b) Фамилия Марнавчик през 14 век
(някои от имената по-долу умишлено не са транскрибирани на кирилица – б.пр.)
71. Друго нещо, което Брайс е можел, но не е направил, е да прочете по-внимателно книгата на Лукари. На страници 62-68 на своята книга Лукари говори за Ouglich и Vukashin Marnavchik като за съвременници на цар Urosh, някъде между 1356 и 1371. Лукари също обяснява, че Miliza, дъщеря на Ouglich, била омъжена за Lazare, принц на Сърбия, от когото тя имала двама синове и пет дъщери. Едно от момичетата, Mara, станало съпруга на Shishman, цар на България. После Лукари ни казва (стр. 72), че Marko Kraleviki, националният герой на българите и сърбите, е не друг, а синът на гореспоменатия Vukashin Marnavchik.
Естествено сходството на имената Marnavich и Marnavchik може да е съвпадение и босненският епископ може да не е потомък на фалимията Марнавчик от четиринайсти век. Обаче защо, макар и само като съвпадение, сходството да не се отбележи? Преди да се обвинява някого, че е фалшифицирал своето родословие, трябва да му се даде шанс да защити каквото е написал. Брайс отказва да даде думата на онези, които са могли да изчистят името на Марнавич.

c) Комес Марцелин и Селимир

72. Брайс казва, че Домнио е споменат от Комес Марцелин, но Селимир не е. Това донякъде е вярно, но не съвсем. В “Chronicon” на Комес Марцелин името Селимир (Selimir) присъства, но е изписано по-различно, а именно Gelimer. Най-новото издание на “Chronicon” е от 1846 [114], което навярно е имал Брайс пред себе си, докато е писал статията си. Ако това е така, пропускът му да забележи името Selimir може да бъде още по-трудно оправдан. В един параграф след последното изречение на Марцелин анотаторът говори за вандалския княз в северна Африка и изписва името му Selimer.
Може би тук имаме изкривена форма на славянското име Vladimir, тъй като вариации като Valamer, Ballomer и Filimer се срещат в хрониките. Също така е възможно това да е името ЖЕЛИМИР, означаващо “търсещ мир” и което до днес се среща в Хърватия. Запазила се е сребърна монета от времето на този княз, където името му е щамповано като GEILAMIR, което доказва, че изписването на “варварското” име на този княз с латински букви е било проблемно.
Какво пречи по време на младежките си години този човек да се е оженил за момиче от рода на Юстиниан? Определено Брайс никога не се е замислял над тази възможност. Можем да предположим, че Брайс би запитал: ако това е така, защо Марнавич не е идентифицирал Селимир от житието с вандалския княз на Комес Марцелин? Отговорът е: пропуск от страна на Марнавич по каквато и да било причина не прави невъзможна подобна идентификация. Възможно е оригиналът на житието, което Марнавич е видял, да е бил повреден на това място. А може и Теофил (Богомил), който е писал биографията, да не е искал да описва подробности. Все пак Юстиниан едва ли би желал да подчертаят факта, че армията му е воювала с леля му Лада и мъжа й, чийто син преди това Юстиниан е убил в схватка. Да не забравяме и че Речирад е бил обвиняван, че дружи с българите и че на места българите са били асимилирани от готите [115], а пък готи и вандали се различават само по име.
Между другото, Изидор Севилски споменава нещо интересно за връзките, които са съществували между гетулите (Getuli) в северна Африка и древните траки (Getae):

Getuli Getae dicuntur fuisse, qui ingenti agmine a locis suis navibus conscendentes, loca Syrtium in Libya occupaverunt; et quia ex Getis venerant, derivato nomine Getuli cognominati sunt. Unde et opinio est opud Gothos, ab antiqua cognatione Mauros consanguinitate propinquos sibi vocare.
(Казват, че гетулите са тези гети, които, като напуснали страната си с огромна флотилия, населили земята на сиртите в Либия. Понеже идвали от Гетика, били наречени с производното име гетули. Оттук и мнението сред готите, че трябва да се отнасят към маврите като към роднини, заради древната кръвна връзка (помежду им).) [116]

Един последен детайл: когато Selimir (Gelimer) и жена му били отведени в Цариград след рухването на вандалската колония в северна Африка, Юстин се показал много снизходителен към пленниците [117]. Тъждествеността на Селимир, съпруг на Лада, със Селимер, княз на вандалите, е вероятност, която е избягала от вниманието на Джеймс Брайс.

