Съжалявам, може би наистина това е за нова тема (но същото важи за цялото отклонение на дискусията (може би някой модератор ще я отдели като самостоятелна тема?)).

За Тухачевски - не съм съгласен с тази често подхвърляна теза (че е некадърен във военно отношение), още повече, че тя се основава на една разпространена заблуда и на един маловажен факт. Първата е, че военното поражение във войната с Полша се дължи на уменията на Тухачевски, а вторият - цитираната мисъл за необходимост от 100 000 танка. Ще им отделя малко време (но Резун, на чиито твърдения основно се обосновава тази съвременна анти-Тухачевски критика, щеше да стори по-добре ако пишеше по-добросъвестно) - почти всички забравят, че въпросната СЪветско-Полска война тръгва изключително зле за съветските войски, които бързо са дезорганизирани и губят позициите си. И именно намесата на Тухачевски обръща хода на събитията и в крайна сметка той успява не само да реорганизира една почти деморализирана армия и да възвърне първоначалните й позиции, но и да предприеме контраофаназива, която приключва неуспешно под Варшава. Но причината за този неуспех далеч не е в неговите способности, а по-скоро в способностите на един триумвират - Будьони, Ворошилов и Сталин, под чиито контрол е тогава 1-ва конна армия и въпреки заповедите на Тухачевски те не изпълняват ролята си в оперативния план, а остават безсмислено обсаждайки Лвов. Впрочем, оттогава именно датират известна неприязън между тях тримата и Тухачевски (от споменатите трима единствено Будьони притежава военни качества).
От нещата, които съм чел за кариерата на Тухачевски заключавам, че той е бил много способен военначаник, типичен кавалерист - способен на риск (а рискът е абсолютна необходимост в подобен тип конфликти - Гражданската война, Полско-Съветската война, - в които липсва фиксиран фронт, огневите средства са недостатъчни и има широко поле за оперативни маневри и стремителност). Същевременно, той е и добър организатор, който съумява да създаде РККА почти от нищото.
Що се отнася до вторият факт - прословутите сто хиляди танка, - това не е нещо повече от теоретични видения. Но първо, не бива да се забравя, че неговите 100 000 танка съвсем не са това, което е танкът в предтавите ни - став въпрос преди всичко за леки кавалерийски и пехотни машини (от 6-7 до 10 тона, с лека противокуршумна броня, картечно въоръжение и автомобилен двигател). Според неговата доктрина, на армията са необходими три типа танкове - танкове за непосредствена пехотна поддръжка (те се включват директно в организационната структура на стрелковите съединения и действат съвместно с тях тактически); танкове за далечна пехотна поддръжка - те действат самостоятелно в тактически план, но съвместно със стрелковите съединения в оперативен (най-често изпълняват задачи като спомагателен удар във фланг или тил, докато стрелковите съединения сковават фронта на врага) и танкове за далечно действие (на практика линейни кавалерийски машини), които именно са организирани собствено танкови съединения (или дори обединения) и действат в дълбочина, съобразно с ТДО. Всичко това, обаче, означава, че на армията в перспектива ще са необходими изключително много машини (макар че мнозниството ще са леки бронирани автомобили и танкети с картечно въоръжение).
Но второто и по-важно в случая е, че след смъртта му съвсем не се отказват от неговите идеи. Не само, че армията до голяма степен се реорганизира съобразно неговите планове (макар и видоизменени, така че в механизираните корпуси да има двойно повече танкове, с което явно са си мислели, че ги усилват двойно (но на пракитка съвсем не е така)), но дори мащабите на тази реорганизация почти достигат неговите "100 000 танка" (макар и само на хартия - плановете за развитие на РККА до 1942 г. предвиждат близо 50 000 танка. Според тези планове се предвижда във военно време всяка стрелкова дивизия да има по един двуротен танков батальон, всеки стрелкови корпус да разполага с по една танкова бригада; към това скоро се добавят 20, а впоследствие и още 10 механизирани корпуса, които имат по над 1000 танка (при това, без да се отказват от идеята за танковите бригади и танкови батальони към стрелковите войски) - разбира се, всичко това е утопия и в един момент е осъзнато и от ръководството (но с нищо не се отличава принципно от танковите утопии на Тухачевски от двайсетте години ;) ).
В допълнение - Тухачевски съвсем не е "изчистен" заради предполагаемата му военна несъстоятелност, а по политически причини (което засяга и цялата военна чистка, впрочем, както и последвалата чистка в репресивния апарат). Далеч съм от мисълта да твърдя, че самият Тухачевски е идеален (като човек никак не печели симпатиите ми с подвизите си в Тамбовската губерния или дори с потушаването на Кронщадските бунтове), нито пък е гениален военен теоретик и организатор. Той просто добре се справя с работата си (макар да има някои вредни идеи по отношение на развитието на артилерията) и успява да създаде що-годе работеща армия почти от нищото. Тъй или инак, чистките са отделна тема, която си струва да се разисква отделно.

За механизираните корпуси (сега си дадох труда да погледна малко документални данни), към средата на 1941-ва за попълнени могат да се броят:
1-ви МК (1011 танка);
30-ти МК (1641 танка);
5-ти МК (1011 танка);
29-ти МК (1011 танка);
Относително попълнени (над 70%) са:
6-ти МК (707 танка);
8-ми МК (818 танка);
15-ти МК (707 танка);
28-ми МК (710 танка);
7-ми МК (792 танка);
Би следвало да се споменат и:
10-ти МК (540 танка);
3-ти МК (640 танка);
12-ти МК (589 танка);
22-ри МК (527 танка);
4-ти МК (632 танка);

Т.е., 4 МК са напълно екипирани по щат с бойна техника, 5 са относително готови и още 5 са в приемливо състояние (т.е., общо 14 МК са в боеспособно състояние по отношение на бойната техника).
Но нещо, което се вижда много ясно и в реална военна обстановка - дори и МК, който са напълно екипирани с бойна техника се оказват почти небоеспособони. Причината е както в сериозните грешки, доспуснати на ниво организационна структура, така и в напълно неадекватната бойна подготовка и качество на командния състав.

По отношене на понятието "съвременен танк" наистина може много думи да се изпишат (и нямам нищо против да се впусна в подобна дискусия), он в конкретният контекст имах предвид съвременен или модерен танк по съветските представи от средата на 1940-та година (когато започва процесът по възстановяване на механизираните корпуси) - танк с противоснарядно брониране и леко полево оръдие (70+ мм). Става въпрос, разбира се, за основните два нови типа танкове - Т-34 и КВ. По идея се предвижда механизираните корпуси да бъдат екипирани само с тези два типа танкове, докато старите модели да останат за стрелковите съединения. Реално обаче наличния парк е абсолютно недостатъчен и се налага временно да се разформироват повечето танкови бригади, за да се попълнят щатовете поне донякъде на механизираните корпуси. А производствените мощности се оказват тъврде недостатъчни, за да набавят неоходимото количество съвременни машини (нещо повече, производствените им темпове са неравномерни и смешни на фона на очакваното).
Инак, като се има предвид напредничавите за времето доктрини, съвременен танк (и тук казвам моето лично мнение) е машина с трима души екипаж в купола (необходимост от организационен порядък); вътрешно комуникационно устройство и съвременна радиостанция за връзка с останалите машини от взвода (а при командните машини - многоканална); премливо ниво на експлоатационна сигурност и достатъчно просторно бойно отделение, за да може екипажът да реализира потенциала на машината*. Естествено, към това трябва да се добави и противоснарядна бронева защита, както и сериозно оръдейно въроъжение (тук вече е според доктрината - при някои това ще е оптимизирано противопехотно оръдие, при други - противотанково).

----------------------
* Забавното е, че в СССР се реализират една част от тези изисквания, докато в Германия - друга (но никъде изцяло).
В СССР традиционно (и оттогава все по този път вървят) залагат на оптимизиране на качествата на машината спрямо производствената стойност. В резултат на това се жертват експлоатационните удобства. Получава се много добра машина като защита (нисък силует, впечатляващо за масата брониране) и мощ на главното въоръжение, но за сметка на това - условията за работа са лоши, самата машина е тясна и най-често са жертвани част от комуникационните възможности (всяко нещо си има цена ;) ). В резултат на това средно обучен екипаж не успява да "извади" кой знае какво от машината.
В Германия пък поемат по друг път - основно внимание се отделя на удобството (което позволява да се извлече максимум от машината), както и на високотехнологичното оборудване (най-вече комуникационно и наблюдателно). За сметка на това се жертва стойността - машината има по-голям задброневи обем, по-големи габарити (най-вече по височина) и съответно е необходима много повече броня, за да се постигне същото ниво на защита, като на съветската машина. В резултат имаме по-тежка и много по-скъпа машина.
Разбира се, в обсъждания период това все още не е толкова очевидно, колкото става по-късно.