|
|
| Тема |
 Нямаме и капка тракийска кръв(мнение на Б.Д.) |
|
| Автор |
»№*ы{ђ}lЏ3©®™ (Тортурач) |
|
| Публикувано | 07.02.05 01:35 |
|
|
|
БКП издигаше на преден план славяните
Нямаме и капка тракийска кръв
Заради златните съкровища търсехме корените си в античността
Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
Един от най-устойчивите митове в родната история е този за ролята на прабългарите, славяните и траките в образуването на българската държава и народност. В зависимост от политическата конюнктура първенствуваща роля в двата процеса имат ту прабългарите, ту славяните. В началото на 70-те години на ХХ век в народнообразователния процес бяха намесени и траките. Най-лесна за демилотогизиране е тезата за тракийският компонент в българската народност. Траките са наистина огромен народ, обаче нямат писменост и интелектуален елит и не създават държава. И в крайна сметка са покорени от римляните. А от средата на III век върху тях се изсипват вълните на нападенията на варварите, които според съобщенията на съвременните хронисти разграбили и унищожили всички селища в българските земи, "включително и най-скритите в планините". Така че нямаме и капка тракийска кръв в жилите си. Защо тогава в 70-те години на ХХ век се роди митът за траките като трети компонент в процеса на образуването на българската народност в VII-IХ век. Огромният брой съкровища на тракийски аристократи, открити в земите ни през втората половина на ХХ век и успехът на уредените изложби на тракийското злато в световните столици в началото на 70-те години подмамиха някои родни политици от кръга на Людмила Живкова да обявят българите и страната за носители на наследството им. До известна степен сработи и някакъв компенсаторен механизъм. След две десетилетия на политика на национален нихилизъм и криворазбран пролетарски интернационализъм по-младото поколение комунистически ръководители люшна махалото в обратна посока. Така се роди и митът за съществената роля на траките във формирането на българския народ, култура и народопсихология. Съществуващите източници убедително свидетелстват, че роля и участие в създаването на държавата и българската народност имат в VII-IХ век два народа - българите (прабългарите) и славяните. Мястото и значението на двата етноса при образуването и функционирането на държавата и процеса на образуването на единна българска народност в границите на държавата ни сравнително точно бе определен от историците ни в началото на ХХ век, когато се раждаше и академичната българска историография. Включително и в първия цялостен корпус по средновековна българска история на проф. В. Златарски. Но през 30-те години на ХХ век започнаха първите деформации на историческата истина за двата процеса, родили митологеми. Те за чест на родната академична наука не произлязоха от редиците на водещите учени историци. Тези митове бяха рожба на исторически публицисти, следващи като ветропоказатели повеите на политическата конюнктура. Тъй като според теориите на нациналсоцаилзма славяните бяха тор за арийската раса, то бе някак неудобно като съюзници на Хитлер да парадираме със славянската си принадлежност. Затова група угодливи историци (най-посредствените) и исторически публицисти се напънаха да доказват, че славяните ,"един народ с примитивна култура", нямат нищо общо нито с образуването и функционирането на българската средновековна държава, нито с формирането на единната ни народност. Прабългарите бяха "все и вся". След 9 септември 1944 г. България пък стана сателит на СССР, превърнала се де факто отново в славянска империя. Поради това и БКП даде инструкция ролята на прабългарите в създаването на държавата и народа да бъде сведено до шепа наемници, дошли на служба на вече съществуващата славянска държава в Мизия и претопили се набързо в славянското море. Постановките на мита постепенно бяха отстранени от публичното пространство от началото на 60-те до началото на 70-те години на ХХ век. Причините бяха най-малко две - отслабване на съветския натиск върху българската историческа наука и еволюцията на висшето ръководство на БКП от краен нихилизъм към историческото минало до своеобразен комунистически патриотизъм. Тези два факта позволиха както историческата наука, така и историческа публицистика да станат по-обективни.
Редактирано от komita на 07.02.05 10:26.
| |
| |
| 
|
|
