Гърция се разбрахме? Къде се вреш там! Или искаш аз да се намеся по-сериозно в Чехословакия?!”
И възсия вътрешно товарищ Сталин. Само под мустак се усмихваше той дяволито, но иначе цял пламтеше от въодушевление. И прати той на чичо Сам вербална нота, отговаряйки му: “Не се безпокой, уважаеми г-н президент. Веднага поисках справка за положението в Гърция, в най-скоро време ще ми доложат и аз веднага ще се разпоредя, уверявам те. И за Чехословакия ще имам грижата, уверявам те, уважаеми, не се безпокой. Разбираш ме добре, нали, Сам, уважаеми?”
“Greece or Czechoslovakia – that is the question. What about Czechoslovakia? To be or not to be Czechoslovakia? What about Greece? To be or not to be Greece? Czechoslovakia or Greece? US marine definitely needs Greece. Also, Greece is of great importance for our interests in the Middle East. Of course, to be Greece!” – премисля чичо Сам и отговаря: “Джо, уважаеми, разбирам те много добре!”
И тъй, през февруари 1948 г. комунистите печелят изборите в Чехословакия. Чичо Сам се е съгласил с твърдението на чичо Джо, че не е толкова важно кой брои гласовете. Чичо Джо ги е преброил на спокойствие. И Чехословакия закрачва и тя в дружния строй на братските страни, строящи социализъм и комунизъм.
Воден от висши съображения, нарежда товарищ Сталин на гръцките комунисти да прекратят борбата и организирано да се изтеглят, сохраняя боеготовность для лучших времен, которые совсем скоро и наступят. Всеки гръцки воин-интернационалист-комунист получава от товарищ Сталин ново местожителство за награда.
Равномерно ги разселва Той из обширната Си империя. Едни попадат в Западна Полша (бивша Източна Германия) – немците оттам са избягали, поляците още не смеят там да се заселват и къщи се намират. Други попадат в Узбекистан, Казахстан и другаде из съветската централна Азия, памукопроизводители стават. Човечен е товарищ Сталин. От опит знае, че сибирският климат не е здравословен за южняци. Затова в Сибир изпраща само провинилите се гръцки воини-интернационалисти-комунисти. Разбира се, и онези, които още не са се провинили, но като нищо ще го сторят.
Най случват обаче онези, дето попадат в България. Когато тук вятърът от юг задуха, мирис от родната им Гърция довява.
През същата година 1948 възнегодува дружето Тито, изрепчвайки се: “Ама како тако, бе друже Сталине! Ами Солунската митница! Почти я бяхме завзели! Како тако да се изтегляме!”
Свъси вежди товарищ Сталин, че като се разлюти: “Нима ти, друже Тито, не знаеш, че товарищ Сталин за всичко мисли! Кой си ти, бе друже Тито, собствено мнение да имаш! Не само Егейска Македония, но и Пиринска Македония няма да получиш!”
След като наруга още няколко пъти дружето Тито устно, писмено и мислено, поуспокои се товарищ Сталин и като се почувствува пак в хорошем настроении, произнес следующий “Монолог товарища Сталина”:
“Как могли Вы, товарищи, и Вы, господа, как Вы могли только подумать, что Советский союз способен нарушить международные договоренности, касающиеся Греции? Товарищ Сталин международные договоренности всегда соблюдает. Товарищ Сталин всегда по правилам играет. О Греции договоренность в Ялте была, и Мы этой договоренности всегда придерживались. А вот как раз о Чехословакии четкой договоренности не было.”
Разве Вы не догадываетесь, что относительно событий последних лет в Греции товарищ Сталин с самого начала имел ввиду Чехословакию?
Постепенно събитията отшумяват. Следват заключителните акорди на моя разказ.
В кабинете Генсека товарища Сталина, полтора года спустя:
“У меня сведения, что когда в Варне в Евксиноградском дворце мерзкого предателя Тито встречали, его имя ты, Костов, громче кричал!”
