|
|
| Тема |
 “БЪЛГАРСКОТО ХРИСТИЯНСТВО Е НЕЗАВИСИМО...” |
|
| Автор |
Per Per (От Плисков) |
|
| Публикувано | 05.02.05 21:02 |
|
|
|
“Славянското (т.е. българското) християнство е НЕЗАВИСИМО от гръцкото и латинското, то захваща още от апостола Павла и е СЪЗДАДЕНО НА СЛАВЯНСКА ПОЧВА”
(Г. Ценов, ПРОИЗХОДЪТ НА БЪЛГАРИТЕ... София, 1910. с.333)
Тази своя хипотеза Ценов убедително доказва с анализ на седмичните дни и религиозната терминология. Учудващо е, но гръците нямат собствена дума за свещеник. Те употребяват чужди думи:
“jereus” e персийска дума
“prezviter” e славянска и латинска дума
“папа” или “поп” е типична славянска (“скитска”) дума
Моя скромен принос към тази хипотеза е следния:
В най-старите български текстове срещат се такива имена и названия, които видимо се различават от съответните гръцки. Примери:
Български: “ЕвГа”, гръцки: EVA
Български: “левГии”, гръцки: LEVIS
Български: “левГитъ”, гръцки: LEVITES
Български: “НавГин”, гръцки: NAVE
Български: “ИзДраилъ”, гръцки: ISRAEL
Как ще се обясни упоритото присъствието на съгласните Д и Г в българските думи.
Интересно, че формата “HIZDRAELITES” може да се намери в най-старите текстове на Vulgata, което е доказателство, че Йероним Блажений е превеждал от “скитски” (т.е. от български и то конкретно от скита от Добруджа Aietichus Ister или Ехик Искър).
Затова е имало нужда от препокръстване!
Днес "разбира се от само себе си" употребяваме гръцките форми!
Който не опознава, почита и предава Собствения Закон става слуга на чужд!
| |
| |
| 
|
|
