|
Какво премълчават защитниците на чуждия произход на прабългарите
Колкото повече славянски думи имат корени в другите европейски езици, на толкова по-висока културна степен стоят славяните
Д-р Ганчо Ценов
В нашите училища се учи, че българската държава е образувана от две народности: от славяни и от чуждо някакво племе българи, които покорили славяните и образували обща държава. Славяните били дошли по тези места на Балканския полуостров към V и VI век след Рождество Христово, но понеже нямали яко държавно устройство, те били изложени на удари от чужди народи. В края на VII век, или в 671 г. една българска орда под водителството на княза си Аспарух минала реките Днепър и Днестър и се появила откъм устието на Дунав, т.е. дошла при славяните на Балканския полуостров. От тази орда се започвала българската държава.
В какво отношение обаче стои тази чужда орда или този чужд народ към славяните, не е отбелязано в старите хроники. Днешни историци мислят, че тая орда била покорила славяните на Балканския полуостров и образувала славяно-българско господарство. Това обаче е
предположение, което не почива на факти,
понеже до сега не е намерено никакво известие, че българите нападали или са се сражавали със славяни. Знае се само, че е имало някакви си българи в Източна България, къде Преслав, и че тези българи обезпокоявали гръцките поселища по Черно море и Тракия. След това се знае, че когато народът на тая българска държава станал писмен, то се видяло, че този народ пише и говори славянски или че това е славянски, народ.
Онези, които поддържат, че българите са чужд (не славянски) народ, казват, че дошлите отсетне българи са били малобройни и слабокултурни, та се претопили в славяни, понеже славяните, като по-рано дошли в съприкосновение с гъркоримската култура, са били по-културни. Но как стана това сливане, когато българите са живели къде Добруджа, отделно от славяните, когато те не са имали взимане даване със славяни, а с гърци, когато в техния двор е владеела гръцка, а не славянска писменост и пр. Кога напр. българите, които по време на първото българско царство не са се отделяли от Черно море, побългариха или дадоха името си на заселниците на Охрид, Ниш, Белград и пр.? На тези въпроси защитниците на чуждия произход на българите още не са обичали да отговарят. Както и да е, че българската държава е образувана от два народа се счита като нещо очевидно от повече досегашни издирвачи. Спорно е само от каква народност са тези новодошли българи. И на това е различно отговаряно. Тъй например:
Тунман ги счита за турци, сродни с маджарите. Шафарик ги счита за чудски или фински народ. Гаврил Кръстевич ги счита за хуни, защото са дошли от там, откъдето и хуните. Отсетне пък доказва, че хуните са славяни и следователно и българите са. Има и мнения, че българите са славяни. Такова мнение е поддържал Раич, а също и Венелин. Господстващо мнение у нас е, че българската държава е образувана от два народа и че новодошлите българи са от турско потекло. На това мнение са нашите професори и учители по история. Главни негови представители са българските историци Шишманов, Златарски, Баласчев. Тези господа са писали издирвания за началото на българската история, изхождайки от гледището, че нашата държава е образувана от две племена и че българите са турци.
Защитниците на чуждия произход на българите се ръководят от началото, че причините на историческите събития не трябва да се търсят в самия народ, а извън народа, в абстрактното. Външни,
случайни сили се явяват и направляват човешката история
Приказките разправят, че русите се карали помежду си и понеже нямало ред между тях, те решили да идат зад морето (в Скандинавия) да си намерят княз. Оттам им дошъл Рюрик. Той пък от своя страна едва ли нямал божествени способности, защото бил образец на добродетел и законност. Рюрик въвел ред между русите и основал руската държава. И тъй, докато тук на континента е било всичко лошо, оттатък морето, в надсетивното, в абстрактното, е бил източникът на идеално добро.