“Ваше имя, товарищ Сталин, громче кричал тоже я!”
“И так, ты, Костов, рядом с именем того негодяя и Мое имя кричал. Плохо, Костов, плохо. Впрочем, я думаю, что из рядов ЦК компартии Болгарии следует повесить именно тебя, Костов.”
“За Вас, товарищ Сталин, и за дело социализма и мировой революции хоть и на виселицу я пойти готов!”
“Ступай, Костов. Пригласите Радека, пожалуйста. Здравствуйте, товарищ Радек. В связи с мерзким предательством Тито, злостного агента империалистов, принято решение из рядов ЦК компартии Чехословакии повесить Вас, товарищ Радек.”
“Ничем такой чести не заслужил, товарищ Сталин! Позвольте только доложить, что у нас в Чехословакии вешать не предусматривается. У нас просто расстреливают.”
“Ну, пусть Вас расстреляют, если вешать не принято. Ступайте, Радек. Караул! Догоните Костова и спросите что у них в Болгарии принято – расстрел или виселица.”
“Товарищ Сталин, разрешите доложить! Костов уже висит.”
“Черт с ним. Пусть и висит. Можно было просто расстрелять.”
Разрешете ми сега да приведа изводи и поуки - цяла дузина.
Поука 1: Какво казват Великите сили (без да изключваме Сталин) на гръцките воини интернационалисти-комунисти? Ето какво казват: “Какви сте вие бе, да се мъчите да променяте ялтенските Ни споразумения? Като рояк мухи сте, които винаги можем да издухаме чак до Централна Азия и Сибир!”
Поука 2: Какво казват Великите сили на чешките индустриалци-капиталисти? Ето какво казват: “Ако там някъде далече зад Карпати, Балкани и Родопи забръмчат мухи цял рояк, да не мислите, че не може да се случи вятърът от тях да отвее и Вас!” Не сте ли чували за ефекта на пеперудата?
Поука 3: За какво са се борили три години гръцките воини интернационал-социалисти-комунисти? За победата на социализма-комунизма в Чехословакия. А в личен план, за ново местожителство някъде из Съветската империя.
Утеха към поука 3: Децата на гръцките воини интернационалисти-комунисти след амнистията се завръщат в Гърция. И си казва Томас Лафчис, бившият вратар на Левски (само Левски, впрочем): “Брей, каква хубава страна била Гърция! Добре, че татко с аверите си не са победили на времето, че иначе в Гърция щеше да има хроничен, периодично изострящ се, дефицит на маслини, а портокали ние, гърците, щяхме да ядем само по Коледа, пардон, по Нова Година.” Знае той. В България е израснал.
Извод 4: Каква е ролята на българските комунисти в описаните събития? Никаква. Именно за Балканска федерация десетилетия наред са се борили те. И през годините 1945-1948 спокойно и самодоволно, и то в правилния ред, са си скандирали “Сталин! Тито! Димитров!”. От тогавашната гледна точка на българските комунисти Тито е изпортил работата, понеже не съобразил, че макар да е преди Димитров, все пак е след Сталин.
Извод 5: Защо Петрич и Разлог са си на българска територия и населението им си е предимно българско? Ами защото дружето Тито, след като цели три години се лакомило за Солун, облизвайки се при мисълта за тамошната митница, през 1948 г. взело, че се изрепчило на Генералисимуса.
Извод 6: Имало ли е опасност Гърция да вземе част от българската територия след втората световна война? Понякога българските комунисти спекулират, че такава опасност е съществувала и само благодарение на застъпничеството на Молотов сме си опазили територията. Реалните събития обаче показват съвсем друго. Първо, и българската, и гръцката територия са били реално заплашени от югославско-македонистките експанзионисти. И тази заплаха не е отминала! А да не говорим, че и цялата останала България е трябвало да се подчини на Тито, стига да е бил послушен. Второ, англо-американците са били против всякакви промени на границите в Европа и не допускат такива в зоните, окупирани от тях. Териториални изменения се извършват или се планират да се извършат само в съветската окупационна зона. Благодарим, товарищ Молотов, затова, че все пак запазихте българската територия непокътната.
