|
ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ НЕ ЗАПОЧВА ПРЕЗ 681-ВА,
А 50 ГОДИНИ ПО-РАНО
/ интервю на Галина Николова с проф. Димитър Витанов от 31.10.2003г. поместено във в.”Росица” – Севлиево/
Проф. Димитър Витанов е търновец, наследник на известните тревненски иконописци от Витановия род. Тяхното родословно дърво е подробно показано в популярната Даскалова къща в Трявна.
Проф. Витанов от 1998г. Е един от вицепрезидентите на Международната академия на науките и изкуствата във Вашингтон. По образование той е инженер химик. Специализирал е в България и чужбина в други области, свързани с основната му специалност – универсални физико-химични методи, с които могат да се изследват произведения на изкуството и паметници на културата. Историята е неговата стихия.
Много по-различно разказва проф. Витанов моменти от нашата история. Според него началото на нашата държава е 50 години по-рано от обявената в историята ни 681г. Откритието, е свързано с историческата личност на хан Кубрат. Днес професорът пише книга за Кубрат и златното му съкровище, притежание на Държавния Ермитаж на Русия. Това е най-голямата и най-великолепна ранносредновековна находка в Европа, която предизвика интереса на научната общественост едва през 1983г.
- Проф. Витанов, какви факти съществуват за хан Кубрат?
-Трима автори са писали за него. Единият е Теофан Изповедник, другият – патриарх Никифор, третият Йоан Никлеуски. И тримата са духовни лица и са писали исторически съчинения. В тях е казано, че в 619г. във Византия отива делегация, която иска да бъде покръстена в християнството. Делегацията е била българска и е водена от вуйчото на хан Кубрат – княз Орган. Той бил наместник на хана, който е бил малолетен. Хан Кубрат остава във Византия и там се възпитава наравно с византийския престолонаследник по времето на император Ираклий. Там той учи в Императорския университет, където се изучава философия, военно дело, искуства, латински, гръцки, еврейски и други езици. Освен това Кубрат бива покръстен в християнската вяра. По-късно той се връща в родината си и основава Велика България.
- Какво се знае за Велика България?
- Това е била голяма държава, империя! Все още не се знаят границите й. Говори се за Ледовития океан, за присъствие в Азия, Памир и Хиндокуш. Още никой не знае колко е обхващала Велика България, но се знае, че една велика империя не може да има малка територия. След като византийците я наричат Велика България значи тя е била съизмерима с териториите на Византия и Персия – в он ова време те са били великите империи. Хан Кубрат участва в гръко-персийските войни, които император Ираклий води с Персия
и за заслуги, които действително е имал, той получава византийската титла патриций, много подаръци от император Ираклий. По негова поръчка му правят пръстените-печати. В онова време, че дори и по-късно, владетелите са носели печата на пръста на дясната ръка. Само на себе си са вярвали.
- Защо пръстените са два?
- Предполага се, че единият е за вътрешна употреба – в рамките на държавата, а другият - за дипломатическата преписка с Византия.
- Кога е открито златното съкровище на хан Кубрат?
- Ако трябва да говорим с дати, началото е поставено през 1912г. И е изследвано първоначално от руски учени. На 29 май 1912г.две пастирчета от село Малая Перешчепина, Полтавская губерния – 12 – годишният Фьодор Дергач и 14-годишният Карл Маджар, играят в пясъчната хълмиста степ край селото. Фьодор, бягайки по един хълм, пропада в дупка. Карл идва на помощ. По детски любопитни, двамата разширяват отвора и виждат в ямата златни предмети. Първото чувство, което ги обзема, е да ги присвоят. Измъкват голяма златна амфора и я занасят в селото. Когато майката на Фьодор я вижда, помислила, че става за ограбено църковно имущество. Тя се връща с децата на мястото, вижда предметите и се уплашила – решила, че става дума за грабеж и заровено имане. Съобщава в общината, обаче селяните също научават за събитието, отиват на мястото и там започва истинско вавилонско стълпотворение – битка за вещите. Било е неописуемо! Дори някои от предметите са повредени от боричкането и дърпане от човек на човек. За имането научават и пътниците от близката жп гара, пристигат и те се включват в грабежа.
- Властите не се ли намесват?
- Идва пристав и успява да вземе част от вещите. С четири каруци ги закарват до селото. Ала проявява необяснимо нехайство. Нарежда вещите в канцеларията си, дори не я заключва и си тръгва. Селяните успяват да откраднат и част от тях. Но пак не са успели да заграбят всичко. Верщите са били много. Както се установява по-късно, те са били 1000 на брой и са тежали около 100 кг. Златните са били 25кг, а тези от сребро, бронз и желязо – 75кг.
- Съкровището не е пропаднало, след като сега говорите за него нали?
- Да, за това научават в Константиновград, където е околийският център, а оттам – в Полтава. Губернаторът на Полтава изпраща в селото двама следователи и един казашки полицейски ескадрон. С помощта на следователите, казашките нагайки и за плахите със съд, успяват да накарат селяните да върнат вещите. Същевременно е изпратена телеграма до граф Бобрински в Санкт Петербург – известен руски учен, съветник на император Николай II Романов и председател на Императорската археологическа комисия. С нея го уведомяват за събитието и го молят да изпрати специалист, който да прецени дали вещите са от местно значение или от държавно, за да се изпратят в Ермитажа в Санкт Петербург.
За Полтава заминава проф. Николай Макаренко – украинец, археолог, художник, с големи заслуги за развитието на музейното дело в Украйна. Пък е било и естествено в Украйна да бъде изпратен украинец. От губернатора, с когото били приятели, получава цялата информация и пристига в Малая Перешчепина. В селото три дни по-рано бил пристигнал Иван Александрович Зарецки – член на Полтавската научна архивна комисия.
- Къде са били вещите при пристигането им?
- В селското училище. Проф. Макаренко бил смаян от вида им – той, който е висш специалист по музейни експонати и консултант в Ермитажа! Двамата със Зарецки веднага започват обследването им. И установяват, че те нямат еднороден етнически състав. Част от тях са византийски, т.е. произведени във Византия. Друга част – персийски, трета – произведени от номадски златари. Първоначално това ги заблуждава и те помислили, че е сборно съкровище. По-късно, се доказва, че тези вещи са принадлежали на хан Кубрат и са придобити от него под формата на дипломатически подаръци от Византия и Персия.
- Какво правят с вещите двамата учени?
- Описват ги, после ги изпращат в Киев, оттам – в Санкт Петербург, където остават в Ермитажа, най-големия музей в света на златни съкровища. По ранг той може да се измерва само с Лувъра и с Бритиш музеум. Проф. Макаренко прави малка публикация. Зарецки и граф Бобрински, който също ги обследва, на свой ред правят публикации. Макаренко и Зарецки публикуват в Русия, а Бобрински докладва на Международния конгрес на историците през март 1913г. В Лондон.
- Тримата учени правят ли някакъв извод или догадки за произхода на съкровището и собственика му?
- Макар че изследователите описват старателно вещите – по тегло, орнаментация, културни елементи, най-интересното е, че те не са могли да направят извод на кого принадлежат. И това недоумение на учените граф Бобрински съобщава на Лондонския конгрес, където казва: “Историята е безмълвна спрямо това, което се е случило в началото на VII век в Южна Русия”. Мисля, че тези заключения са твърде показателни...
- Други учени намесват ли се ?
- На конгреса информация за съкровището е приета като научно съобщение. След това идва Първата световна война и вниманието на учените е отклонено в други посоки. После пък идва революцията, тя тръгва в Санкт Петербург и т.н.
- Искате да кажете, че то остава в забрава години наред?
- Едва през 1963г. Проф. Ала Смиленко от Киев е заинтересована от съобщението на учените и решава да провери района, където се е случило събитието. Най-лошото при откриването на съкровището е, че редица много важни и показателни неща, били увредени от селяните. Например – там е имало дъски, които очевидно са били от ковчег. Дъбови дъски, както сеустановява по-късно. Имало е златотъкани дрехи, макар и изгнили от времето. За тях споменава и проф. Макаренко. Имало е и кости. Обаче за костите се съобщава едва през 1963г., т.е. не първите изследователи, а проф. Смиленко.
- Как се стига до тази информация толкова години след събитията?
- Решава да разпита участниците в събитията от 1912г. От тях е жив само Карл Маджар – вече възрастен и болен човек. Тя не могла да го заведе на мястото, защото е бил трудно подвижен, но пък с бистър ум. Той доста подробно й разказва какво се е случило. Най-важното, което и съобщава, че в ямата, където са били вещите, е имало човешки скелет. Защото първите дискусии, които възникват, са, че това не е гроб, а заровено имане, вече не се води.
- Но излиза нова въпросителна – на кого е бил този гроб? И гроб ли е или гробница?
- Макар че не е била от камък, по-скоро може да говорим за гробница, защото вещите са много. Както установихме по-късно – аз лично ръководех експедицията, която проучва мястото. Това е доста голям гроб, с 20м дължина и около 10 м ширина. Гробното съоръжение е било от дъбови дъски. По-късно се оказа, че прабългарите са смятали дъба за свещенно дърво. И е съсвършенно естествено да се погребе ханът, който освен светска власт, е имал и божествена, в сакрално дърво. Освен това сред предметите има 250 златни плочки, с перфорации по ъглите. Като започнахме изследванията в Санкт Петербург, се установи, че с тях е бил обкован ковчегът. Значи е било царско погребение.
- През коя година отидохте в Санкт Петербург за изследване на съкровището?
- През 1987г. Преди мен там проведе изследвания проф. Йохим Вернер от Мюнхен. Той пръв изказа хипотезата, че съкровището принадлежи на хан Кубрат.
- Каква бе основната задача?
- Тя бе възложена от Българската академия на науките, където бях директор на научен център. Трябваше да се провери хипотезата на проф. Вернер. Намерихме методи, чрез които пръстените се изследваха с научни и технически средства. За целта бе използвана математическа лингвистика, съчетана със софтуер, с която бяха разчетени монограмите на златните пръстени. Трябваше да се каже – дали те съдържат смислена информация, ако има – на какъв език, какво съдържа. Тази програма даде абсолютно заключение, че монограмите на пръстените действително означават Кубрат и Кубрат патриций.
- Вие направихте ли някаква публикация за това?
- Да няколко, в научния печат.
- Колко време работихте по това съкровище?
- Една година. Но излезе друг въпрос – дали местоположението на съкровището е гробът на Кубрат?
- Намери ли се отговорът?
- След като извършихме изследванията в Санкт Петербург, бях изпратен в командировка в Киев. Там съвместно с директора на археологическия институт и председател на държавната комисия по културата, решихме да се проведе експедиция на мястото в Полтава. Това стана през 1989г. През юли заминах за Киев, където в архивитена археологическия институт, в един манастир бе събран целия архив. Там попаднах на изследванията на проф. Ала Смиленко, в които определено се говори, че това е гроб, с кости на покойник. След като знаехме, че е хан Кубрат, ставаше въпрос да докажем, че това е гробът на хан Кубрат, да го открием. Пристигнахме в Полтава и започнахме проучванията на района. Носех от Петербург скица, по която се ориентирахме. Там има много хълмове, но се оказа, че само един е ориентиран по посока на християнските гробове. Всички други са в посока север-юг.
- Значи успяхте да намерите гроба?
- През 1989г. Намерихме мястото, маркирахме го с бетонна плоча с каменна колона. И се сложи надписа, че там е гробът на хан Кубрат, който е роден в 605г. И е починал 665г. Интересното е, че местността, в която се намира гробът се нарича Куртоград – градът на Курт. А в Именника на българските ханове – това е един исторически документ, където са описани хан Аспарух, Тервел и др., хан Кубрат е известенс името Курт. Оттук правим извода, че местността е получила наименованието си Куртоград от името на хан Кубрат, тъй като топонимите имат голяма устойчивост във времето. Вероятно по някакъв начин тази местност е свързана с хан Кубрат. По-късно открихме легендата “Дъщерята на хана”, писана в 9-ти век, в която определено се говори, че хан Кубрат е имал присъствие на тази територия и че неговият брат Кий е основал Киев. Легендата е много интересно разказана – като в “Илиада” от Омир, но това е дълга тема.
- Как се чувствахте при вида на това съкровище, което без думи говори за древно величие?
- Имаше случаи, когато седя с часове, просто гледам експонатите и мисля. Опитвах се да си преставя как е било и какво е ставало в ония времена. И какъв е бил този владетел с такова величие, с този източен разкош на вещите, с това голямо влияние във Византия и Персия!
- Откритите факти станаха ли достояние на широката българска общественост?
- За съжаление, не съвсем.
- Защо?
- Публикувах мои неща в научно списание на БАН, в специализирана научна литература, която се чете само от хора специалисти. Откритието не можа да достигне широката публика, макар че радио “София” направи едно съобщение, нещо излезе и във в.”Отечествен фронт”. След това дойде 10 ноември 1989г. И събитията тръгнаха в съвсем друга посока. Всичко силно се политизира, почнаха боричканията между политическите сили и вече за история, култура и наука спря да се говори. Да не казвам, че и до сега така си вървят нещата.
- Мислите ли, че ако подобно откритие бе станало в друга държава, би имало други последици?
- Може би. Но и ние ще трябва да проумеем, че хан Кубрат излиза в нашата история като една велика личност и това е голям престиж за България. Защото с него нашата държава започва съществуването си с велик, много образован владетел. В онова време да владеш няколко езика – писмено и говоримо, да създадеш империя, това е велико дело!
- Не е ли странно, че този, който създава голямата България – изведнъж остава извън нашата история! Официалното становище казва, че българската държава е основана от хан Аспарух – неговия син. За хан Кубрат се говори, дето се казва – под черта. Все още този период от българската история, който е много престижен, не е включен в официалната история на България.
- Според Вас, трябва ли началото на българската държава да започва от Кубрат, а не от Аспарух?
- Началото трябва да е от времето, когато е създадена Велика България – това е 630г. Защото това е било България. Изкривяванията на историята дойдоха по политическа линия. Взеха да говорят, че ние в България сме били славяни, а българското присъствие в нашия етнос се замаза, скри се, потъпка се и ние взехме да ставаме по-големи славяни от кого ли не. От тука се изкриви и историята ни.
- Може ли нещо толкова древно да бъде изкривено след хилядолетия?
- В историята може. Най важното – хан Кубрат е бил християнин. Сред неговите вещи има много християнски символи, още в детска възраст той е бил покръстен. И е започнал по един демократичен начин да въвежда християнската религия сред собствения си народ. Проф. Артамонов и други руски учени говорят, че имало цели български градове, които са били християнски. Българите идват с държавна организация, затова ръководят държавата.
- Това как променя досега познатата история на България?
- Като бях в Петербург, руските учени се учудваха на нашия манталитет да не приемаме очевидни факти от нашата история.
- Защо?
- Кажете ми защо! Някои хора се опитаха да отрекат и изследванията на проф. Вернер и други чуждестранни учени.
- Международните историци на какво мнение са?
- Руснаците го приеха, а те трябваше най-много да спорят...
- Книгата, която пишете, разказва ли за това откритие?
- В много по-голям мащаб. Разказах събитията за читателите на вестник “Росица”, макар и много по-кратко, защото историческата истина трябва да стигне до по-голям кръг от хора.
- Трябва ли да се пренапише Българската история?
- Задължително! Ако искаме да уважаваме себе си, а другите народи – нас.
СЪКРОВИЩЕТО Е ПОКАЗВАНО В БЪЛГАРИЯ САМО ВЕДНЪЖ...
Съкровището от гроба на хан Кубрат в Южна Русия е показвано унас само веднъж. След дълги разговори с акад. Пьотровски – тогава шеф на Ермитажа, проф. Витанов успява да го убеди Ермитажа да гостува в България с изложба на българското културно наследство. Това се случва през октомври 1989г. По руско предложениенаименованието й е “Култура на българи, хазари и славяни”.
Два от експонатите в нея – пръстените-печати на Кубрат, имат твърде интересна история. Те са с оптично негативна изработка, т.е. стават позитивни, когато се сложат върху восък. Изображението върху тях е монограм, а монограмите са съкратени записи, дори зашифровани. Изследва ги проф. Йоахим Вернер – немец, един от най-големите европейски учени археолози, член на Баварската академия на науките. Неговите интереси са били по проучване историята на Източна Европа. Той имсл позната в Санкт Петербург – научна сътрудничка към Ермитажа, с която са работили дълго време. Тя първа му споменава за съкровището, за което всички се чудят на кого е. Вернер е помолен от акад. Пьотровски да се заеме с колекцията. Професорът започва да я разглежда през 1983г. И работи с нея три дена с нея. После се връща в Мюнхен, но помолил да му изпратят восъчни отпечатъци на пръстените и на някои вещи. Почва анализите и прави една гениална догадка. Предполага, че това са погребалните вещи на българския хан Кубрат. Историческата ситуация от началото на 7-ми век го е подтикнала към тази идея. Обаче е искал доказателства за нея. Затова праща отпечатъците във Виена, при д-р Вернер Зайбт, с когото проф. Витанов се среща по-късно. Зайбт бил помолен да направи разчитане на монограмите. Той работи в института по византология към Виенския университет и за тогавашнотот време се смята за един от най-добрите специалисти по византийска сфрагистика – науката за печатите. Той работи два-три месеца и прави извода, че става въпрос за името на хан Кубрат, написано на гръцки. Надписът на единия пръстен означава Кубрат, а на другия – Кубрат патриций. Зайбт изпраща изводите си в писмена форма на проф. Вернер. Но последният не е уверен, защото Зайбт му казва, че това са само възможности, не са категоричнии доказателства.
Така започва спор дали хипотезата на Вернер е вярна или не е. “Хипотезата съдържа в еднаква степен истината и неистината. Ако не се докаже, хипотезата остава добронамерена илюзия, ако се докаже – става теория”, изповядва проф. Витанов.
Тъй като спорът тече и не получава разрешение, Българската академия на науките решава да бъде изпратен специалист, който да се заеме с този въпрос, съвместно с руски учени. Екипът да стигне до извод – вярна ли е хипотезата на Вернер. Този специалист е проф. Димитър Витанов. Така той попада в темата за гробницата на хан Кубрат и златното съкровище в нея.
|
Нещо за погребението на хан Кубрат