ясно. Не става дума за морал въобще, още по-малко - за граждански морал.Става дума за конкретно качество - състраданието.То е естесвено чувство - освен при най-дивите хора. Но римляните са го приемали за слабост и следователно старателно са го прикривали.Има и друго - моралът на общества като римското ( езическо) е строго нормативен.Прилага се само вътре в общността и то като се изключат "съгрешилите". Идеята да обичаш враговете си им е била напълно чужда. Християнството променя нещата ( донякъде).Състраданието става норма и дори когато не се изпитва се имитира.