73. Брайс е знаел, че Комес Марцелин не е единственият, който има какво да каже за Селимир. Той е бил наясно, че “в началото на Annali di Rausa от Лукари името Селимир е представено като вид епоним на южната славянска раса”. Щеше да е добре Брайс да бе продължил с още ценна информация. Позовавайки се на Павел Скалигер, Лукари (стр. 15) казва, че Selimir Harvoi е бил хърватски цар около 550 г. н.е.
Така се заформя друга вероятност. Ако Лада не е била съпруга на бъдещия вандалски княз, защо пък да не е била жена на Селимир, цар на Хърватия? Ако такива мисли са спохождали Джеймс Брайс, той определено не е пожелал да ги сподели с читателите си.

d) И все пак един Теофил

74. Брайс твърди (в статията си – б.пр.), че няма данни за учител на Юстиниан с името Теофил. В същото време от статията, която е писал за “Енциклопедия Британика” през 1881 научаваме, че в “антуража” на Юстиниан е имало един Теофил.
Този Теофил е бил правен експерт и професор в Константинопол, който заедно с Трибониан и Доротей е членувал в комисия, назначена от императора да систематизира законите на империята. Той със сигурност е бил християнин и няма причина да не е могъл да бъде епископът на Сердика, споменат от Марнавич.
Брайс цитира, без да прави коментар, Филип Инверници, който мислел (De rebus gestis Justiniani magni, 1783), че адвокатът Теофил и биографът Теофил не са могли да бъдат едно и също лице, тъй като последният “починал през 534 н.е. и не е могъл да напише житието на Юстиниан, който починал през 568”. Нито Брайс, нито Инверници обръщат внимание на съвсем първото изречение от Vita Justiniani, където се казва, че житието обхваща биографията на Юстиниан до 30-та година на неговото “imperium”. Ако приемем, че под imperium се има предвид царуването на Юстиниан, това ни отвежда най-много до 557 година. Но латинската дума imperium има по-широко значение – тя значи също управление и властване. Според данните, Юстиниан се издигнал във властна позиция, като “спечелил благосклонността на цар Анастасий”, след като отишъл в Константинопол за лечение след дуела си с Рачирад. По това време Юстиниан е нямал още двадесет години. Значи това не може да се е случило след 503 година. Ако броим юстиниановото imperium от тази година нататък, това ни отвежда до 533 година. И действително няма нищо във Vita Justiniani, което да ни отвежда отвъд тази година, освен онова за надгробния камък на Богомил, което очевидно е детайл от друг източник. Ако юристът Теофил е починал през 534 г., както ни казва Инверници, това обяснява и защо житието приключва точно тогава. Адвокатът Теофил и епископ Богомил са един и същ човек.

75. Да си припомним, че поне три известни църкви са построени в Равена през периода 530-535, тоест когато Юстиниан е вече император след смъртта на Юстин през 527. Тези църкви днес се наричат S. Vitale, S. Maria и S. Apollinare. Има ли нещо по-естествено от това Юстиниан да е направил каквото пише в последното изречение на житието? След като наследил Юстин, Юстиниан за благодарност към епископ Богомил основал храм в Сердика, подобен на църквата в столицата и посветен на божествената мъдрост.

76. Да отбележим също, че в “Библиотека” на Фотий правният експерт Теофил е описан като “мъдър мъж, обичан от Бога” [118]. Ако Фотий бе писал на някой славянски език, би казал “богомил”. Единственото, което се губи, е потвърждението от някого, че професор Теофил, мъдрият и обичан от Бога мъж, е бил учител на Юстиниан в младежките му години. Ако Брайс е смятал, че подобна идентификация е невъзможна, можеше поне да ни каже какво го кара да мисли така. Има намек в една от бележките, че съмненията му се основават на Антонен Дебидур, който през 1885 е публикувал монография за съпругата на Юстиниан – императрица Теодора. Но всичко, което казва Брайс в бележка 3 към статията си, е, че “Дебидур не е сигурен дали Теофил, биографът на Юстиниан, може или не може да се идентифицира с юриста Теофил”.
Брайс не предлага каквото и да било за разрешаването на тази несигурност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите