|
"Съкровище за крале
6 юни 2005 | 09:16
Time
Съществува вероятност грандиозните исторически открития значително да променят представата за едни от най-мистериозните хора – тракийците. Георги Китов и неговата група правят разкопки от 12 години. От 1992 г. те претърсват българската Долина на царете – район, разположен в централните части на страната. Из долината са пръснати древни могили на тракийци, населявали Европа, но чиято цивилизация продължава да тъне в мистерия. Китов бавно изучава некрополите, като прави едни от най-невероятните открития с надеждата да добави нещо към оскъдното познание за тракийците, живели на територията на днешна България и части от северна Гърция, Македония, Румъния и Турция.
Миналият юли Китов изоставя за малко долината, за да изследва огромен древен храм в село Старосел. Но, когато до 62-годишния археолог, познат като българския Индиана Джоунс, достигат слухове, че иманяри са забелязани в долината, той изоставя задачата си и се насочва веднага към сцената. Каквото и да е имало в тази гробница, то предстои да бъде тепърва изследвано от екипа на Китов. Така българският Индиана и неговият екип се преместват към Казанлък, където започват разкопки. Пет месеца по-късно те се натъкват на златото. Във вътрешността на гробницата откриват останки на мъж, разположени внимателно на земята. До костите е била поставена златна маска. От вълненията, изпитани тогава Китов не може да възпроизведе реакцията си при откритието. Но неговите колеги помнят всичко много добре, как при вида на находката той хваща с ръце главата си и възкликва, че това не може да бъде истина. „Това не е възможно”, са били думите на българския археолог.
2400-годишната маска е първата от намерените съкровища, към които спадат златен пръстен, гравиран с фигура на атлет и почти пълен комплект доспехи, както бронзови стрели, копия, мечове и броня. Това е едно от най-сензационните археологически открития през последните години. Намерените тракийски артефакти са първите доставени заедно в Националния археологичен музей в София. Тази седмица те ще бъдат изложени в Казанлък, а след това ще отпътуват за Япония, където ще се появят на Международното изложение, което ще се проведе в средата на месец юни. Едновременно красиви и будещи смущение тези предмети носят в себе си легенди за съществуването на богато и могъщо царство. „Винаги сме знаели, че тракийците са притежавали голямо богатство”, казва Джеймс Сикинджър, професор в Американското училище за класически науки в Атина. „Тези открития разкриват, че тракийците са разполагали с богатство, което е можело да съперничи на всяко друго кралство на времето”
Тракийците са били познати като велики войни. Спартак-гладиатор, повел въстанието на робите срещу римляните, е бил тракиец. Освен това в древния свят те са се ползвали с името на експерти в металообработването. В „Илиада” Омир описва тракийската златна броня на царя като „чудо, което като че ли не е достойно за никой смъртен мъж, а само за безсмъртните богове”. Историците разчитат античните гръцки описания за тракийците като жестоко, племенно общество, което няма политика и собствена азбука. Но след тримесечни разкопки Китов открива повече от 130 части на великолепни бижута, оръжия и ритуални предмети, които показват, че тракийската култура може да съперничи на гръцката. Това доказва, че тракийците „не са били общност от варвари”, казва Александър Фол, експерт на тракийска култура. „Те са имали ценностна система Това е било аристократична общност с висока йерархия”. Мъжът, погребан със златната маска в Казанлък, най-вероятно е бил на един от върховете й. Маската е най-съществената част от колекцията. С тегло от 672 г. и направена от чисто 23,5-каратово злато тя има заплашително изражение. Всичко по нея е изящно точно гравирано. „Има и други златни маски, които са били откривани, но всички са направени от тънки златни листове”, казва Китов. Златни маски с подобна форма и тегло са абсолютно непознати. Според българският археолог маската е била притежание на тракийски владетел, който, според ритуал, описан в древни гръцки текстове, е пиел вино от нея на публични места и след това я поставял върху лицето си. „Маската и начинът, по който бе поставена край тленните останки в гробницата, подсказват, че тракийската духовност може би е била толкова сложна, колкото тяхното майсторство”. „Разделянето на частите на тялото, златната маска, поставена на място, където трябва да бъде лицето – изглежда сякаш всичко е било подредено, за да помогне преминаването на духа във вечността”, казва Фол.
В експозицията са изложени части от втора гробница, открита от Китов само на 2 км. от първата и наречена Голямата Косматка. За разлика от повечето големи единични зали, тази гробница е била изградена от три стаи. Когато Китов влиза в гробницата открива в първата стая останки на кон, принесен в жертва. Самата гробница е била разположен в третата зала, но в нея не са били открити кости. Българинът смята, че гробницата, която е била построена 150 по-късно от тази с маската, принадлежи на тракийския вожд Севт Трети, управлявал в късния 4 в. пр. Хр. Първото доказателство за това предположение е била бронзовата глава, открита при влизането му в коридора. Тя е била отчупена от статуя и скрита в издълбана дупка. „Тракийците са вярвали във възкресението, но според тях хората са се прераждали в духове”, смята Китов. „Те са смятали, че духът има същите нужди като тялото. Ето защо са поставяли толкова много предмети”.
Сега Китов и негови колеги имат възможност да изучават тези предмети и чрез тях да опознаят живота на българските си прадеди. Междувременно той и неговата група са заети с планирането на допълнителни разкопки. Докато все още съществува мистерия около живота на тракийците, Китов възнамерява да продължи с разкопките. "
Поздрави
  
|
Тракийци, Китов и Таймс