Извод 7: Сравнявайки числата в наскоро публикуваните ялтенски протоколи, можем да заключим, че никоя европейска страна с влияние за Сталин над 50% не е успяла да се спаси от Неговия ботуш, преди Горбачов сам да си го вдигне този прогнил вече ботуш. Няколко комунистически шайки с общ брой около 2000 разбойника с решаващата помощ на червената армия при още по-решаващите ялтенски споразумения са били достатъчни да отделят България от цивилизования свят за десетилетия.
Извод 8: Пак сравнявайки числата от ялтенските протоколи, стигаме и до другото заключение: никоя от страните с влияние за Сталин под 50% не попада за дълго в Съветската империя. Цяла организирана армия от гръцки комунисти, която в определен момент е владяла територия с население над 2 млн. души, не успява да наложи болшевизма в Гърция.
Поука 9: Повтаряйки си предните две заключения, се питаме: “Бог ли се е разпоредил така, уважаеми господа? Не Бог, разбира се. Разпоредили са се Великите сили. Конкретно, Сталин, Чърчил и Рузвелт.
Извод 10: А кой се е разпоредил с Чехословакия? – Ами че Сталин я е спечелил честно на покер. Просто Ги прецаква за Чехословакия. Е, прецакват Го за Турция и Иран, ама Той ще Ги прецака за Китай и Корея. Товарищ Сталин е голям играч. И винаги честно, fair play, играе.
Поука 11: Струва ли си да се борим с Великите сили, за да можем ние, малките народи, сами да се разпореждаме със съдбата си? Не, разбира се. Как изобщо си представяте това, господа? Една малка сила като България сама нищо не може да промени. А да се съюзим с други надъхани джуджета, каквито са например гърците и сърбите, и да им се доверим, си е просто глупост, ама голяма глупост, както една малко по-стара наша история може да покаже.
Пък и изобщо дали си струва ние, малките народи, сами да можем да се разпореждаме със съдбата си?
Наистина, ако бях чех, щях да възроптая: “Каква несправедливост! Сталин не гушна гърците, дето толкова се натискаха да се гушнат под крилото му и си заслужаваха да бъдат гушнати, а гушна нас, дето все сме се дърпали!”
Ама ако пък бях грък, щях сега да си кажа: “Брей, добре, че Великите сили се разпореждат с нас, без да ни питат. Че иначе сами щяхме да се гушнем под крилото на Бащата на народите и сами щяхме да си нахлузим хомота. Не че не си го заслужавахме, ама така по-добре стана.”
Поука 12: А за какво тогава да живеем? Ами за да отгледаме децата си. Но не за да гинат в борба за каквото и да е или в защита на каквото и да е. А просто за да си живеят как да е и те. И за да си живеят как да е и нашите внуци.
Едно време, турците запалили родното село на прадядо ми, тогава вече млад ерген, и той, с горящи потури, едва сварил да избяга. Баба ми разправяше тази случка със смях. Навярно и баща й на стари години е разказвал тази случка от младините си пак със смях. И добре, че прадядо ми е избягал. Ако се беше юрнал да спасява и да защищава селото от турците, мене, сестра ми, братовчедите нямаше да ни има. Затова макар и как да е, да живеем с усмивка.
Да, именно с усмивка. И с песни, разбира се. Но не с песни юнашки. Не за Никола, едното чедо на майка. А с песни любовни. Нека понякога си спомняме трите тъжно-оптимистични песни за красавици: за , , за , , и за .
|
Ветрове,ветрове: размисъл за трите тъжни красавици [re: Xpиcтo Taмapин]
