|
|
| Тема |
 1956г. - в час по пеене |
|
| Автор | Любoзнaиko (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 04.11.03 08:53 |
|
|
|
Здравейте,
Понеже напоследък стана дума за Тодор Живков, то ви предлагам един по-нетрадиционен поглед към историята. Ето какво са учили по пеене децата в четвърти клас през историческата 1956 година:
Димитровска песен
Цялата родина спи
спокоен сън.
Спи до мене сине,
тъмно е навън.
Месечко не грее -
рано е заспал.
Само Мавзолея
свети чист и бял.
Нанкай, чедо мило,
нанкай и расти,
димитровец силен
да ми станеш ти!
Скоро ще пораснеш
здрав и хубав ти
и животът ясен
с вас ще разцъфти.
Вампир
Месецът уплашен гледа
над Те-Ке-Зе-Се-то
а някой дебне в слънчогледа
долу до селцето.
За вампир в оная нива
шушнат разни хора.
Дядо хитро се подсмива,
взема си топора.
Чак при снопите се спира
и слухти, не мига.
Ето ти го и вампирът,
че насам пристига.
До пресъхналата локва
той кибрита драсва.
Дядото завчас изскоква,
здравата го прасва.
Гледай ти пак изненада
весела във мрака:
не вампира хванал дядо,
ами баш-кулака!
Тотка-звеноводка
Като Тотка-звеноводка втора няма в село.
По сеитба, по вършитба тя е все начело.
Ей край ниви бурениви плах сумти кулакът.
Бързо става, знаци дава Тотка да почака.
- Ой те, Тотке, звеноводке, мое пиле клето.
Не погивай, не отивай ти в текезесето!
Опомни се, не бави се, в моя дом ела ти.
Да живееш и да грееш като във палати!
Трепва Тотка-звеноводка, мигом му отвръща:
" Не желая и да зная за кулашка къща!
Моят дом е по-огромен - кооператива.
В него с песен всеки честен селянин отива."
| |
| |
| 
|
|
