Явно са се позовавали на антични автори, които не са достигнали до нас. Самият факт, че Малала и Цецас също ги делят много векове, а все пак са единодушни, е достатъчно показателен.

Други три момента:

1. Можем да допуснем, че Цецас е преписал от Малала, но тогава не можем да обясним подробните детайли, които дава Цецас, а при Малала отсъстват.

2. Малала е от 6 век. Затова някой трябва да бъде много убедителен, ако иска да повярвам, че този автор е "архаизирал" българите що-годе веднага след тяхното "появяване". Малала дали не е осъзнавал, че ще звучи смешен пред останалите интелектуалци от неговото време като си позволява тази "волност"?
Не само не е бил смешен, ами всички останали автори до преди няколко века поставят праземите на българите най-далеч до Меотиса (откъдето идват хуните и мирмидоните на Ахил). Единодушни са и в идентификациите си като отъждествяват българите с някое от тракийските племена или просто като "траки" (Комнина).

3. Поповете и поетите така или иначе осигуряват около половината от историческите извори и най-вече връзката античност-средновековие. Затова заслужават малко повече уважение. Нито те обаче, нито придворните летописци, го получават. Затова имаме и една глупотевична историография, пълна с измишльотини.
---
Иначе ученоглавите се появяват доста по-късно и преломният момент си личи от появата на фантазията и политическите тежнения в историята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите