|
Гърците по черноморието
"Обобщавайки изворовия материал за демографското състояние на този район в периода 17-19 век прави впечатления на наши известни историци историци, като Велко Танев д-р на ист.науки, Щерион Щерионов и други, че независимо от редицата промени, съотношението между отделните етнически елементи почти се съхранява. Основната етническа единица остава гръцката общностна група. Турците съпоставими с цялата маса население, обитаваща района ,никога не са надвишавали 10%. Независимо от нарастване числеността на българското население - достигнало до 22%, то не се е превърнало в решаващ фактор по българското черноморие.
Съдбата на западното черноморие занимава и неколцина гръцки автори, привлечени от интересната и дългогодишна история на гръцката диаспора по тези места. Първото по-обстойно и обзорно изложение принадлежи на А.П. Вретос/1800-1876/, известен книжовник и публицист, а от 1949 г. до 1885 и гръцки консул във Варна. През тези години издава значителни трудове посветени на гърците по тези земи, като например “България в миналото и съвременността” отпечатана в Петербург през 1856 г. Този труд представлява сериозно и задълбочено изследване на западното черноморие, като особено внимание се отделя на древните гръцки колонии, на паметниците от античността. Макар и бегло, автора се връща назад във времето, като посочва сведения за демографията и икономиката на тукашните селища.
Трябва да се отбележи и книгата на Й. Николау, издадена през 1884 г. и посветена на миналото на Одесос – Варна. Роден във Варна, етнически грък и дългогодищен учител и директор на гръцките училища в града, съвременик на новогръцкото образование той с интерес пише за просветното дело и за различни събития от старата и новата история на Варна.
Историците: на Несебър - М. Костандинидис, на Поморие – А. Диамандопулос, на Созопол – К. Папайоанидис и други, са родени в България и впоследствие преселени в Гърция. По всичко изглежда, те са били интелигентни хора, макар и без специална подготовка, съумяват да напишат интересни книги за родните си места. В тях се говори за гръцката църква, култура и т.н. и съдържа полезна информация. Когато говорим за гърците по тези места, изследванията показват в научните трудове, че може да се осмисли значението на географската среда в националната ни съдба. Черно море със специфичните му дадености оказва влияние върху бита на населението, върху мисленето и духовния му кръгозор. Общуването с морската шир, разкрива нови дейности и професии, осъществява допира до други светове и култури, формира по-различни качества и изисквания.
Според данни от преброяването през 1903 година, гърците са разпределени по-компактни групи така: София-687, Пловдив-5000, Бургас-21527, Варна-15249, Русе-780, Асеновград-9000, Каварна-9000, Голям Манастир-1800, Поморие-6170, Несебър-1750, Бяла-1200 и т.н. като селищата в които живеят етнически гърци са 76 на брой. По това време гърците са наброявали 85000 души."
ПОМОРИЕ - "В местности Палеокастро (древняя крепость) был построен один из самых больших античных городов на нашей территории. Его назвали Улпианон Анхиалеон в честь римского императора Улпия Трояна. Ето был "великий город". Несмотря на многочисленные нападения варварских племён, город прогрессировал до 740 г. н.э., когда вследствие природного бедствия древнее поселение было разрушено. Только его остатки находятся под уровнем моря. Город был снова построен на месте, где и поныне находится Поморие.
В эпоху Средновековья он сохраняет своё положение как главный транспортный, торговый и военный центр Фракии у Чёрного моря. Много раз Поморие переходит то в руки болгаров, то в руки византийцев. После великой битвы у реки Ахело в августе 917г., когда армия болгарского царя Симеана Великого полностью уничтожило ромеев, город окончательно входит в пределы Болгарии.
Анхиало один из последних городов, которым турки завладели на Балканском полуострове"
"Ако говорим за Анхиало/Поморие/ през 1498 г. данните показват, не само за изключително християнско население от гърци, но и за големите богатства , които част от неговите представители притежават. Повечето от тях са потомци на византийски благороднически фамилии, установили се след падането на Истанбул под османско владичество в някои западночерноморски градове. Благодарение на находчивостта си и широките си връзки с управляващите среди, те се издигат в иерархията на османската държава. Най-известен от тях е Михаил Контакузин, който по-късно е наклеветен пред султана и обесен пред сарая му в Поморие, а неговите имоти са предадени на султана. "
----------------------------------------------------------------------------------------------------------Несебър
Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ-VІІІ век - важна и добре укрепена и отбранявана византийска морска база. През 812 г. хан Крум превзема града. През 864 г. Борис І го отстъпва на Византия, но цар Симеон отново го завладява. От ХІ век наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър.
През Второто българско царство градът преминава неколкократно ту в български, ту във византийски ръце. Апогеят на развитието му е по време на царуването на цар Иван Александър (1331-1371), когато е един от най-важните центрове в българската държава. Месемврийските грамоти свидетелстват за дарения, които Несебър получава за изграждане на църкви и манастири - повече от 40 според преданията.
През 1366 г. кръстоносците, водени от Амедей VІ Савойски, превземат града и го предават на византийците. От месемврийските хроники узнаваме за събитията по време на падането му под турско робство през 1371 г., когато са съборени крепостните му стени.
от началото на 15 в до 1453 г. е византийски.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------СОЗОПОЛ
"За владеенето на Созопол са се водили много битки между България и Византия. Градът многократно е бил ту в територията на едната, ту на другата държава."
население - "През годините войните водени между България и останалите балкански държави (1912 - 1918 г.), гръцкото население, живеещо в Созопол се изселва постепенно, като остават само няколко семейства. В същия този период в града се заселват български семейства - бежанци от части на Тракия, които след войните останали в границите на Турция и Гърция."
|
Черноморски градове - Поморие, Несебър, Созопол