102 години Илинденско-Преображенско въстание
- Българският Великден -


Преди 100 години Свети Илия разпрегна конете си и над многострадалната ни земя се понесе тътенът на едно въстание, събрало в юмрук Македония и Одринско, духа на една идея, стремежа към една обща съдба, жаждата за свобода и независимост.

И стана чудото - робът се бореше за свободата си, свободният – за съвършенство. Офицерите станаха войводи, поетите – четници, простите селяни – комити.

От Грамос планина през Якубица, от Галичица до Огражден. От Пирин планина до Родопа и Ахъчелебийско, от Фере и Дедеагач до Граматиково, Странджа и Цикнихор...

Срещу топовете, редовния аскер и башибозука се изправиха българите от Леринско, Воденско, Костурско, Охридско, Битолско, Гюмюрджинско, Одринско и поискаха свобода и обединение със свободна България!

Малко повече от 30 000 въстаници се изправиха срещу повече от 400 000 турски войници, дадоха повече от 300 сражения. Горите станаха домове, домовете станаха пепелища.

Повече от 15 000 хиляди български къщи в Македония и Одринско бяха опожарени. Обезлюдяха стотици села. Хиляди бяха изкланите, убитите, отвлечените, обезчестените...

И керваните на бежанците потеглиха към България. Увитите в парцали копита на конете газеха водите на река Рилска, преминавайки границата и пресъхналите от плач очи се взираха назад към пожарите на Македония.

Така почти във всеки български град се създаде по една македонска махала, по една тракийска махала...

Болката и раната на България - болка и рана, която вече 100 години гори снагата й и буди паметта й, която събира вятъра на тревожните нощи и люлее люлката на синовете й, която приспива чедата й, а после ги води по бойните поля.! Защото пожарите на Илинден и Преображение, страшните слова на! клетват а на Смилево и Петрова нива поведоха българските полкове и оцелелите въстаници по урвите на Родопската Шипка, по склоновете на Каймакчалан и Беласица, по кървавите полета на Люлебургас, Бунархисар и Чаталджа...

Погромът на едно въстание роди силата на една страна, вярата на един народ, стремежа към едно обединение...

В стената на Рилската света обител е вграден скромен паметник от черен гранит - паметникът на загиналите поручици от Рилския випуск “паднали за свободата на брата роб в Македония”...

В двора на селската църква “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, в самото подножие на Пелистер, стоят забравени девет офицерски гроба на младши командири от бдинските полкове...

По сипеите на Мокра планина и Галичица – от двете страни на Охридското езеро, протегнали ръце едни към други - из фронтовите окопи бродят сенките на едва навършилите двадесет години български синове...

Нека запалим свещ за всички тях. Нека сведем глава. Защото това е Бъл! гария – руините на село Баница, запазили предсмъртните думи на Гоце, клетвата на смъртната чета на Радон Тодев, кървавите води на Преспанското езеро, лепкавата пръст по ръцете на оцелелите четници на Кондолов, пренесли костите му от Паспалевата могила...

Това е България, която винаги ще ни връща при себе си, която ще ни вика и ще ни врича, ще ни дарява любовта и земята си...

В белите августовски нощи Свети Илия разпрегнал конете си и над святата земя българска, отекнал тътенът на едно въстание, сбрало в едно Македония и Одринско...

После...

Рила и Пирин тръгнали, още Родопа Планина,

Балкана стар да попитат:

Чия е тази земя?

========================

МАКЕДОНИЯ 1941. Възкресението
Сотир Нанев
Велес



--------------------------------------------------------------------------------

Пътувайки по шосето за Велес, нашият другар и спътник Трайчо се оживи особено много. Почувства се човекът като в свое имение – знаеше всяко баирче, всяка долчинка.

- Веднъж ми се наложи – разправяше Трайчо – да се отделя от четата и да отида във Велес по важна работа. Бях се облякъл в обикновени дрехи на дребен чиновник. Там, при оная нива, срещнах един велешанин, тръгнал да прибира снопи от нивата си. Спряхме се и се заприказвахме. Исках да изтръгна някои сведения за града, които тогава ми бяха много нужни. Представих му се като финансов чиновник. Но от разговора, който продължихме да водим, разбрах, че не е повярвал на служебно финансовите интереси, които ме водят в града. Разделихме се. Следкато направихме по няколко крачки,обърнах се и го попитах:”Хей, байно! Като си тръгнал от града за нивата, срещна ли из пътя някои човек?” – “А, не! никого не съм срещал.” – “И аз не съмсрещал човек. На добър час!” Отговорът, който получих ме успокои. Разбрах, че опасност не ме застрашава от тази среща, и се упътих за града.

До Велес Трайчо описа с най-малки подробности цялата география на околията с всички близки и далечни села, реки, върхове, планини – Караджица, Якубица, Голешица, Бабуна и др.

Из пътя срещнахме много германски военни части и много групи пленници сърби, конвоирани само от по няколко германски войници.

Но ето и Велес. Той е разположен амфитеатрално по двата бряга на Вардар. Отдалече има много интересен изглед. Сега, на пладне, отвесно падащите слънчеви лъчи му даваха още по-красив вид.



В народностните борби Велес заема едно от първите места. От него излязоха пламенните родолюбци Райко Жинзифов, Йордан х. Константинов – Джинот, Ангелко Палашев, братя Константин и Андрей Петкович, Авксентий Велешки, К. Шулев, Т. Мишев, М. Кушев, Т. Весов, Андрея Васков, Димитър Матов, Антон Драндар, професор Иван Георгов и др.