Чешката държава е образувана от един случайно намерил се между чехите франкски търговец, а българската от някакво си чуждо племе, което дошло иззад реките и планините. Славянската писменост е изнамерена от чужденеца Кирил, по народност грък. Баснята разправя, че моравският княз Ростислав, който князувал около 860 г., се бил обърнал към византийския император Михаил с молба да му изпрати хора, които да могат да проповядват словото божие на славянски език, защото славяните не могли да разбират гръцките и латински проповедници. Императорът им изпроводил двамата братя Кирил и Методи, които, ако и да са гърци, знаели славянски, защото били родени в Слоун и защото били най-учените и най-умните хора по онова време. Тъй че и началото на писмеността се слага извън средата на народа.
Тази легендарност сега се поставя като принцип и въз основа на този принцип се обяснява славянската история изобщо и българската в частност. Всички стари народи си обясняват историята с чудесното или божественото, т.е. извън народната среда.
Героите в гръцката история са или божества, или полубожества. Ако тези герои имат по-големи способности от другите смъртни, то това не се дължи на тяхното естество, а на това, че те се подпомагат от някое божество или от някое същество със свръхчовешки способности. Тъй например, Ахилес е бил потопван от майка си в Стикса, за да не получава рани, хранен бил с мозък от лъв, за да е храбър и най-сетне в сраженията се подпомагал от богинята Тетис. Атила е побеждавал, защото е намерил меча на бог Марса. Ромул, основателят на гр.Рим, е сучел от вълчица и затова е имал онези извънредни способности. Марко Кралевики е стоял във връзка с разни вили и самодиви и за това е бил юнак над юнаците. Тези работи ни показват повече душевни предразположения, отколкото исторически истини.
Друга грешка на защитниците на чуждия произход на българите е, че те
поставят личното мнение пред историческите сведения
Вместо да се съберат всички сведения за началото на славянската или българската история и въз основа на тези сведения да се вземе това или онова решение, те действуват дедуктивно: по днешния живот на славяните си съставили известно мнение за тяхното минало и приемат само онези факти за верни, които потвърждават това мнение. Тъй например, школата на дедукцията счита всички културни думи в славянския език, които имат известно сродство с подобни думи в някои от езиците: латински, немски и гръцки, за заети от тези езици. За нея като че ли не съществува сравнително езикознание. Думата: вино, агне, пастир и пр. са взети от латински, защото в латинския език има същите думи: vinum, agnus, pastor. А думите: ям (едем) lat. edo, матеръ, лат. мater, братеръ лат. brater и пр. не са заети, защото никой няма да се съгласи, че славяните не са имали майка, брат, не са яли, пили и пр. Обективна мярка, по която да се определя, коя дума е заета и кой е общият корен, няма. Умът на издирвачите им казва, че понеже славяните са късно дошъл народ, немислимо е из тяхната среда да е излязло понятието агне, вино, пастир и пр.; също така техният ум им казва, че не е възможно славяните да са родени без майка, че те не биха могли да съществуват, ако не са яли и пр.
А сега, колкото повече думи има в славянския език, сродни с думи от други езици, толкова по-малко свое имат славяните или толкова по-слабокултурни са те. А понеже 95 % от думите, които съставляват славянския език, са сродни с думи в други езици, то славянският инфериоритет се доказва по един нагледен начин. Тъй се
създаде научна основа за политическото робство на славяните
От същите факти индукцията вади противно заключение. Тя взима славянския език, какъвто си е, и въз основа на материала, който намира в него, го класифицира тъй или иначе, дава тая или оная културна степен на славяните. Колкото повече думи има сега в славянския език, чиито корени се намират в другите европейски езици, толкова по-близко стои славянският език в родствено и културно отношение до тези езици и следователно на толкова по-висока културна степен стоят славяните.
Дедукцията е стар научен метод. С нея са си служили в старо време, а особено в средните векове, когато са искали с размишления и логически разсъждения да решават даже въпроси от естествената история. За да се докаже известно нещо, днес се изискват факти и въз основа на фактите се взима това или онова решение.
|
Какво премълчават защитниците на чуждия произход..