В революционните борби Велес също играеше извънредно важна роля. Стига да споменем, че беше главният канал за Централна Македония. Сред многото видни революционери, които даде Велес, са Петър Михов, Никола Дечев, поручик Панайот Константинов, Петър Васков, Лазар Маджаров, Бано Кушев и синовете му Илия и Тодор, Любомир Весов и др.

Минахме прочутия железен мост на Вардар пред града. Той по чудо е бил спасен от разрушителното дело на сърбите. В цяла Македония не е пощаден нито един мост от отстъпващите сръбски и гръцки войски. Мостът е спасен, но Велес е страхотно бит от аеропланни бомби.



Градът е железопътен възел и важен от военностратегическо гледище. Поради това му положение много пъти е бил нападан от двете страни – германска и сръбска.

Много материални и човешки жертви е дал през Страстната седмица този беден, но с голямо историческо минало град. Човек не би могъл да изтрае на тази гледка от разрушения. А при мисълта за човешките жертви и най-коравото сърце би се затрогнало. Труповте на някои от загиналите още не бяха извадени от развалините, особено от разрушените къщи, приближаването към които беше опасно заради възможно срутване на останалата част от сградата.

Това беше картината вътре в града за разлика от красивата му гледка отдалече.

Населението беше много изплашено. Половината от жителите беше извън града, по хълмовете, а останалата половина напускаше града най-късно четири-пет часа след пладне пред страха от нови въздушни нападения.

Бързахме да срещнем по първите граждани на Велес преди свечеряване. Това можехме да сторим без особени трудности. В разстояние на два-три часа говорихме с велешани за задачата, която ни е възложена и за която те сами вече се бяха погрижили. С временния кмет Константин Ванов и някои други първенци оставаше да се говори само за подробностите и върху това, което предстоеше да се върши в бъдеще.

Но велешани са будни. На умния малко му стига.

За разлика от Скопие, където всеки трети човек беше преселник сърбин и поради това сръбският език се чуваше често из улиците, във Велес се чуваше само българска реч и нито една сръбска дума. Тук изтеклите двадесет и пет години са се оказали недостатъчни за сръбския асимилаторски апарат.



Велешани и в тия трагични за тях дни разпалено коментираха събитията и в изблик на радост се смееха и ликуваха.

- От Белград – разправяше един от присъстващите на беседата ни – се поръчаха митинги против сключения пакт. Цяла Македония масово се стече на тези митинги. Всички викаха: “Не искаме пакт, искаме война!” От тези масови акции сърбите бяха изненадани. Те останаха с убеждението, че Македония е готова да се бие до последна капка кръв за величието на Югославия и Карагеоргиевичите. Нещастните сърби, които понякога бяха много наивни, не можеха да разберат, че във войната е нашето спасение. И за това цяла Македония викаше: “Не искаме пакт, искаме война!” И тя дойде. Но какво им даде Македония в тази война? Саботажи, прекъсване на съобщителни линии и всичко, което можеше да парира действията на сръбската армия.

Към пет часа напуснахме града. Улиците бяха опустели. Тук-там се виждаше някои закъснял, с торбичка в ръка, който бързаше да отиде при семейството си по хълмовете.


МАКЕДОНИЯ , Република Македония

Площ: 25 333 km2
Население (брой): 2,0 млн. души (2000)
Столица: Скопие
Религия: източноправославни, мюсюлмани
Официален празник: 2 август
Парична единица: денар
Административно деление: 34 общини

Държавно устройство: република.
Държавен глава - президент, избиран чрез общи и преки избори за срок от 5 г.
Законодателен орган - парламент.
Изпълнителен орган - правителство.


Природа: Разположена на Балканския полуостров, обхваща басейна на Вардар и част от Динарските планини. Планински релеф - Шар (височина 2747 m), Кораби, Баба, Якупица; планински котловини - Пелагония, Скопска, Овче поле, Струмишка и др. Умереноконтинентален климат с планинско и средиземноморско климатично влияние. Реки - Вардар, Струмешница (Струмица) и притоците им, езера - Охридско езеро, Преспанско езеро, Дойранско езеро и др. Три национални парка.
Стопанство: БВП 9 млрд. USD (2000): селско стопанство 12 %, промишленост 25 %, услуги 63 %. Рудодобив, металургична, шивашка, порцеланова, керамична, химическа, текстилна, стъкларска промишленост. Пшеница, ръж, овес, царевица, лен, коноп, овощия, овце. Риболов. 699 km жп линии, 8684 km шосета, 10 km петролопроводи, 16 летища (2000).
Износ: 1,4 млрд. USD (2000) - храни, напитки, тютюн, стоки за бита, желязо и стомана (Германия, Югославия, САЩ, Гърция, Италия).
Внос: 2 млрд. USD (2000) - машини и оборудване, химикали, горива, хранителни продукти (Германия, Югославия, Словения, Украйна, Италия).
История: 1913 - по силата на Букурещкия мирен договор Вардарска Македония е дадена на Сръбското кралство като Южна Сърбия, по-късно - Вардарска бановина. 1 дек. 1918 - включена в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 - Кралство Югославия). 1945 - във Федеративна народна република Югославия (от 1963 - Социалистическа федеративна република Югославия). 1991 - приета е Декларация за суверенитета на Република Македония и е проведен референдум за независимостта и; изработена е нова конституция; президент - К. Глигоров. 1992 - министър-председател Б. Цървенковски. 1998 - министър-председател Л. Георгиевски. 1999 - президент Б. Трайковски. 2001 - сражения между македонската армия и албански бунтовници от Армията за национално освобождение в районите на Куманово и Тетово; операция на НАТО по разоръжаване на албанската армия. 2002 - парламентарни избори, министър-председател Б. Цървенковски. Македония е членка на ООН (под името Бивша югославска република Македония, 1993).

Поздрави